Решение № 5957 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1090/2011 г.

Решение № 5957 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1090/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София град против решение № 4108/10.12.2010 г. по адм. дело № 7876/2010 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Екатерина Иванова Генова, от гр. София счита същата за неоснователна. Вторият ответник по касационната жалба директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея е неоснователна. След проверка на съдебното решение за допустимост на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира същото за недопустимо в частта му по отношение на касатора. Предмет на контрол пред административния съд е заповед № 3250/20.08.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. София, потвърдена с решение № РД 01 - 408/05.10.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. Съдът в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК е конституирал касатора като ответник по предприетото оспорване срещу индивидуалния административен акт, издаден от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. София. Надлежни страни по спора са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Касаторът не е от категорията на изброените, поради което участието му в съдебното производство е недопустимо. Такова е и съдебното решение в частта му по отношение на него. В останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила и е породило своите правни последици като необжалвано от надлежните страни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение