Решение № 7720 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2014 г.

Решение № 7720 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационната жалба, подадена от Политическа партия "ВМРО - Българско национално движение" (ПП ВМРО-БНД, партия/та), чрез Красимир Каракачанов - председател на Националния изпълнителен комитет (НИК) и представляващ партията, срещу Решение № 465 от 10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 362/2014 г. по описа на Административен съд - Перник (АСПк). С обжалваното съдебно решение съставът на АСПк е отхвърлил като неоснователна жалбата на ПП ВМРО-БНД срещу Заповед № 637 от 22.04.2014 г. на кмета на Община Перник, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да бъде иззет общински имот, представляващ помещение от 18,00 кв. м., находящо се в гр. Перник, ул. "Радомир" № 1, вх. "А", ет. 4, стая 20. Наред с това е осъдил ПП ВМРО - БНД да заплати на Община Перник съдебни разноски в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - постановяването му като необосновано и при допуснати нарушение на материалния и процесуален закон. Неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за издаването на оспорената заповед, доколкото разписаната в ЗОС процедура за прекратяване на договора за наем не е спазена и липсва заповед по чл. 15, ал. 5 ЗОС. Неправилно съставът на АСПк е приел, че последната може да бъде заместена от представеното по делото писмо, което не е обжалвано от настоящия касатор. Като се позовава на чл. 15, ал. 4 ЗОС, за който касаторът счита, че дерогира общата разпоредба на чл. 65 ЗОС, поддържа, че заповедта за прекратяване на договора и за изземване е следвало да бъдат обективирани в един акт. Наред с това, доколкото в първоинстанционното производство процесуалното представителство на ответника е осъществявано от юрисконсулт, не е налице основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт. В съдебното заседание касаторът не се представлява. Ответната страна - кметът на Община Перник, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, взема становище за нейната неоснователност. Моли оставянето в сила на обжалваното решение. Позовава се на практика на Върховния административен съд. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на настоящия касатор против Заповед № 637 от 22.04.2014 г. на кмета на Община Перник. С нея, на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, е наредено да бъде иззет общински имот, представляващ помещение от 18,00 кв. м., намиращо се в гр. Перник, ул. "Радомир" № 1, вх. А, ет. 4, стая № 20, който се владее и ползва от касатора на отпаднало правно основание. С обжалваното решение жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Установено е от първоинстанционния съд, че за срок от три години, считано от 01.06.2004 г., с договор за наем № 040630Р899 от 08.06.2004 г., сключен на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за политическите партии (ЗПП, отм.) и чл. 14, ал. 4 ЗОС, между община Перник и настоящия касатор, е отдаден под наем посочения по - горе общински имот. Подписани са анекси за удължаване срока на договор за наем, с последния до 31.05.2013 г. Въз основа на извлечение от одитен доклад № 0400004213 на Сметна палата за извършен одит на финансовата дейност и управление на предоставеното имущество на ПП ВМРО - БНД съдът е приел за установено, че партията е ползвала под наем 6 имота частна общинска собственост, не е участвала в изборите през 2009 г. за избиране на народни представители и не отговаря на условията по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗПП и чл. 14, ал. 4 ЗОС, поради което са били налице предпоставки за прекратяване на договорите за наем от кметовете на общини, между които и Община Перник. С писмо изх. № 12/СЛУ-7846 от 24.10.2012 г. на кмета на Община Перник, на основание чл. 14, ал. 4 ЗОС и чл. 31 ЗПП, е прекратен сключения договор за наем с ПП "ВМРО - БНД" на основание глава V, т. 5.5, поради промяна статута на партията. С писмото е отправена покана за предаване на имота с предупреждение, че след изтичане на срока ще бъдат предприети действия по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС (изземване). За безспорно е прието от съда, че писмото е получено от партията и не е оспорено от нея. Със Заповед № 637/22.04.2014 г., предмет на проверка от АСПк, кметът на Община Перник, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, по подробно изложени мотиви, е наредил да бъде иззет общински имот, представляващ помещение от 18.00 кв. м., намиращо се в гр. Перник, ул. "Радомир" № 1, вх. "А",, ет. 4, стая № 20 (офис), ползвано от ПП ВМРО - БНД. Като се е позовал на чл. 65, ал. 1 ЗОС и чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, съдът е направил извод, че в спорната хипотеза са налице предвидените в правната норма предпоставки за изземване на общинския имот. Наличието на втората предпоставка по чл. 65, ал. 1 ЗОС е приел за установена въз основа на изпратеното от кмета на Община Перник писмо с изх. № 12/СЛУ-7846 от 24.10.2012 г. до ПП ВМРО - БНД. Приел е за ирелевантно наименованието на акта - писмо, а не заповед по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗОС, тъй като с него наемното правоотношение е прекратено на основание глава V, т. 5.5 от договора за наем, поради промяна статута на партията - неучастие на ПП ВМРО-БНД в изборите през 2009 г. за избиране на народни представители и липса на по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗПП и чл. 14, ал. 4 от ЗОС. Отчел е, че писмото е достигнало до адресата си и не е обжалвано, предвид което е прието за установено от съда наличието на втората предпоставка - партията държи имота без основание. По тези съображения е направил извод за неоснователност на жалбата. Позовал се е на практика на ВАС. С решението ПП ВМРО - БНД е осъдена да заплати на Община Перник съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв., на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е правилно. Основните спорни въпроси, повдигнати в касационната жалба са дали цитираното Писмо изх. № 12/СЛУ-7846 от 24.10.2012 г. на кмета на Община Перник по своята правна същност представлява заповед по смисъла на чл. 15, ал. 4 и 5 ЗОС и води ли то до прекратяване на Договор за наем № 040630Р899 от 08.06.2004 г., сключен между Община Перник и касатора, чийто срок неколкократно е бил продължаван. Тези въпроси са били поставени за обсъждане и коментирани от първоинстанционния съд, а обективираният в решението техен отговор се преценява от настоящия състав за мотивиран и обоснован. Независимо от формата, посоченото писмо съставлява изрично волеизявление на административен орган - кмета на общината, с което непосредствено се засягат правата на касатора да ползва на основание сключения договор, помещението, общинска собственост, подробно описано в него. Следователно налице са всички необходими реквизити с оглед възприемането на посоченото писмо за индивидуален административен акт. Липсващите елементи, върху които акцентира касатора в своите първоначална и в касационната жалба са несъществени такива. Настоящата инстанция не възприема като основателен довода за липса на номер на акта. Писмото има такъв - 12/СЛУ-7846 от 24.10.2012 г. Дори и да беше без номер, това не би могло да промени неговата същност предвид обстоятелството, че чл. 59, ал. 2 АПК не предвижда този елемент като задължителен. Необосновано е и възражението, че актът не съдържа мотиви. Видно от текста му, издаден е "на основание глава V, т. 5.5. от цитирания договор, чл. 14, ал. 4 от ЗОС и чл. 31 от ЗПП". Посочването на тези фактически (глава V, т. 5.5 от договора) и правни (чл. 14, ал. 4 ЗОС и чл. 31 ЗПП) основания за издаването на акта са неговите мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 15, ал. 4 ЗОС. Необосновано е и възражението за липса на властническо разпореждане. Такова, поднесено в учтива форма, е разпореждането за явяване на представител на касатора в общината за осигуряване на действията по приемане/издаване на имота, това, че при неизпълнение ще последват действия по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОС и изявлението, че общината счита договора за прекратен. От друга страна, липсата на някои от посочените реквизити не се отразява по никакъв начин върху съдържанието и същността на акта (наименование например), а липсващите указания пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано писмото, води по силата на чл. 140, ал. 1 АПК единствено до удължаване на срока за обжалването му. Партията не оспорва нито получаването на писмото от 2012 г., с което е прекратен договорът за наем, нито е оспорила самото писмо по надлежния процесуален ред. От доводите, изложени в касационната жалба следва, че се оспорват не тези факти, а "... възникването на какъвто и да е ефект от въпросното писмо". При така приетата правна характеристика на изпратеното от кмета на общината писмо, същото, на основание чл. 15, ал. 4 ЗОС е довело до прекратяване на наемния договор, сключен през 2004 г. Данните за участие на партията в изборите през 2013 г. нямат отношение към казуса, доколкото към този момент, договорът за наем е бил прекратен. При наличието на фактически прекратен договор за наем, налице е предпоставката за издаването на оспорената Заповед на кмета № 637 от 22.04.2014 г. Заповедта по чл. 15, ал. 4 ЗОС не замества тази по чл. 65, ал. 1 ЗОС, както неправилно поддържа касаторът, а я предпоставя. По изложените съображения, доводът за допуснати нарушения на материалния закон, развит в касационната жалба, се явява неоснователен. Неоснователен е и доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се според касатора в това, че "...първоинстанционният съд не е събрал доказателства, които по безспорен и необорим начин да доказват, че спорното правоотношение - прекратяване на договор за наем по реда на ЗОС и следващата заповед за изземване на помещението, предмет на договора за наем, е реализирано законосъобразно и без нарушения". В съответствие с процесуалните правила, с Определение от 14.05.2014 г. съставът на АСПк е дал указания до страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест. В хода на първоинстанционното производство административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Касаторът, като поддържащ обратната теза, е следвало да установи и докаже твърденията си. Неоснователно е и оплакването, че относно писмото, с което договорът е прекратен, ответникът е "следвало да докаже, че въпросното писмо е заповед...". Необходимост от провеждане на доказване в тази насока няма. Става въпрос за обсъждане и преценка на представеното по делото писмо, респективно за даване на квалификация от съда съобразно съдържанието му, което има предимство пред формата. Наред с това, чл. 15, ал. 4 ЗОС не се явява специална норма, която урежда ред за изземване на имот, както поддържа касаторът, доколкото с нея е регламентирано прекратяването на наемните правоотношения по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 ЗОС със заповед на съответния кмет и нейното съдържание. Предвид съдържанието на цитираната разпоредба, от него не следва и забрана за издаване на отделна заповед за изземването, какъвто прочит предлага касаторът. Неоснователен е доводът за неправилност на решението на АСПк и в частта му, с която се оспорва присъждането на разноски в полза на Община Перник под формата на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и съобразно разрешенията, дадени по въпроса с Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС, постановено по т. д. № 5/2009 г., в случаите, когато съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. При извършената служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав установи, че то е валидно, допустимо и правилно. Тъй като не са налице и релевираните касационни основания, следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,