Решение № 11047 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5758/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. К. К. против решение 1723 от 29.2.2024 г. по адм. дело 1399/2023 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед РД-16-881/26.5.2023 година на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ на К. е наредено да премахне обект: Масивна сграда,, реализиран в поземлен имот с идентификатор 57491.65.29 по КККР на Поморие, местност Гробищата, земеделска земя, четвърта категория, начин на трайно ползване - нива. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, сградата предмет на заповедта не представлявала строеж, а преместваем обект. Моли отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът кметът на община Созопол, чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. В допълнително писмено становище излага доводи, сочещи законосъобразност на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на касатора срещу посочената по-горе заповед приемайки, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на съда от първа инстанция, довели до отхвърляне на оспорването. В допълнение към тях и с оглед твърденията в касационната жалба, е нужно да се добави и следното. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно легалната дефиниция съдържаща се в посочената норма "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Вън от съмнение е, че описаният в заповедта на кмета на община Поморие обект е постройка, дори и да не е масивна, по смисъла на цитираната дефиниция. Постройката предмет на заповедта не покрива характеристиките на преместваем обект, както неоснователно твърди касаторът. "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация. От една страна наредената за премахване сграда има характеристиките на строеж, както бе посочено по-горе, а от друга страна след евентуалното демонтиране /разглобяване/ ще изгуби индивидуализацията си, в какъвто смисъл са обясненията на изслушаното по делото вещо лице. Освен това обекта не отговаря по предназначението си на никоя от категориите преместваеми обекти, подробно изброени в чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Видно от представените по делото писмени доказателства -Договор от 23.4.2015г. за разпределение на реално ползване на съсобствен недвижим имот, протокол от 4.9.2020г. за трасиране във връзка с посочения договор и скица от 5.8.2005г. заверена от Общинската служба по земеделие и гори на 8.8.2005г. е, че към момента на съставяне на скицата и протокола имотът не е застроен. Следователно изграждането на постройката е извършено след тези дати, поради което не попада в нито една от хипотезите на търпим строеж по смисъла на правните норми на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което и с оглед изложеното по-горе подлежи на премахване. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Въпреки този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника, такива не следва да се присъждат за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършването им. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,