Решение № 8248 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15209/2010 г.

Решение № 8248 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15209/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 2024/13.10.2010 г. по адм. д. № 2239/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 250900387/31.03.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която за м. 06.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 18 743,37 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Адонис - 45" ООД по съображения в писмено възражение и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 250900387 от 31.03.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която за м. 06.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 18 743,37 лв. по фактура № 27375/18.06.2009 г. на "Алианц лизинг България" ООД за придобит лек автомобил "Мерцедес Е 250" - турбо дизел на основание чл. 70, ал. 2 ЗДДС и чл. 70, ал. 1, т. 3 и 4 ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че още в ревизионното производство е установено ползване на автомобила за предоставяне под наем за по един ден в три поредни месеца - м. 07. - 09.2009 г. Наематели са били чужденци, гости на хотела на "Адонис - 45" ООД в к-с "Златни пясъци" при наемна цена по 100 лв. на ден. Съдът е приел, че не е доказано от органите по приходите автомобилът да е ползван за други цели, освен отдаване под наем на гости на хотела, след като километропоказателят на 31.12.2009 г. сочи 19 015 км, а на 8.02.2010 г. има показания 19 016 км, които данни потвърждават тезата на дружеството, че автомобилът не е ползван за други цели, освен за отдаване под наем. По чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС в този случай забраната за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС не се прилага. Органите по приходите са приели, че 19 000 км не могат да се изминат за доказаните три дни отдаване под наем на автомобила. Съдът е приел, че автомобилът е регистриран пред КАТ още на 25.03.2009 г., и до продажбата му на 25.06.2009 г. е възможно с него да са изминати 19 000 км. РА не може да се основава на предположения, не са представени доказателства с какъв пробег е предаден автомобила на ревизираното лице, нито доказателства, че автомобилът е ползван за други дейности, освен по представените наемни договори и съдът обосновано е приел, че е доказана хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, която изключва приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за недостоверност на представените договори за отдаване на автомобила под наем на чужденци, тъй като били посочени само две имена на наемателите. Непосочването на трите имена на наемателите в договора за наем не води до недействителност на договора. Неоснователен е доводът, че договорите и приемо-предавателните протоколи са подписани за наемател от различни лица, след като не е поискана графологическа експертиза, която да докаже това твърдение на касатора. Ревизията е проведена по общия ред, констатациите в РА не се ползват с доказателствена сила по презумпция, както е по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Правилно съдът е приел, че в производството пред съда приходната администрация следва не е доказала, че автомобилът е ползван и за други дейности, освен отдаване под наем на гости на хотела, а също, че при покупката на автомобила, измитания от него пробег е по-нисък от установения на 31.12.2009 г. Доказателства за тези обстоятелства не са събрани при провеждане на ревизията, нито са представени в производството пред съда. По делото са представени само трите договора за отдаване под наем на автомобила за по един ден в продължение на три месеца след покупката. По време на ревизията е констатирано, че автомобилът се намира пред хотела на ревизираното лице. При тези факти изводът на съда, че автомобилът е ползван само за отдаване под наем на гости на хотела е обоснован. За да се приеме, че чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС е неприложим по делото следва да се доказано ползване на автомобила за други дейности, освен отдаване под наем, каквито доказателства по делото не са представени. Правилно съдът е приел, че ра е незаконосъобразен и е уважил жалбата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника разноски за тази инстанция в размер 1183,13 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,