Решение № 3372 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14560/2009 г.

Решение № 3372 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14560/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Димитров Долапчиев от гр. София чрез процесуален представител, против решение № 93/12.10.2009 г., постановено по адм. дело № 4105/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е нарушил доказателствената тежест, приложил неправилно закона, защото не е доказано от административния орган извършване на конкретни действия, с които да жалбоподателят след навършване на 18-годишна възраст е оказвал негласна помощ на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА като в тази връзка счита, че решението на комисията не трябва да се обявява, когато лицето изразило готовност да дава информация е било на възраст под 18 години. Претендира отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - Комисия за РДОПБГДСРСБНА чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Петър Димитров Долапчиев против Решение № 65/27.05.2009 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е в едната му част е решено, че е установена принадлежността му към бившите служби на ДС, а във втората му част е решено да бъде и "оповестена в публичното пространство" принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА (Закона). За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административно - производствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - осведомител, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Решението е неправилно. Единствения спорен въпрос по делото е дали жалб. Долапчиев след като е бил вербуван преди да навърши 18 години като осведомител към органите по чл. 1 от Закона, е давал информация на тези органи след навършването на 18-годишна възраст. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обсъден, като са изложени съображения относно кредитирането на приложената документация. Независимо от това, фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение не обосновават обективна преценка спрямо приложимото право на относимите доказателства по главните за спора факти. Служебното начало е очертано в чл. 171 от АПК и се свежда до разпит на лица, дали сведения пред административния орган, на вещи лица, оказване на съдействие за отстраняване на грешки и неясноти в изявленията на страните и да указва, че някои обстоятелства от значение за спора не сочат доказателства. Фактите от значение за решаване на спора са установени при нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК относно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, е имал задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон само относно установяването на принадлежност по смисъла на чл. 24 и сл. към органите по чл. 1 от Закона, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът следва да събира доказателства съобразно обхвата на производството, т. е. доказателства за установяване на правно релевантните факти, очертаващи предмета на конкретния спор, което в случая не сторил в пълнота. Недоказани както в административното, така и в съдебното производство са останали обстоятелствата относно обявяването на принадлежност по смисъла на чл. 29 от Закона на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. За да приеме липсата на законови пречки по смисъла на чл. 30 от Закона за обявяване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1, съдът се е позовал на приетите по делото регистрационни картони обр. 4 - л. 56 и 57 от делото, от записите в които е прието, че жалбоподателя (вербуван на 22.10.1974 г.) след навършване на пълнолетие на 1.08.1975 г. е бил ръководен от оперативни работници - Трифонов през 1975 г., Кръстев през 1978 г. и Терзиев, от което съдът е възвел извод, че жалбоподателя е извършвал дейност по смисъла на чл. 30 от Закона след навършване на пълнолетие. Решението е необосновано и е постановено при нарушение на материалноправните разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган правна норма, не съответстват на доказателствата спрямо приложимия чл. 30 от специалния материален закон. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява, съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБН въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник по чл. 25, т. 3 от закона става "със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители". Не е налице хипотезата на "други информационни носители", защото такива не се твърдят. Извод за "дейност" следва да се обоснове само върху представените по делото доказателства, като искания за събиране на нови не са правени. Писмената информация на първа страница в тези картони съдържа данни кой е вербуван, рождената му дата, в какво качество е вербуван, кога, псевдонима му, кой го ръководи, а на втора страница се визуализира "Движение на делото", а именно в кое поделение е придвижено агентурното дело, при кой оперативен работник и кога е станало това с посочени писма с изходящ номер. Анализа на данните в тези доказателства - картони обр. 4, не налага единствения и категоричен извод за извършвана дейност от жалбоподателя като осведомител след навършването му на пълнолетие тъй като от нито един ред в тях не се извлича такава информация. Извода на съда на стр. 3 от обжалваното решение "лицето е било ръководено от оперативни работници..." е необоснован спрямо доказателствата по делото, тъй като данни за такова "ръководство" никъде не се съдържат, нито пък данни за инициатива от жалбоподателя с оглед осъществяване на дейност като осведомител. Установяването на дейност на секретен сътрудник, според чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН е допустимо да се доказва и с други документи, посочени примерно в закона, както и на други информационни носители. Такива (други или допълнителни) не са приложени към делото, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материално-правното основание и въз основа на предвидените от закона документи, се явява необоснован и незаконосъобразен. Независимо, че в производството пред Комисията не се събират доказателства за извършването на фактическа дейност изразяваща се в съзнателно доставяне на информация като секретен сътрудник, това съобразно чл. 170, ал. 1 АПК в никакъв случай не освобождава административния орган от тежестта да докаже съществуването фактическите основания, посочени в административния акт. Недопустимо е обаче законодателно да се създава колективна презумпция за укоримост на определени категории правнорегламентирани дейности без установяване на конкретната дейност на определено лице. За жалбоподателя няма доказателства, че е "давал информация" по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона след навършване на 18 годишна възраст. Законът допуска установяване наличието на "принадлежност" единствено въз основа на записа в картотеката и регистрационния дневник, но не допуска аналогична презумпция за извършване на дейност, каквато следва да се установи с наличието на безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. Откриването на такива доказателства за доставяне на информация от картотекираното и регистрирано като сътрудник лице е задължение на държавата, която съхранява целия архив. В този случай лицето, за което се докаже, че е доставяло информация, подлежи на обявяване по предвидения чл. 29 и сл. от Закона ред. Определянето за "секретен сътрудник - осведомител" на лице, за което няма никакви изхождащи от самото него доказателства, че е доставяло информация на бившата Държавна сигурност, по недопустим начин прехвърля тежестта на доказване от държавата, която твърди, че лицето е "сътрудник", върху гражданин, който е в обективна невъзможност да доказва минали отрицателни факти ("недоставянето на информация", "несътрудничеството"). Нарушава се принципът на справедливостта като основна конституционна ценност (Преамбюла на Конституцията) и се посяга върху основните човешки права на чест, достойнство и добро име - чл. 32, ал. 1 от Конституцията. В този смисъл е Решение № 10 от 22.09.1997 г. на КС на РБ по конст. дело № 14/1997 г. Като не е стигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно спрямо материалния закон и необосновано спрямо доказателствата решение, което следва да бъде отменено, а вместо това делото при тази фактическа установеност следва да бъде решено по същество като Решение № 65/27.05.2009 г. на КРДОПБГДСРСБНА, бъде отменено като незаконосъобразно само в частта, с която е решено да бъде и "оповестена в публичното пространство" (публикувани са данни по смисъла на чл. 29, ал. 4 от Закона за принадлежността) на жалб. Долапчиев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Предвид изложеното Върховният административен съд, Трето отделение на основание чл. 221, ал. 2 пр. II и чл. 222, ал. 1 от АПК