Решение № 17446 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10219/2013 г.

Решение № 17446 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10219/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Тихомир Ламбев, против решение № 3169/13.05.2013 г. постановено по адм. дело № 9670/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 36-ти състав. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не са налице фактически основания за издаване на писмото, както и че при това са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на процесното уведомително писмо. Ответникът - Янко Атанасов Янев от гр. Ямбол, чрез пълномощника си адвокат Детелинка Ангелова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решение № 3169/13.05.2013 г. по адм. дело № 9670/2011 г. на Административен съд София-град, по жалбата на Янко Атанасов Янев е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-280-6500/2535/1.10.2011 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ и преписката е изпратена по компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ - РА - гр. София, за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението на съда. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане за пълния заявен размер за 2010 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, в размер на 148 443.83 лв и по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/, в размер на 6 845.30 лв. По отношение на Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/, сумата на финансовото подпомагане е редуцирана, като от поисканата сума в размер на 59 474.52 лв, е оторизирана сумата от 55 895.72 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия. По подаденото заявление за подпомагане са извършени всички необходими проверки, резултатите от които са отразени в табличен вид за всяка от мерките, по които е кандидатствано. С оглед данните от изслушаните и приети по делото съдебно-техническа и съдебно-агрономическа експертизи са констатирани несъответствия на приетите от административния орган за наддекларирани площи, при което е направен извода, че допустимата и недопустимата площ за част от БЗС е неправилно определена. В тази връзка са съобразени данните от заключението на вещото лице Лозанов и приетото като доказателство по делото писмо вх. № 4864/20.02.2013 г. на МЗХ, че сателитното заснемане на площите е извършено в периода 06.08 - 21.08.2009 г. и със самолет - на 17.09.2010 г., при това през 2010 г. са заснети само 16 броя от заявените БЗС, а всички останали - през 2009 г. Осъществена е преценка, че при липсата на актуална графична база за 2010 г. и извършени на място проверки, ДФЗ-РА, съобразно разпоредбите на Регламент ЕО № 1122/2009 г., е следвало да изключи от подпомагане само площите, за които са налице безспорни доказателства, че през 2010 г. не са били годни за подпомагане. Отбелязано е, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая не е направено към процесния период - 2010 г. Тъй като не е установено по безспорен начин, че през 2010 г. от общо декларираните по СЕПП 811.41ха, по СНДП 594.28ха и по НР2 700.33ха, са недопустими за подпомагане, съответно по СЕПП - 178.31ха, по СНДП - 11.92ха и по НР2 - 149.30ха, а оттам и процента на наддеклариране по СЕПП и НР2, изчислен съответно на 28.16% и 27.09%, с оглед на който в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. е санкционирана цялата площ по всяка от тези мерки и не е оторизирана никаква субсидия, уведомителното писмо е прието за незаконосъобразно. Относно СНДП е изчислено наддеклариране от 2,05%, но повече от 2ха, при което в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. е санкционирана удвоената площ от 11.92 и сумата за подпомагане е намалена с 3 587.80 лв. Според заключението на съдебно-агрономическата експертиза, недопустимите за подпомагане площи възлизат на 20.43ха или на 2.58% от общата заявена площ по СЕПП и съответно - на 19.96ха или 2.93% по НР2. Правилно от административния орган е установен размера на недопустимата площ по СНДП - 11.92ха или 2.04%. Но установените различни проценти недопустима площ от експертизата и административния орган, по отношение на СЕПП и НР2, налагат извода, че писмото е постановено без по несъмнен начин да са изяснени релевантните факти, включително без да са събрани служебно достатъчно доказателства. Въз основа на това е прието, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е отменен, като при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция е уведомително писмо изх. № 02-280-6500/2535/01.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, по повод общо заявление за единно плащане на площ УРН: 221872, подадено от Янко Атанасов Янев, с което е намален размера на поисканата финансова помощ за 2010 г. Първоинстанционният съд правилно е определил приложимото право във връзка с оспорването на административния акт - Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Предвид това и обстоятелството, че от заключенията по изслушаните по делото експертизи се установяват различни от приетите от административния орган, размери площи, като недопустими за подпомагане по СЕПП и НР2 /прието от ДФЗ-РА по СЕПП наддеклариране от 28.16%, а от вещо лице 2.58%, съответно по НР2 - установено от ДФЗ наддеклариране от 27.09%, а от вещо лице - 2.93%/, правилно е отчетено, че това променя направеният краен извод за наличието на основание за пълен отказ на поисканото по тези две мерки подпомагане, в конкретно приложимата хипотеза по чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Поради това законосъобразно съдът е отменил обжалваното уведомително писмо. Съдебно-агрономическата експертиза е приета в съдебно заседание на 11.04.2013 г. в присъствието на страните и не е оспорена от страна на ДФЗ-РА. Административният съд е обсъдил неоспореното заключение по изготвената и приета експертиза заедно с всички доказателства, включително и писмо на МЗХ вх. № 4864/20.02.2013 г., в което се сочи, че в процесния случай констатациите за състоянието на процесните площи, касаещи 2010 г. са на база предимно сателитни снимки от 2009 г. Заключението е кредитирано от съда, при което послужило за обосновка на направените фактически и правни изводи. Предвид констатираните при проверки на място за процесните площи от 2009 г. и 2011 г., съществени различия относно начина на стопанисване, липсата на теренни проверки за 2010 г. и актуални сателитни изображения, индицира необоснованост на приетото от ДФЗ, че за процесния период площите са били в състоянието, заснето през 2009 г. В случая процесните площи са определени като попадащи в недопустим за подпомагане слой за кампания 2010 г. въз основа на ортофото и сателитни изображения за 2009 г., без да са налице доказателства, че данните са относими и към 2010 г., когато е започнала обработката и ползването на площите. При липсата на актуална геореферентна графична база за 2010 г., и извършена на място теренна проверка, /доколкото процесните площи не са попаднали в обхвата на извършените 5% проверки на място за 2010 г./, според разпоредбите на Регламент № 1122/2009 г., те е следвало да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорни доказателства, че към 2010 г. не са отговаряли на изискванията за подпомагане. В тежест на издателя на административния акт е било да докаже твърдените факти в оспореното писмо. Такива доказателства от страна на ДФЗ не са представени в производството. Поради това, като е съобразил наличието на данни за различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи, доколкото земеделският производител би получил подпомагане по подаденото заявление по СЕПП и НР2 в приложимата хипотеза по чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., /при която разликата е повече от 3% или от два хектара, но не повече от 20% от определената площ, налагаща санкция на установените недопустими площи в удвоен размер, а не пълен отказ по заявеното подпомагане/, правилно съдът е отменил уведомителното писмо и е изпратил преписката на ДФЗ-РА, със съответни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението като краен резултат е правилно. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение