Решение № 5859 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2017 г.

Решение № 5859 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Враца, чрез юрисконсулт Ц. Ц., против решение № 184 от 02.06.2017 г. по адм. дело № 726/2016 г. на Административен съд Враца, с което е отменено решение № 1040-06-18/19.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Враца и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/26.06.2015 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при същото ТП на НОИ, с което е отказано отпускане налична пенсия за осигурителен стаж и възраст, преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ-Враца за издаване на ново разпореждане в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в решението, и е присъдил разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт, алтернативно делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба М. М. А., от [населено място] не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд гр. Враца е отменил решение № 1040-06-18/19.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Враца и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/26.06.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при същото ТП на НОИ, с което на М. А. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на пар. 4, ал. 1 ПЗР КСО по подаденото от него заявление с вх. № 10398/22.04.2015 г. Съдът е изпратил делото като преписка на административния орган - длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ гр. Враца за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. А. административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 35 АПК, като не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и не е обсъдил всички доказателства за спорния трудов стаж на лицето. Съдът се е позовал на изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, на писмените доказателства, както и на обясненията от трети лица, установяващи релевантни факти за вида и характера на упражняваната трудова дейност, в резултат на което е направил извода, че трудът на жалбоподателя през спорния период от 01.09.1986 г. до 28.01.1988 г., положен в цех за Предачно производство, филиал на [фирма] – [населено място], намиращ се в [населено място], не е правилно категоризиран от административния орган, а е следвало да бъде зачетен като такъв от втора категория. Решение е правилно. В изпълнение на дадените указания в отменително решение № 14255/22.12.2016 г. по адм. дело № 618/2016 г. на ВАС, шесто отделение, съдът е събрал относимите към спора доказателства, които е обсъдил подробно и задълбочено. Въз основа на фактическите констатации е направил обосновани правни изводи. От фактическа страна е безспорно, че М. М. А., ответник в настоящото производство, е подал заявление с вх. № 10398/22.04.2015 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № [ЕГН]/26.06.2015 г. на ръководителя "ПО" в ТП на НОИ гр. Враца е отказано отпускане на пенсия при условията на пар. 4, ал. 1 ПЗР КСО по съображения, че лицето няма 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория, а има 12 години 04 месеца и 08 дни. При обжалване на разпореждането пред по-горестоящия административен орган, изводите относно категорията на труда за спорния период са потвърдени. Директорът на ТП на НОИ гр. Враца не е зачел представеното удостоверение № 7/08.07.2015 г., издадено от [фирма] – [населено място] и удостоверяващо, че за периода 1986-1988 г. от "Текстилен комбинат [фирма]-[населено място] са демонтирани машини за пресукване – Предачно производство и монтирани на територията на АПК [фирма], в помещение, обособено за Предачно производство, намиращо се в [населено място]. Изложено е, че за спорния период от 27.03.1986 г. до 31.08.1986 г. лицето не фигурира в разплащателните ведомости на [фирма] – [населено място], филиал [населено място] на длъжност "механик". Посочено е, че от 01.09.1986 г. до 28.01.1988 г. лицето фигурира във ведомостите на [фирма]-[населено място], филиал [населено място], като само за м. 10. 1987 и м. 12. 1987 г. е на длъжност "механик", без цех и звено. По съображения в този смисъл посоченият трудов стаж е зачетен за трета категория труд. При постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице посочва, че М. А. фигурира в разплащателните ведомости на [фирма] гр. [населено място], филиал [населено място] за периода от м. 07. 1986 до м. 01 1988 г., включително. Констатирано е, че в тези ведомости не са попълнени всички реквизити като заемана длъжност и др. Отразено е, че за м. 10. 1987 лицето е работило като "механик", а за м. 12. 1987 и м. 01. 1988 г. – като "пресуквач". За останалите месеци действително няма записана длъжност във ведомостите. В тази връзка следва да бъде споделено посоченото от съда, че тази нередност при оформянето на разплащателните ведомости не би могло да се тълкува във вреда на лицето, още повече, че по делото няма спор, че за процесния период от време М. А. фигурира в разплащателните ведомости на [фирма], филиал [населено място], което дружество е в отрасъл "Текстилна промишленост". Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на представеното удостоверение № 1029-06-286/1/22.03.2017 г. на началник ООА при ТП на НОИ-Враца, от което се установява, че за периода от м. 03. 1986 г. - м. 08. 1986 г. М. А. е работил на длъжност "механик" в осигурителя АПК [фирма] [населено място], а за периода м. 09. 1986 г. - м. 01. 1988 г. е работил, без отразяване на длъжността, в осигурителя [фирма] гр. [населено място], филиал [населено място], за който стаж е издадено удостоверение № 10398- 5/01.06.2015 г. по описа на ТП на НОИ въз основа на разплащателните ведомости. Направеното в касационната жалба възражение във връзка с показанията на свидетелите, изведено от разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е неоснователно, тъй като съдът се е позовал на данните в свидетелските показания, за да установи релевантни факти за спора – М. А. е работил като ел. техник по поддръжка на машините вътре в производствените халета на филиала в [населено място]. Свидетелят И. Ц. категорично заявява, че цехът в [населено място] не е работил нищо друго, освен продукция на текстилния комбинат [фирма] гр. [населено място] и не е извършвал никаква дейност за АПК [фирма] [населено място]. Съдът е обсъдил тези доказателства с останалите доказателства по делото, за да формира изводите си относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Наред с това, разпоредбата не съдържа забрана за установяване на естеството на изпълняваните трудови функции и на условията на труда, особено когато не се съхраняват писмени доказателства при осигурителя или на друго регламентирано място, от които да бъдат установени тези обстоятелства. При извършената проверка относно законосъобразността на обжалвания административен акт съдът обосновано е достигнал до заключението, че изводите на административния орган не са обосновани от събраните доказателства и наред с това са изградени в нарушение на изискването по чл. 35 АПК, според което административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Първоинстанционният съд подробно е изложил съдържанието на доказателства, които са събрани по делото и които се отнасят до осигурителния стаж през спорния период, поради което не следва това съдържание да бъде възпроизвеждано отново. Въз основа на подробен и последователен анализ на събраните по делото доказателства, правилна преценка на разпределението на доказателствената тежест и на доказателствената сила на доказателствата, съдът е достигнал до обоснования извод, че М. А. е положил труд добросъвестно и този труд следва да бъде преценен съобразно т. 31 ПКТП (отм.); , визираща "работници и секционни майстори, включително в първичната преработка на суровините в подготвителните и основните цехове, участъци при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производство на тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци" като труд от втора категория. Съдът е изградил правните си изводи след изпълнение на дадените в отменителното решение на ВАС указания, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства и след произнасяне по наведените от страните възражения. Съвкупният анализ на събраните доказателства обосновава извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че през периода 01.09.1986 г. до 28.01.1988 г. М. А. е работил като пресуквач и механик в Предачно производство във [фирма] гр. [населено място], филиал [населено място], което се причислява към отрасъл "Памукотекстилно производство", който е от втора категория труд и обосновава правният извод, че осигурителният стаж през този период следва да бъде зачетен от втора категория по т. 31 ПКТП (отм.);. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,