Решение № 12991 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2012 г.

Решение № 12991 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Астра ойл" ООД против решение № 2348/17.10.2011 г., постановено по адм. д. 2070/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против част от ревизионен акт (РА) № 180900013/23.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 320/25.06.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, да бъде отменена оспорената част на РА или да бъде изменен РА като бъде определен данък при източника в размер на 49497,09 лв., или бъде намален корпоративния данък със 7650 лв. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба, допълнение към касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 2348/17.10.2011 г., постановено по адм. д. 2070/2011 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Астра ойл" ООД против част от РА № 180900013/23.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 320/25.06.2009 г. на ДД "ОУИ" относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2006 г. със сумата 707101,25 лв. на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 от ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 8 и т. 13 от ЗКПО (отм.) и определения в резултат на това корпоративен данък в размер на 106065,18 лв., начислени са съответните лихви, както и са присъдени разноски в размер на 3219,65 лв. Административният съд е приел, че РА в останалата спорна част, след постановяване на решение № 7997/7.06.2011 г. по адм. д. 12117/2010 г. по описа на Върховния административен съд, е действителен и законосъобразен данъчен акт. Решаващият съдебен състав е обсъдил събраните по делото доказателства, от които е установил относимите към спора факти и при правилно приложение на ЗКПО (отм.) е обосновал правни изводи за неоснователност на всички възражения на "Астра ойл" ООД. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел за установени факти, относно които на практика страните не са спорили, а именно че на 3.11.2006 г. "Астра ойл " ООД е продало на "Итърнити" ЕООД недвижим имот, за което е издадената опростена фактура № 2446/3.11.2006 г. с цена 850000 лв. След приспадане на осчетоводените разходи във връзка с продажбата се формирала счетоводна печалба от 707101,25 лв. В същия размер (707101,25 лв.) на 31.12.2006 г. са осчетоводени разходи за възнаграждение на управителя на дружеството Петко Атанасов. По делото не са представени доказателства, че тази сума е получена през 2006 г. от Петко Атанасов. АС - Варна правилно е приел, че не е доказано твърдението на "Астра ойл" ООД за извършване на плащане на тази сума и в последващи данъчни периоди, но е изложил и аргументи за липсата на правно значение на това обстоятелство за правилното приложение на материалния закон. В този смисъл са и възраженията в касационната жалба относно значението на плащането на осчетоводени разходи за данъчен период 2006 г. Касационната инстанция намира изводите на АС - Варна за съответстващи на материалния закон. В случая е безспорно установено, че са осчетоводени разходи за възнаграждение на управителя на ревизираното дружество и този факт следва да се прецени доколко представлява отклонение от данъчно облагане по смисъла на ЗКПО (отм.). Съдът е приел, че липсват доказателства Петко Атанасов да е извършвал конкретни действия за осъществяване на продажбата на недвижимия имот. По делото също не е спорно обстоятелството, че "Астра ойл" ООД и Петко Атанасов са свързани лица по смисъла на по § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗКПО (отм.) във връзка с § 1, т. 3, б. "е" от допълнителните разпоредби на ДОПК, от което пряко не произтича наличие на отклонение от данъчно облагане, но представлява една от предпоставките за приложение на Глава Първа, Раздел IV от ЗКПО (отм.). Съгласно чл. 13 от ЗКПО (отм.), когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Според чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 5 от ЗКПО (отм.) в случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки, и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице са извършени разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация. Установените от АС - Варна факти покриват изцяло хипотезата на цитираните правни норми - начислени са разходи, довели до намаление на резултатът за отчетния период, в полза на съдружник и управител на данъчно задълженото лице, за които се твърди, че представляват възнаграждение, но не е установено извършване на насрещно равностойно предоставяне на трудова престация. Доводите в касационната жалба, че е необходимо за прилагане на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) да бъде установена "пазарна цена" на възнаграждението не кореспондират с приложената от органите по приходите хипотеза за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане. Допълнително следва да бъде посочено, че в случая е напълно относима и нормата на чл. 23, ал. 2, т. 8 от ЗКПО (отм.), а именно осчетоводените разходи представляват скрито разпределение на печалбата. По отношение искането в касационната жалба да бъде извършено облагане с данък при източника на полученото възнаграждение вместо определяне на корпоративен данък, настоящата инстанция намира, че не са налице никакви процесуални възможности за уважаването му. Обхвата на данъчната ревизия е определен със заповедта за нейното възлагане, поради което дори и в изпълнение на задължението по чл. 160, ал. 1 от ДОПК за решаване на делото по същество, не е възможно да бъде определен друго данъчно задължение, различно от данъчните задължения, които са били предмет на ревизията. В случая е извършена ревизия за установяване корпоративен данък и ДДС, но не и данък при източника. Касационната инстанция намира, че при определяне на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 8 и т. 13 от ЗКПО (отм.) и изчисляване на дължимия корпоративен данък за 2006 г. не е допуснато нарушение от данъчните органи, както и че не са налице основания за признаване на извършен разход в размер на 51000 лв., в резултат на което да бъде намален и определения корпоративен данък за 2006 г. със сумата 7650 лв. По делото не са събрани доказателства, че "Астра ойл " ООД е извършило разход в размер на 51000 лв. през 2006 г., няма данни и за надлежно осчетоводяване на такъв разход. Съвсем безспорно е между страните, че за извършената продажба не са направени разходи за "брокерско възнаграждение" в полза на трето лице, поради което не е налице никакво фактическо и правно основание за намаление на финансовия резултат със сумата 51000 лв., която е определена от вещото лице като стойност на услугата, която би била предоставена от трето лице, посредник при продажба на недвижим имот. Коригирането на финансовия резултат за 2006 г. е извършено с РА на основание чл. 23, ал. 2, т. 8 и т. 3 от ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 5 от ЗКПО (отм.), поради което извършено увеличение е с цялата сума, представляваща начислено възнаграждение в полза на съдружник и управител на дружеството без съответната насрещна трудова престация, а не само частично до размера за обичайна такава сделка между несвързани лица, именно защото липсва престация - основен елемент от всяка каузална сделка. Следователно не може да се приеме, че е осъществена сделка, която е възможно да се сравнява с други, извършвани между несвързани лица, респективно да се остойностява по пазарни цени размерът на дължимото за тях възнаграждение. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и липсата на претенция за юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,