Решение № 4234 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2013 г.

Решение № 4234 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Пламен Георгиев Дудев и Пенка Христова Дудева против решение № 4836 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 11243 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град, II отделение, 25-и състав. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът формално е мотивирал акта си, без да се съобрази с безспорните факти и доказателства по делото. Нарушил е материалноправните норми, като е посочил, че поради невписването в първоначалния списък на семейството наследодателят им не е бил репресиран. Молят да бъдат отменени обжалваното решение и обжалваната заповед на областния управител. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът по жалбата - областният управител на област София, редовно призован, се представлява от юрк. Кюртева. Оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на съда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че не е изпълнено изискването на § 3а, т. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) за прилагане на документ, удостоверяващ, че е изселено цялото семейство. Видно от писмата на комисията (КРДОПБГДСРСБНА) от 17.05.2011 и от 20.03.2012 г., наследодателят на жалбоподателите - Георги Дудев, не фигурира в административните актове, доказващи изселване на неговото семейство. Правилно съдът е приел, че представените документи са за период извън изселническия режим и не са в определената от закона форма. Решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване от Пламен Георгиев Дудев и Пенка Христова Дудева - двамата от гр. София, е заповед № РЛ-225 от 22.10.2012 г. на областния управител на област София, с която в качеството им на наследници на Георги Периклов Дудев им е отказано еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 във вр с чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ. В жалбата си са посочили, че техният наследодател е син на Перикъл Димитров Дудев, който е бил изселен със семейството си от гр. София в гр. Котел. В заповедта за изселването им поименно са споменати 8 от членовете на семейството му, като непълнолетните Елеонора и Георги Дудев не са изписани поименно. Но в протокол № 55 от 1953 г. за вдигане на изселническия режим е посочен единствено броят на членовете на семейството - 10 членове. На основание § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ считат за неправилна преценката на областния управител, че по отношение на Георги Дудев не е осъществена репресия "изселване". Административният съд е отхвърлил жалбата. Мотивирал се е, че Георги Периклов Дудев не фигурира в административните актове, доказващи изселване на неговото семейство. Преценил е, че не са налице предпоставките на § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ поради липсата на удостоверение образец № 3 на МВР или решение на Централната комисия, в което да е посочено, че е било изселено цялото семейство. Представените пред съда писмени доказателства са прецени като неотносими към спора, поради това че са от период след вдигането на изселническия режим на 1.08.1953 г. Решението е правилно като постановено в съответствие с приложимия материален закон и с представените доказателства. Съдът е направил подробен анализ на фактите и обстоятелствата по делото и въз основа на тях е изложил обосновани мотиви. Не е спорно по делото, че наследодателят на касационните жалбоподатели Георги Периклов Дудев, роден на 6.05.1932 г. и починал на 13.02.1974 г., е син на Перикъл Димитров Дудев. Видно от две удостоверения, издадени от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА - от 17.05.2011 и от 20.03.2012 г., със заповед № 500 от 14.10.1949 г. се отнема правото на софийско жителство на Перикъл Димитров Дудев и членовете на неговото семейство - Велика - съпруга, синове - Димитър, Асен, Пламен, Кирил, Стефан, и дъщеря - Снежана. В протокол № 55 от 1.08.1953 г. за вдигане на изселническия режим фигурира под № 575 Перикъл Димитров Дудев, изселен от София през 1950 г. в Котел за вражеска дейност - семейството му се състои от 10 членове. Самият Георги Периклов Дудев е изтърпял репресия "въдворяване в ТВО" за период от 25.05.1950 до 1.08.1952 г., поради което на наследниците му е признато право на обезщетение в размер на 1248 лв. със заповед № РЛ-256 от 22.10.2012 г. на областния управител на област София. Съдът правилно е приложил разпоредбата на § 3а от ДЗР на ЗПГРРЛ. По делото не е представен нито един от посочените в закона два документа - удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или решение на Централната комисия, в който да е посочено, че е изселено цялото семейство. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при описа на членовете на семейството на Перикъл Дудев са пропуснати двама от членовете на семейството му - непълнолетните тогава Елеонора и Георги. Съдът не може да извършва преценка на доказателствата относно тяхната пълнота и изчерпателност. Той преценява изложените в тях факти така, както са посочени. В заповедта за изселване на Перикъл Дудев изрично са изписани само осем от членовете на семейството му. А в заповедта за вдигане на изселническия режим фигурира само Перикъл Дудев и е отразено като факт, че семейството му се състои от 10 членове. Поради това съдът правилно е приел, че липсва документ, в който да е отразено изселване на цялото семейство и което да даде основание за зачитане на репресията "изселване" и по отношение на останалите двама членове на семейството. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на административния съд, като счита, че не е налице пропуск в документите за изселването. Налице е друг вид репресия, упражнена по отношение на Георги Дудев през същия период от време. Разпоредбите на чл. 2, т. 5 и чл. 2, т. 6 от ЗПГРРЛ признават правото на еднократно обезщетение на въдворените в ТВО и на интернираните, изселвани и заселвани по административен ред. Доказателствата по делото безспорно установяват, че за периода от 25.05.1950 до 1.08.1952 г. Георги Дудев е изтърпявал репресия "въдворяване в ТВО". В удостоверението на КРДОПБГДСРСБНА от 20.03.2212 г. е посочено, че съгласно протокол № 55 от 1.08.1953 г. Перикъл Дудев е изселен от София през 1950 г. в гр. Котел. В същата година, на 25.05.1950 г., Георги Дудев е бил въдворен в ТВО и този вид репресия спрямо него е продължила до 1.08.1952 г. Поради това той не фигурира заедно с останалите членове на семейството на Перикъл Дудев в списъка за изселване в гр. Котел. Фактът, че след освобождаването му от ТВО е живял в гр. Котел заедно със семейството си, не води до извод, че той е бил изселен там по административен ред. И в протокол № 55 от 1.08.1953 г. за вдигане на изселническия режим не е посочено, че цялото семейство е било изселено, а само е отразен фактът, че семейството на Перикъл Дудев се състои от 10 членове. Противното би означавало за един и същ период от време Георги Дудев да е търпял две различни по вид репресии - "въдворяване в ТВО" и "изселване" в гр. Котел, което нито практически е осъществимо, нито следва като извод от представените по делото документи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,