Решение № 1202 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2020 г.

Решение № 1202 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Димитрова, чрез адв. Кирилов, със съдебен адрес: гр. Перник, ул. Търговска, № 46, срещу решение № 169 от 11.06.2020 г., постановено по адм. д. № 723 по описа на Административен съд гр. Перник за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/4768 от 03.10.2019 г. издаден от заместник изпълнителния директора на Държавен фонд "Земеделие", с който Н. Димитрова, в качеството й на земеделски производител е изключена от подпомагане и е установено публично задължение за възстановяване в размер на 3 312. 29 лв. Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че при кандидатстването за подпомагане, земеделският производител не е разполагал по никакъв начин с информация, че заявените от нея за ползване имоти се застъпват с тези ползвани от фирма "Агробул 2012" ЕООД. След установяване на това застъпване и започване на прокурорска проверка по случая, не са подавани заявления за подпомагане за следващите години. За резултатите от проверката лицето не е уведомявано и не е било наясно дали да подава следващи заявления или не. Нарушението на закона е извършено от "Агробул 2012" ЕООД, като то е причината, поради която не са изпълнени първоначално поетите ангажименти. Това обстоятелство не е съобразено при издаване на АУПДВ, макар посочените факти и обстоятелства да са били известни на административния орган. При постановяване на обжалваното решение, АС-Перник също не е съобразил и обсъдил причините поради които бенефициера не е могъл да осъществи ангажиментите си. Решаващият състав, макар и формално да е съблюдавал изискванията на мярката за подпомагане и да се е съобразил с тях, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а подадената срещу АУПДВ жалба да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не се представлява, представя писмено становище. Моли, подадената касационна жалба да бъде оставена без уважение, като се позовава на трайно установена практика на ВАС по аналогични правни спорове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор в своето становище намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага постановеното съдебно решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването по чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. Перник, е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/4768 от 03.10.2019 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", по силата на който Н. Димитрова е изключена от подпомагане и спрямо нея е установено публично държавно вземане в размер на 3312. 29 лв., представляващо 75% от общата изтеглена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и марка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Н. Димитрова е регистриран земеделски производител с УРН603572 и е заявила участие в Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони" /НР1 за кампания 2013 г. През 2014 г. отново е подадено заявление, като освен за горните плащания е заявено участие и по Схема за преразпределено плащане /СПП/. За 2015 г. не е подавано заявление за подпомагане. Неподаването на заявление, е прието като неспазване на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., поради което с писмо изх. № 01-6500/4768 от 19.07.2019 г. земеделският производител е уведомен, че срещу него ще започне производство по издаване на АУПДВ. Основание за това е неспазване на поетия петгодишен ангажимент по заявление УИН 14.17.0613/3654 за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район. Със същото писмо Н. Димитрова е уведомена, че следва да възстанови сумата от 3312. 29 лв., което представлява 75% от получената субсидия по Марка 211, тъй като е прекратила участието си в нея след втората година от поетия ангажимент. Въпреки подадените възражения срещу това уведомителното писмо на 03.10.2019 г. заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал процесния АУПДВ. Възраженията на лицето са приети за неоснователни и Н. Димитрова е изключена от подпомагане, като спрямо нея на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Посочената в АУПДВ сума от 3 312. 29 лв. представлява 75 % от общата изплатена сума по мярка 211, за кампании 2013 и 2014 г. Според първоинстанционният съд, АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма по чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му. При издаването на АУПДВ са спазени административнопроизводствените правила. Земеделският производител е уведомен за започване на административното производство по издаване на АУПДВ и му е предоставена възможност да направи възражения от която се е възползвал. Направените възражения са обсъдени при издаване на акта. Като неоснователно е прието и твърдението в жалбата за противоречие на АУПДВ с материалния закон. Установено е по делото, че Н. Димитрова е получила първо плащане по мярка 211 за 2013 г., като е имала задължение съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. в продължение на още четири последователни години да осъществява дейностите по мярката и да подава заявление за подпомагане. Такова заявление не е подадено за 2015 г., поради което правилно административният орган е приел, че е налице основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване от подпомагане и възстановяване на получените плащания в размер на 75%, тъй като се касае за втората година от поетия ангажимент. Не са налице основания да бъде прието, че по причини независещи от земеделския производител не е могъл да подаде заявление. Приложеният към жалбата обвинителен акт по преписка рег. № 1562/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура – Перник не установява случай на форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, което да е основание да бъде изключено приложението на чл. 14, ал. 1 от същата наредба. Издаденият АУПДВ е съответен и на целта на закона формулирани в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП. Решението е правилно. Възраженията на касационния жалбоподател са за допуснато нарушение на материалния закон, поради безспорното приемане на обстоятелството, че липсва подадено заявление за подпомагане за процесната 2015 г. Същите са неоснователни. Не е спорно между страните, че с подаване на заявление за подпомагане от Н. Димитрова на 14.05.2013 г. е поет петгодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г. Изрично във възражението срещу АУПДВ и в последствие пред съда е посочено, че не е подавано заявление за 2015 г. По този начин формално е допуснато нарушение на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане по мярка 211 за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район. Това задължение е за всяка година на подпомагането след първото компенсаторно плащане. В конкретния случай не е подадено заявление за подпомагане за 2015 г., като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2, възстановяването е в размер на 75 % от получените компенсаторни плащания, тъй като участието по мярката е прекратено след втората година от поетия ангажимент. Настоящата инстанция, споделя изложеното от АС-Перник, че приложеният по делото обвинителен акт по преписка рег. № 1562/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура Перник по ДП № 122/2014 г. по описа на 02 РУ-Перник, е неотносими към наличието на изключителни обстоятелства или форсмажорни такива. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. предвижда възможност при прекратен ангажимент да не се изисква пълно или частично възстановяване на получената помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. За да бъде приложена нормата е необходимо да са налице конкретни обстоятелства, които имат характеристиките на изключителни или форсмажорни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11/2008 г. Наличието обвинителен акт, срещу лице което е декларирало същите имоти не е такова обстоятелство. Не се твърди и административният орган да е уведомяван за такива обстоятелства по реда на чл. 15, ал. 2 от Наредбата. След като не са изпълнени законовите изисквания, то касаторът не може да претендира да бъде освободен от възстановяване на полученото компенсаторно плащане. Установеното вземане произтича от неспазване на законови разпоредби, за което оспорващият доброволно и съзнателно се е ангажирал чрез подаденото от него заявление за подпомагане. С него е поел ангажимент за срок от пет години да подава заявления, като това изрично е декларирано от него. Изискванията по мярката, не включват условие земеделските стопани да осъществяват подпомаганата дейност върху едни и същи площи за целия период на ангажимента. По тази причина фактът, че е констатирано застъпване на част от площите не е основание да се приеме, че са налице пречки, които са били неотстраними за касатора да изпълнява дейността си. Обстоятелствата, препятствали подаването на заявлението от Н. Димитрова не са такива, които са предвидени по чл. 15 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Ето защо се налага извод, че обжалваното решение не е постановено при пороците посочени в касационната жалба, в съответствие е с материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева, дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение,