Решение № 6758 от 22.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор Пътна полиция (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Добрич срещу Решение 223/14.06.2022 год. по адм. дело 265/2021 год. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменена негова Заповед 851з-20/01.04.2021 год. за отказ за регистрацията на ремарке за лек автомобил каравана ЛУНАР 460 КЛУБМАН, рама SGLS087LU00019962 по документи и делото е върнато като преписка на началник сектор ПП при ОДМВР гр. Добрич за ново произнасяне по Заявление 190851014449 от 10.09.2019 год., подадено от Ж. Костова, съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Касаторът счита, че решението е необосновано, неясно и е издадено в нарушение на закона касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира се, че след като оригиналният номер на рама (идентификационен номер, ИН/VIN) на превозното средство (ПС) не може да бъде установен, не е налице основание за регистрацията му и органът е длъжен да постанови отказ. Намира за ирелевантни причините за липса на пълнота на идентификационния номер, доколкото чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) въвежда обективна забрана за регистрация до установяването на този номер. Допълва, че липсващият идентификационен номер не може да бъде заместен от наличните по караваната вторични идентификационни белези като стикери и табелки на производителя, възпроизвеждащи VIN, тъй като според закона на отчитане подлежи само фабрично нанесения чрез набиване (щамповане) на указаното от завода-производител място ИН. Правилно административният орган не е взел предвид вторичните белези, които възпроизвеждат VIN, тъй като нито отделно, нито заедно същите съставляват ИН по смисъла на § 6, т. 61 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и § 2, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Наредба І-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба І-45/2000 год.) като уникална комбинация от 17 знака, поставена върху самото превозно средство от производителя с цел неговото идентифициране.

По изложените съображения се иска отмяна на решението и решаване на въпроса по същество, както и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът Ж. Костова от гр. Добрич не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото решението на съда е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови оспореното решение Административен съд - Добрич е приел за установено от фактическа страна следното:

Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена по заявление 190851014449, подадено от Ж. Костова за регистрация на ремарке за лек автомобил каравана ЛУНАР 460 КЛУБМАН, рама SGLS087LU00019962 по документи.

По повод подаденото заявление е извършена идентификация на превозното средство (ПС) от техник-механик в Сектор ПП, при която са възникнали съмнения относно автентичността на номера на рамата. С оглед възникналото съмнение, ПС е пренасочено за оглед от комисията по МПС при ОДМВР Добрич. Въпросната комисия е извършила проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол 42/12.09.2019 год. В протокола е записано и становището на комисията за извършване на проверка, относно автентичността на откритите, набити цифри и еднозначно идентифициране на ПС.

По повод становището на комисията, отразено в протокола е изготвена Експертна справка 45/25.09.2019 год. от експерт в НТЛ при ОДМВР-Добрич, който е установил, че при извършения оглед на ПС в предната част на лявата надлъжна греда, в непосредствена близост зад теглителното устройство е установена набита част от номер на рама със следните позиции: 87LU019962, съвпадащи с посочените съответни позиции в СРМПС, без ограничителни знаци, без следи от интервенция върху повърхността на нанасяне. Допълнено е, че установените символи са нанесени с еднаква дълбочина на набиване, без разместване на позициите по хоризонтала и вертикала. В цифра 8 и цифра 2 са налични дъговидни фрагменти, неучастващи в изписването на цифрите. Отбелязано е, че в задната част на същата греда е налична занитена метална табелка с нанесен номер на шаси 413987, различен от посочения в регистрационните документи, като същата е без следи от разнитване, съответства на първично поставена.

С оглед установеното несъответствие в номерата на изследваната каравана е образувано досъдебно производство (ДП) 150/ 2020 год. по описа на сектор ПИП при ОДМВР Добрич (пр.пр. 865/2020 год. по описа на Районна прокуратура Добрич). С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.02.2021 год., прокурор при РП Добрич е прекратил наказателното производство по ДП, поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер. В хода на разследване по ДП е била извършена техническа експертиза със задача да се установи автентичността на регистрационните документи, представени при регистрацията на караваната. Видно от приложения Протокол за техническа експертиза 145, заключението на вещото лице е, че документите са истински, притежават предвидените защити и същите са автентични.

На 24.03.2021 год. при повторно представяне на ПС пред комисията, последната се е запознала с приложените нови документи и е отразила становището си в Протокол 11, съгласно което, в преписката не се съдържат данни за установен 17-ет позиционен автентичен VIN, принадлежащ на ПС. С оглед на това, с докладна записка рег. 851р-1916/01.04.2021 год., изготвена от ст. инспектор при сектор ПП при ОДМВР Добрич е бил запознат началника на сектор ПП при ОДМВР Добрич относно установените фактически обстоятелства при извършените проверки на ПС, като е формулирано предложение да бъде издаден отказ за регистрация.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и представено становище, началникът на сектор ПП при ОДМВР Добрич е постановил Заповед 851з-20/01.04.2021 год., с която на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, е отказал регистрация на процесното превозно средство. В мотивите на административния акт, органът се е позовал на огледа на ПС, на Протокола на Комисията от 11.09.2019 год. и от 24.03.2020 год., на Експертната справка, въз основа на които е формирал извод, че в случая е констатирана невъзможността да бъде установен поставеният от производителя автентичен идентификационен номер на ПС.

В хода на съдебното дирене, по искане на жалбоподателя е допусната, изготвена и приета без възражение от страните съдебно-техническа експертиза. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е установило, че на предвиденото от завода място за номер на рама - предната част на ляв надлъжен ланжерон (греда) е открит набит номер 87LU 019962, а VIN номерът на караваната по документи е SGLS087LUQ0019962. Установено е също, че мястото, на което е намерен номерът, е обработвано с фини шлайфащи продукти или пясъкоструйник, с цел премахване на петната от ръжда по металната греда и разчитане на набития номер. По мнение на вещото лице, няма други следи от външна интервенция. При огледа е установило, че от 17-цифренобуквения идентификационен (VIN) номер, липсват първите пет символа SGLS0, както и празното място на десетия и единадесетия символ - Q0, а комбинацията - 019962 от последните шест символа е заводският сериен номер на изделието. Вещото лице е посочило в заключението, че в задната част на левия надлъжен ланжерон (носеща греда) на ремаркето каравана, е открита метална табела, заводски поставена, със самоизтеглящи нитове, с набит номер на шасито 413987 и отбелязване на допустимата максимална маса на носещата конструкция на шасито от 1635 кг. Посочено е също, че няма видими следи за интервенция или други следи от механични наранявания по табелата и нитовете.

Вещото лице е извършило оглед на ПС, при който е установило наличието и на инвентарни самозалепящи са стикери (пастили), поставени на местата, определени от CRIS (Система за централна регистрация и идентификация), както следва:

1. Етикет (самозалепящ стикер) за ключалката на резервоара, поставен вътре в караваната на задната стена и съдържа VIN кода на караваната.

1. Етикет (самозалепящ стикер - пастил), поставен от вътрешната страна на прозореца до входната врата на караваната, съдържащ кода на караваната, както и QR кода на CRIS VIN CHIP.

1. Етикет (самозалепящ стикер), поставен от вътрешната страна на прозорците на караваната и съдържа VIN кода на караваната.

1. Етикет (самозалепящ стикер), поставен от вътрешната страна на нишата за резервната гума на караваната, който съдържа VIN кода на караваната, както и QR кода на CRIS VIN CHIP.

Така описаните стикери са онагледени в съответните снимки, приобщени към заключението на вещото лице.

В резултат на извършения оглед и изследване, вещото лице е приело, че всички самозалепящи стикери (пастили) са оригинални (по изискванията на CRIS) и са поставени на местата, определени от CRIS (Система за централна регистрация и идентификация на каравани и ремаркета за Обединеното кралство Великобритания), както и че няма надраскване, разкъсване, разлепвания или друга интервенция по поставените стикери. Формирал е извод, че представените документи са истински и притежават необходимите защити, автентични са. Поставените холограмни стикери и QR кодът на CRIS VIN CHIP са автентични и са поставени на местата, определени от CRIS, a VIN кодът отговаря на кода по документите на караваната.

В съдебно заседание вещото лице е заявило, че поддържа заключението си, в допълнение към което е посочило, че номерът, който е набит на рамата, 019962, се явява заводски номер и по този номер може да се каже тази каравана кой я е правил и кога я е правил като поредност. Уточнил е, че в Англия регистрацията на караваната става не по номер, набит на рамата, а с CRIS система за централна регистрация и идентификация на каравани, а също и че там, където системата CRIS изисква да има такива стикери, са поставени на съответните места и отговарят.

При така установените факти, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, с посочване на фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови отказ за регистрация на превозното средство, но при допуснати съществени нарушения на материалния закон.

Съдът е приел за безспорен факта, че жалбоподателят е собственик на процесното превозно средство, закупено от Англия и документите за произход са автентични. С оглед на това е приел, че е изпълнена първата предпоставка на чл. 143, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП - пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик.

След анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, съдът е формирал извод, че в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, законодателят установява само правилото, че превозното средство се регистрира по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, не сочи, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез набиване на рамата. Направено е и позоваване на чл. 7, ал. 1 от Наредба І-45, където е указано, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, като е направено уточнението, че и в тази разпоредба липсва указание, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез набиване на рамата.

При формиране на своите правни изводи, първоинстанционния съд е посочил, че в нито едно от обследванията на караваната, нито в рамките на административното производство, нито в рамките на допуснатата в съдебното производство СТЕ, са открити данни намерените, върху обозначените от производителя места, полимерни стикери да са с нарушена цялост или да са били подложени на някакви неправомерни манипулации. Напротив, изводите са в обратния смисъл, а именно, че тези стикери са на съответните места, в цялост и без следи от манипулации.

Подлагайки на тълкуване разпоредбата на чл. 2, т. 1 и 2 на Регламент 19/2011, и при положение, че набитият върху рамата на караваната VIN номер не може да бъде разчетен напълно, поради корозия (първата регистрация на караваната е от 1992 г.), съдът е приел, че идентификационният номер на ПС, поставен от производителя, е този, посочен върху полимерните стикери.

В съответствие с горното е формиран извод, че забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е щампован. Именно по тези съображения, производителят е задължен да поставя и на други места този номер (в случая на полимерните стикери). С оглед на това, е прието, че да се отрече автентичността на данните в тях без признаци за механична и/или друга умишлена интервенция на номера на рамата не съответства на целта на закона - да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер.

В заключение е посочена липсата на данни, процесната караваната да е обявена за издирване, документите за регистрация са автентични, а данните в тях съвпадат с установените при физическата проверка на автомобила (с изключение на част от щампования номер, заличен от корозия). Всичко посочено налага извод, че идентификацията на превозното средство е установима.

В съответствие с така развитите мотиви е формиран извод, че констатираната от административния орган невъзможност да бъде установен поставеният от производителя автентичен идентификационен номер не съответства на доказателствата и поради това е неправилен, в какъвто смисъл е и съдебната практика, обективирана в конкретно цитирани съдебни решения на ВАС.

С оглед горното, съдът е постановил решение, с което е отменил оспорената заповед, като незаконосъобразна и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за регистрация на ПС в съответствие с указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. В тежест на ответника са присъдени и разноски в размер на 850 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

С разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба I-45/2000 год., законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя ИН на превозното средство.

Не се спори по делото, а от представените по делото доказателства в съвкупност се установява, че идентификационният номер на представения за пререгистрация автомобил не може да бъде разчетен в цялост.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП въвежда забрана за регистриране на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Забраната е възпроизведена и в чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45/2000 год. - превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират.

Правилни и съответни на доказателствата по делото и закона са изводите на съда, че в случая VIN е установим, поради което няма фактическо основание за отказ на поисканата регистрация.

Обосновано първоинстанционният съд се е позовал в мотивите си на разпоредбите на Регламент (ЕС) 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за одобрение на типа на поставяните от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета, и за прилагане на Регламент (ЕО) 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (Регламент (ЕС) 19/2011). В чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) 19/2011 е дадена легална дефиниция на понятието задължителна табела на производителя, съгласно което, задължителна табела на производителя означава пластина или етикет, поставен(а) от производителя върху превозното средство, съдържащ(а) основните технически характеристики, необходими за идентификацията на превозното средство, и предоставящ(а) на компетентните органи съответната информация за максимално допустимите маси в натоварено състояние. От друга страна, в Приложение І Технически изисквания на Регламент (ЕС) 19/2011, Част А Задължителна табела на производителя, т. 1.3 указва, че Задължителната табела на производителя се състои от един от следните елементи: а) правоъгълна метална пластина; б) правоъгълен самозалепващ етикет, като според т. 1.5 етикетите трябва да позволяват проверка на целостта, да бъдат защитени срещу неправомерна манипулация, да не позволяват подправяне и да се самоунищожават при опит за отстраняване.

В съответствие със събраните по делото доказателства и формираните въз основа на тях фактически установявания, основателно съдът е приел, че тълкувайки относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 19/2011, както и на националното законодателство се обосновава извод, че в случай на невъзможност за разчитане на набития върху рамата на процесната каравана VIN, липсва нормативна пречка идентификационния номер на ПС, поставен от производителя да се установи чрез поставените полимерни стикери.

След като автентичното съдържание на идентификационен номер е установено от стикерите, за които няма данни да са с нарушена цялост или подменени, то извода на административния орган за липса на основания за регистрация на ПС се явява незаконосъобразен.

Съответен на установените фактически обстоятелства се явява и изводът на първоинстанционния съд за наличие на допуснато от административния орган нарушение на производствените правила и по-конкретно на чл. 35 от АПК, доколко в хода на административното производство не са изяснени всички относими факти и обстоятелства от значение за случая. В разпоредбата на § 2, т. 8 от Наредба I-45/2000 год. от 24.03.2000 год. е дадено легално определение на понятието "идентификация", съгласно което, това е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. Независимо, че в процесния случай, ПС е било обследвано от специално структурирана за целта комисия по МПС при ОДМВР Добрич, липсват доказателства този помощен орган да е извършил изискуемата се идентификация в обема, указан в цитираната разпоредба.

Предвид горното, следва извода, че административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е преценил в съвкупност представените по делото доказателства, въз основа на които може да се направи извод за установяване автентичното съдържание на идентификационния номер.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставения от производителя ИН, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е щанцован. Неправилно в тази връзка се сочи от касатора, че според закона на отчитане подлежи единствено идентификационния номер (VIN), нанесен фабрично чрез набиване на указаното от завода-производител място и допълнителни знаци/признаци, които го дублират нито заедно, нито поотделно съставляват идентификационен номер по смисъла на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, съответно § 2, т. 9 от ДР на Наредба І-45/2000 год.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, "идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му, а разпоредбата на § 2, т. 9 от ДР на Наредба І-45/2000 год. допълва към така даденото определение, че ИН отговаря на изискването на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030.

Най-общо VIN или Vehicle Identification Number (идентификационен номер на автомобила) може да бъде описан като уникална за всеки автомобил комбинация от цифри и латински букви (символи), които съответстват на стандартите на ISO (International Standard Organization, Международна организация за стандартизация). Те описват държавата на производителя, датата на производство, вида на двигателя и каросерията, нивото на оборудване и характеристиките на автомобила. Не се спори, че този код е най-сигурното доказателство за идентификация на превозното средство и всеки производител определя конкретно място, на което да постави същия.

Но установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източни на информация за номера, извън така определеното място. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при повреден подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този номер (в случая четири броя етикети самозалепящи стикери, установени от вещото лице). Да се отрече автентичността на данните в тях без признаци за механична и/или друга умишлена интервенция на номера на рамата не съответства на целта на закона да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер. В тази насока съдът правилно е кредитирал изслушаната по делото експертиза (в този смисъл Решение 11261/07.12.2022 год. по адм. дело 3624/2022 год. на ВАС, VІІ отд.).

Тълкуването на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, на който се позовава касаторът както в отказа си, така и в касационната жалба, установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Семантично, употребеният от законодателя израз "установен автентичният" значи да бъде изнамерен истинският, действителният, номер - съгласно Речник на Българския език (публично достъпен на интернет страницата на Института по български език - https://ibl.bas.bg/), автентичен означава който е с доказана принадлежност, оригинален, който идва от първоизточник, достоверен. От това следва, че ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният - превозното средство се регистрира. Законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер, а дадената в ЗДвП легална дефиниция на понятието идентификационен номер (както и тази в Наредба І-45/2000 год.) не води до извода, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез "набиване" на рамата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба І-45/2000 год. също сочи само, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, без да може да се направи извод, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез "набиване" на рамата (в горния смисъл и Решение 6060/19.05.2021 год. по адм. дело 622/2021 год. на ВАС, VІІ отд.; Решение 10619/31.07.2020 год. по адм. дело 2884/2000 год. на ВАС, VІІ отд.).

В съответствие с така установеното следва извода, че заповедта на началника на сектор ПП при ОДМВР Добрич за отказ за регистрация, е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до извод, че идентификацията на представеното за пререгистрация превозно средство е установима и е отменил отказа, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,