Решение № 14864 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2012 г.

Решение № 14864 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Стефан Марков Запрев от гр. Гоце Делчев срещу решение № 689 от 08.05.2012 г. по адм. дело № 207/2012 г. на Административен съд - Благоевград.

Касационната жалба е подадена по пощата в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заповед № 1 от 18.09.2009 г. работодателят ЕТ "Верка Запрева" - гр. Гоце Делчев е разрешила на работника Стефан Марков Запрев 115 календарни дни платен отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда (КТ) за гледане на внучката Вяра Маркова Запрева за времето от 18.09.2009 г. до 10.01.2010 г.

На 17.09.2008 г. Стефан Марков Запрев е подал в Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Благоевград заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отглеждане на малко дете. Под т. 5 е декларирал, че детето не е настанено в детско заведение, а в края на декларацията е заявил, че в срок 3 работни дни от промяна в декларираните обстоятелства ще подаде декларация за тази промяна.

1. При направена проверка от контролните органи при РУСО - Благоевград било установено, че детето Вяра Маркова Запрева е била записана в детските ясли в гр. Гоце Делчев на 01.09.2009 г. и до навършване на 2-годишна възраст не е била отписана от тези ясли. За резултатите от проверката е изготвен констативен протокол вх. № 1 от 28.12.2011 г.

II. При тези данни с посоченото по-горе решение Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата на Стефан Марков Запрев срещу решение № 019 от 29.02.2012 г. на директора на РУСО - Благоевград и потвърденото с него разпореждане за събиране на сумите 825,72 лв. главница (неоснователно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете) и 349,87 лв. изтекли лихви върху главницата.

Стефан Марков Запрев е оспорил това решение с доводи за неправилност и необоснованост, основани на следните аргументи:

1. Оспорил е констативния протокол от 28.12.2011 г. и изложените в него обстоятелства, съдът е отхвърлил жалбата му, основавайки решението си единствено на данните в този протокол и при липса на доказателства, че детето е било настанено в детски ясли при спазване на реда по Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях.

1. Представени са документи, че детето Вяра Маркова Запрева е посещавало детската ясла само по 2 часа на ден, което изключва настаняването й в такова заведение в пълен обем.

1. Не е получавал недобросъвестно обезщетение за отглеждане на детето, защото е полагал грижи за него през по-голямата от денонощието и поради това не дължи възстановяване на изплатеното му обезщетение.

1. Поддържа изразеното от него вече становище, че детските ясли са били включени в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО с последващо изменение на този закон, което означава, че до това изменение посочената разпоредба не е обхващала настаняването на детето в детски ясли като обстоятелство, изключващо правото на обезщетение за неговото отглеждане.

III. Тези аргументи и основаните на тях доводи са неоснователни.

На л. 12 от делото на Благоевградския административен съд се намира ксероксно фотокопие на служебна бележка с дата 23.02.2012 г., с която се удостоверява, че "детето Вяра М. Запрева е посещавало ДДЯ "Пролет" през 2009 г. м. септември - от 01.09. до 30.09.2009 г. по 2 часа дневно".

Въз основа на тази служебна бележка в жалбата си, въз основа на която е образувано съдебното производство пред Благоевградския административен съд, Стефан Запрев Марков обяснява: "... по това време детето е отсъствало по здравословни причини от детски ясли, както следва: месец ноември 2009 г. - 14 дни, месец декември 2009 г. - 3 дни и месец януари 2010 г. - 3 дни. Месец септември 2009 г. Вяра Маркова Запрева... е посещавала детската ясла по 2 часа дневно, като изобщо не може да се говори за настанена в детско заведение, и то на пълна държавна издръжка...".

При тези данни са правилни изводите на Благоевградския административен съд, че:

а) разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО изключва изплащане на обезщетение по ал. 1 за деца, които са настанени в детско заведение, като законодателят не прави разлика между заведенията, които са на пълна държавна издръжка и тези, които не са;

б) за настанени в детските ясли се считат децата, които са били записани, респ. които са били приети от директора на детското заведение, като е ирелевантно обстоятелството дали те са посещавали редовно детското заведение или имат и дни на отсъствие; за наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е било изписано от съответното детско заведение;

в) с § 2 от Закона за изменение и допълнение на КСО (обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2010 г.) в чл. 53, ал. 4 КСО е добавен текстът "включително и детски ясли", но с този текст законодателят е конкретизирал становището си, че детските ясли са вид детско заведение.

Всъщност проблемът за касационния жалбоподател е породен от това, че не имал информация за изменението на чл. 53, ал. 4 КСО с § 4 от Закона за изменение и допълнение на КСО, обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., с което законодателят е заявил, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно - или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за определен период от време, заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност, или чрез заместването на майката при отглеждането и възпитанието на детето от медицински и педагогически специалисти в детски ясли или от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Незнанието на закона обаче не освобождава незнаещия от отговорност.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно, обосновано и съответстващо на трайно установената съдебна практика), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,