Решение № 6614 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител юриск. Дяков, против Решение № 42168/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2108/2025 г. по описа на Административен съд - София– град (АССГ), с което НЗОК е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Люлин“ ЕАД (МБАЛ „Люлин“), сумата в размер на 131 632,87 лева, представляваща осъществена, отчетена и незаплатена болнична медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.01.2024 г. – 30.04.2024 г., ведно със сумата в общ размер на 16 489,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата - от датата на падежа за всяко вземане до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените главници. Поддържат се доводи за необоснованост на оспореното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В този смисъл касаторът счита за неправилен извода на съда, че в случая не е налице субективно поведение от страна на ищеца, което да е причина за отчетената грешка при заявяването. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

Ответникът - МБАЛ „Люлин“ ЕАД, в писмен отговор, чрез адв. Милева, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалбата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на МБАЛ „Люлин“ ЕАД срещу НЗОК относно неизпълнение на договор № 22-3311/19.10.2023 г., сключен между ищеца и ответника, с цена на иска 148 122,19 лева, от които общо 131 632,87 лева главница за осъществена, отчетена и незаплатена болнична медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.01.2024 г. – 30.04.2024 г., посочени за всеки месец, както и общо 16 489,32 лева законни лихви за периода на забавата върху главницата, изчислени по месеци. Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

С решението си първоинстанционният административен съд е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на „МБАЛ Люлин“ ЕАД, гр.София ЕИК 200753441 сумата в размер на 131 632,87 лева, представляваща осъществена, отчетена и незаплатена болнична медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.01.2024 г. – 30.04.2024 г., както следва:

• сума в размер на 41 328,15 лева за периода 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г.;

• сума в размер на 44 491,96 лева за периода 01.02.2024 г. до 29.02.2024 г.;

• сума в размер на 33 745,46 лева за периода 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г.;

• сума в размер на 12 067,30 лева за периода 01.04.2024 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (26.02.2025 г.) до окончателно изплащане на главницата, осъдил е Националната здравноосигурителна каса да заплати на „МБАЛ Люлин“ ЕАД, гр.София ЕИК 200753441 сумата в общ размер на 16 489,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата - от датата на падежа за всяко вземане до датата на подаване на исковата молба, както следва:

• сума в размер на 5 706,43 лева върху главница в размер на 41 328,15 лв. за период на забава от 26.02.2024 г. до 25.02.2025 г.

• сума в размер на 5648,98 лева върху главница в размер на 44491,96 лв. за период на забава от 26.03.2024 г. до 25.02.2025 г.

• сума в размер на 3883,77 лева върху главница в размер на 33745,46 лв. за период на забава от 26.04.2024 г. до 25.02.2025 г.

• сума в размер на 1250,14 лева върху главница в размер на 12067,30 лв. за период на забава от 26.05.2024 г. до 25.02.2025 г., както и е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на „МБАЛ Люлин“ ЕАД, гр.София ЕИК 200753441 сумата в размер на 14 984,20 лв. разноски по делото.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първостепенният съд е приел за безспорно установено, че между НЗОК, в качеството й на възложител и „МБАЛ „Люлин“ ЕАД в качеството на изпълнител е сключен индивидуален договор № 22-3311/19.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури. АССГ е разгледал по същество, подадената по реда на чл. 19ж от АПК искова молба като приел същата за основателна. По делото е допусната и извършена съдебна компютърно-техническа експертиза (СКТЕ), заключението по която съдът е кредитирал изцяло. Обосновал е извод, че констатираните от СЗОК грешки в предадените към НЗИС отчети се дължи на техническа грешка, допусната от дружеството „Бон Арт“ ООД, чиито медицински софтуер „Bon Art Hospital System“ се използва от ищеца. Позовал се е на установените от вещото лице факти, а именно, че единственият начин лечебното заведение да разбере, дали е подало погрешна информация е да получи отговор в системата PIS, гласящ: „завършила проверка с фатални грешки“. Изрично е отбелязано в заключението по експертизата, че в процесните случаи нито един от подадените файлове не е върнат с резултат „завършила проверка с фатални грешки“, като обработката на файловете е преминала на следващи звена в СЗОК, а при вече подаден файл със статус „успешно обработен“, ЛЗ няма техническа възможност за корекция на грешката през системата. Посочил е още, че съобразно чл. 405, ал. 6 и ал. 7, т. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 - 2025 г. на ответника е вменено задължение да предостави на ЛЗ възможност за коригиране на некоректните файлове.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантната фактическа обстановка като надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право. Въз основа на установеното е достигнал до верни правни изводи относно основателност на исковите претенции, които се споделят напълно от касационната инстанция. Съобразно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК съдът е назначил съдебна компютърно-техническа експертиза, необходима поради нуждата от специални знания за изясняване на съществени за изхода на делото въпроси. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснована преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение по приетата експертиза.

Между страните не е спорно, че за процесния период 01.01.2024 г. – 30.04.2024 г., МБАЛ „Люлин“ ЕАД е предоставила болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица в обхвата на сключения между тях Договор № 22-3311/19.10.2023 г. и надлежно и своевременно е отчел дейността, съгласно уговорения в Договора ред. Правилно административният съд е определил като спорно по делото обстоятелството дали лечебното заведение е изпълнило задължението си за подаване на регистрационните данни на ЗОЛ, ИАМН/РЗИ номер на ЛЗ, оказващо болнична медицинска помощ и НРН номер на електронен документ „Направление за хоспитализация“, НРН номер на хоспитализация и наличие на епикриза към НЗИС, как е реагирала системата, отчела ли е грешка, съответно уведомено ли лечебното заведение и изпълнена ли е процедурата на чл. 405 от НРД за МД 2023 - 2025 г.

При наличието на задължение за всички участващи в процеса по осъществяване на медицинската дейност страни да проверяват и осигуряват валидността на данните за ЗОЛ, медицинските дейности и тяхното надлежно отчитане, поставя се въпросът, как се преодоляват грешките в регистрационните данни, при безспорното допускане, че такива технически грешки могат да бъдат допускани по различни причини.

Видно от данните по делото и заключението на експерта, МБАЛ „Люлин“ ЕАД е извършил дейностите по клиничната пътека, подадените отчети са обработени и приети от НЗОК без фатални грешки, а статусът му е „успешно обработен“.

Разпоредбата на чл. 405 от НРД за МД 2023 – 2025 г. урежда условията и сроковете за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, възпроизведени и в индивидуалния договор (чл. 52, ал. 6 и 7 от същия). Уредбата е в смисъл, че изпълнителите на болнична медицинска помощ (БМП), сключили договор с НЗОК, ежедневно подават файлове по електронен път в утвърден от НЗОК формат за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга. Съгласно чл. 405, ал. 5 от НРД за МД 2023 – 2025 г. оказаната болнична медицинска помощ по ал. 2 се подава най-късно до 17.00 часа на първия работен ден, следващ деня на извършване на дейността. В чл. 405, ал. 7 от НРД за МД 2023 – 2025 г. е предвидено, че при констатиране на грешки в подадената информация, свързани, включително и с регистрационни данни, изпълнителят на БМП получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и подадения файл не се обработва от НЗОК до получаване на нов с коректни данни. Според чл. 405, ал. 7, т. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. грешки по ал. 6 могат да са и регистрационни номера на лечебните заведения, УИН на лекарите, отразени в първичните медицински документи, код на специалност на лекаря, номер на договора с НЗОК, регистрационните данни на ЗОЛ. Съобразно ал. 8 файл с коригирани данни се подава най-късно до 10.00 часа на втория работен ден, следващ деня на извършване на дейността. Съгласно чл. 405, ал. 9 от НРД за МД 2023 – 2025 г. НЗОК не заплаща за дейност, която не е подадена в ежедневните файлове и не е приета от информационната система на НЗОК в сроковете по ал. 5 и 8. За одобрените за заплащане след последващ контрол дейности, директорът на РЗОК или упълномощено лице изпраща по електронен път през информационната система на НЗОК известие след контрол, подписано с електронен подпис. Съгласно ал. 15 не се разрешават корекции на ежедневно подадени файлове, приети и успешно обработени в електронната система на НЗОК.

Така описаната процедура е механизъм за преодоляване на технически грешки, включително и грешно посочен регистрационен номер на ЛЗ, независимо по каква причина е станала грешката. Доколкото в случая няма съмнение, че ищецът не е получил нотификация от информационната система на НЗОК за констатирани грешки, а напротив – файловете са били успешно обработени, то същият е бил неправомерно лишен от възможността за бърза реакция и подаване на коригиращ файл.

В допълнение, видно от заключението по приетата и неоспорена СКТЕ, погрешно въведените РЗИ номера на ЛЗ не са попълнени от съответните лекари, изпратили ел. документи, а се въвеждат еднократно и автоматично с оглед направените в системата „Bon Art Hospital System“ настройки. В тази връзка правилно съдът е заключил, че допуснатото несъответствие не може да се вмени във вина на ищеца. Противно на твърдяното от касатора, в настоящата хипотеза действително не е налице субективно поведение от страна на ЛЗ, което да е причина за отчетената грешка при заявяването.

При безспорно установеното качество на ищеца на изправна страна по договора и липсата на основания да му бъде отказано плащане за извършените дейности, изводът за дължимост на исковите суми от страна на НЗОК, до който е достигнал АССГ, е обоснован. Задължението на НЗОК да заплати е в пряка и непосредствена зависимост от насрещното задължение на дружеството - изпълнител да изпълни точно и според договореното. Последното обстоятелство е било доказано пред първоинстанционния съд с пълно главно доказване от ищеца, включително се подкрепя и от заключението по приетата СКТЕ. Исковите претенции, както по главния, така и по акцесорния иск са доказани по основание и размер, и правилно уважени от съда.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 720 евро, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за предоставяне на правна помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение