Решение № 6642 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9891/2014 г.

Решение № 6642 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9891/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба на Стефан Димитров Апостолов и Димитър Стефанов Апостолов - и двамата от гр. Куклен, срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Република България от 27.06.2014 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждените части от имоти: пореден № 10 с идентификатор № 11301 - собственост на Димитър Стефанов Апостолов; пореден № 13 с идентификатор № 11346 и пореден № 14 с идентификатор № 11347 - собственост на Стефан Димитров Апостолов, всички имоти селскостопанска територия с начин на трайно ползване посевна площ, намиращи се в землище с. Куклен, община Куклен, област Пловдив, ЕКАТТЕ 40467. Направено е искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на Стефан Димитров Апостолов - адв. Тихомир Божинов.

Жалбоподателите обжалват административното решение като незаконосъобразно относно определеното обезщетение за посочените по-горе недвижими имоти. В жалбата се поддържа, че определеният с решението размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. Куклен, ЕКАТТЕ 40467, община Куклен, област Пловдив.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Процесуалният представител на ответната страна претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК при евентуално уважаване на жалбата.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата приема, че същата е подадена от надлежни страни в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства е видно, че с писмо изх. № 04-19-89 от 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е поискал иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград, област Пловдив. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в Министерския съвет с писмо изх. № 03-04-959 от 20.06.2014 г., е представен и проект на решение за отчуждаване на имоти - частна собственост, за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект.

В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 441 на Министерския съвет на Република България от 27.06.2014 г. са отчуждени, както следва:

1) пореден № 10 с идентификатор № 11301, с обща площ 3,000 дка, от които отчуждени 0,215 дка, определена стойност на обезщетението 1163 лв., собственост на Димитър Стефанов Апостолов, вид на територията селскостопанска, с начин на трайно ползване посевна площ, намиращ се в землище с. Куклен, община Куклен, област Пловдив, ЕКАТТЕ 40467;

2) пореден № 13 с идентификатор № 11346, с обща площ 3,000 дка, от които отчуждени 0,222 дка, определена стойност на обезщетението 1200 лв., собственост на Стефан Димитров Апостолов, вид на територията селскостопанска, с начин на трайно ползване посевна площ, намиращ се в землище с. Куклен, община Куклен, област Пловдив, ЕКАТТЕ 40467;

3) пореден № 14 с идентификатор № 11347, с обща площ 12,000 дка, от които отчуждени 0,931 дка, определена стойност на обезщетението 5034 лв., собственост на Стефан Димитров Апостолов, вид на територията селскостопанска, с начин на трайно ползване посевна площ, намиращ се в землище с. Куклен, община Куклен, област Пловдив, ЕКАТТЕ 40467.

По искане на жалбоподателите с определение от 14.10.2014 г. съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. На 17.04.2015 г. е представена съдебно-оценителна експертиза, в която вещото лице е изчислило средна пазарна цена за отчуждените части от процесните имоти, както следва: за имот с идентификатор № 11301 - 2320 лв.; за имот с идентификатор № 11346 - 2396 лв.; за имот с идентификатор № 11347 - 10 048 лева. В съдебно заседание, проведено на 22.04.2015 г., вещото лице посочва, че използваните при извършването на експертизата 16 бр. пазарни аналози са използвани и при извършването на оценката от страна на административния орган. Посочва, че разликата в размера на определеното обезщетение се дължи на различния ред, по който е изчислена средната цена за квадратен метър. Използваният метод за пресмятане от вещото лице е средноаритметично.

В гореспоменатото съдебно заседание вещото лице представя и допълнителен вариант на експертизата (стр. 4 от заключението), при изготвянето на който са използвани само три пазарни аналози, при които една от страните е търговец - т.е. изключени са тези сделки, при които страна са общината и физически лица. Така средната пазарна цена за отчуждените части от процесните имоти е, както следва: за имот с идентификатор № 11301 - 491 лв.; за имот с идентификатор № 11346 - 507 лв.; за имот с идентификатор № 11347 - 2127 лева.

С оглед заключенията на двата варианта на съдебно-оценителната експертиза съдът приема, че определеното от вещото лице обезщетение в основната съдебно-оценителната експертиза е правилно. Съдът, при съобразяване на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр с § 1a, т. 2 от ДР на ЗДС, преценява, че една част от сделките, използвани от вещото лице при изготвянето на експертизата, не отговарят на посоченото по-горе изискване на закона, а именно: страни по тях са общината и физически лица, а общината не е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Съгласно чл. 1 от Търговския закон търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените в закона сделки. Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет - чл. 14 от ЗМСМА, и може да осъществява стопанска дейност, регламентирана в глава шеста от Закона за общинската собственост. Освен това общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала, но не може да бъде неограничено отговорен съдружник в тези търговски дружества - чл. 51 ЗОС. Общината може да бъде единствен собственик в капитала на търговско дружество - ЕООД. В този случай търговската дейност се реализира от юридическото лице - ЕООД, а не от общината като административно-териториална единица.

Предвид тази законова уредба следва, че общината не е търговец по смисъла на закона - както по ТЗ, така и по ЗДС. Сделките, които сключва като юридическо лице - участник в гражданския оборот, при реализиране на стопанска дейност, са уредени в съответния закон, но не придават на общината качеството на търговец по смисъла на Търговския закон. Административният орган неправилно е възприел като пазарни аналози сделки, по които едната страна е физическо лице, а другата страна е общината.

Но поради факта, че при определянето на равностойното парично обезщетение на поземлените имоти по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, находящи се в с. Куклен, община Куклен, област Пловдив, административният орган е използвал същите сделки, по които страна е общината, и за да не се влоши положението на жалбоподателите, съдът възприема този метод на оценка и съответно, както бе посочено по-горе - основната съдебно-оценителната експертиза. Настоящият състав приема, че този метод дава еднаква тежест на всички относими сделки и правилно определя осреднените цени на имотите - предмет на тези сделки. Предвид изложеното жалбата следва да се уважи, а решението на административния орган следва да се измени, като обезщетението се увеличи, както следва:

• за имот с идентификатор № 11301 - от 1163 лв. на 2320 лв.;

• за имот с идентификатор № 11346 - от 1200 лв. на 2396 лв.;

• за имот с идентификатор № 11347 - от 5034 лв. на 10 048 лв.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на Стефан Димитров Апостолов за присъждане на разноски, които съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за внесен депозит за вещо лице са в общ размер на 500 лева.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение следва да е 300 лева. Съгласно приложен по настоящото дело договор за правна защита и съдействие заплатеният адвокатски хонорар е именно в размер на 300 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,