Решение № 5098 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 278/2012 г.

Решение № 5098 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 278/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба /неправилно наречена "частна жалба"/, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пловдив, против решение № 3514/14.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1316/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено експертно решение /ЕР/ № 0956 от заседание № 149, проведено на 27.10.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Йовка Гроздева Щерянова от гр. Асеновград оспорва жалбата. В писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Кръстанов, излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Йовка Гроздева Щерянова експертно решение № 0956 от заседание № 149, проведено на 27.10.2010 г. на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания - 2-ри състав, с което е отменено ЕР № 1753/20.08.2007 г. на ТЕЛК, Обща - гр. Пловдив. За да постанови това решение съдът е приел, че НЕЛК се е произнесла по жалба на председателя на медицинската комисия при РУСО - гр. Пловдив с изх. № К-8079/5.11.2007 г., която е подадена след преклузивния 14-дневен срок по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/. В тази връзка е изложил, че с разпореждане № 4811240870/12.09.2007 г. на инспектор при РУСО гр. Пловдив е увеличен размера на пенсията на жалбоподателката на основание ЕР на ТЕЛК, поради което решението на ТЕЛК е съобщено на РУСО най-късно на датата на издаване на това разпореждане. Предвид това съдът е направил извода, че НЕЛК се е произнесла по недопустима жалба, против решение, което вече е било влязло в сила. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна се установява, че с експертно решение № 1753/20.08.2007 г. на ТЕЛК, Обща - гр. Пловдив, на Йовка Гроздева Щерянова е установена трайно намалена работоспособност 72 % със срок на инвалидността 3 години, до 1.08.2010 г. С разпореждане № 4811240870/12.09.2007 г., издадено от ръководителя на "ПО" при РУСО гр. Пловдив е възстановената личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО на Йовка Щерянова, считано от 1.08.2007 г. и е увеличен размерът на пенсията от същата дата. В разпореждането е посочено, че се издава въз основа на експертно решение № 1753/20.08.2007 г. на ТЕЛК, с което е определена намалена работоспособност от 71% до 90%. От Йовка Щерянова е подадено заявление с вх. № 59713/23.10.2007 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО. С решение № 07984 от заседание № 400 на 01.11.2007 г. на медицинската комисия при РУСО гр. Пловдив е взела решение да бъде обжалвано ЕР на ТЕЛК № 1753 от заседание № 123 от 20.08.2007 г. От председателя на медицинската комисия е подадена жалба до НЕЛК с изх. № К-8079/05.11.2007 г. По тази жалба НЕЛК се е произнесла с решение № 0956 от заседание № 149, проведено на 27.10.2010 г., което е предмет на оспорването пред съда. При тази фактическа обстановка изводите на първоинстанционния съд са правилни. В чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 30/2006 г., е предвидено, че обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи /освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. В чл. 98, ал. 4 КСО е предвидено, че разпорежданията по ал. 1 /за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване/ за пенсиите за инвалидност се издават въз основа на решение на медицинската комисия към ТП на НОИ. Разпоредбите на чл. 98, ал. 5 и ал. 6 КСО, в приложимите им редакции съгласно ДВ, бр. 41/2009 г., предвиждат, че решенията на медицинската комисия се издават в 30-дневен срок от подаване на заявление за отпускане на пенсия след разглеждане на медицинската документация; в случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на заседанието, на което е прието решението на комисията. Предвид тази правна регламентация неправилно касаторът счита, че срокът по чл. 98, ал. 6 КСО тече отделно и независимо от срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗ. В конкретния случа е безспорно, че съм датата на издаване на разпореждане № 4811240870/12.09.2007 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Пловдив експертното решение на ТЕЛК и било получено в ТП на НОИ - гр. Пловдив, тъй като разпореждането е издадено именно въз основа на това решение на ТЕЛК е същото е цитирано като номер и съдържание в мотивите на разпореждането. Следователно, от компетентния орган е издадено разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО за възстановяване и осъвременяване на пенсията за инвалидност на лицето. Въпросът дали преди издаването на това разпореждане е било взето решение от медицинската комисия към ТП на НОИ в съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 4 КСО стои извън предмета на настоящия правен спор, тъй като този въпрос се отнася до спазване на процедурата по издаване на разпореждането, а последното не е предмет на конкретното оспорване пред съда. Решението на медицинската комисия от 1.11.2007 г. за обжалване на ЕР на ТЕЛК е постановено във връзка със заявлението на Йовка Щерянова от 23.10.2007 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО, която е различна пенсия от личната пенсия за инвалидност, каквато същата е получавала и която е възстановена с разпореждането от 12.09.2007 г. Не може да се приеме, че с подаването на това заявление за ТП на НОИ е започнал да тече нов срок за оспорване на експертното решение на ТЕЛК по реда на чл. 98, ал. 6, вр. ал. 5 КСО. Подобно новиране на срока не е изрично предвидено в закона, а и не може да се изведе по тълкувателен път, тъй като по принцип сроковете за оспорване са преклузивни. След като административният орган се е произнесъл с разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО при издаването на което е следвало да спази процедурата предвидена за издаването му, в конкретния случай включваща решение на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО, то евентуално неспазване на тази процедура не може да се използва от същия орган в негов интерес и като основание за новиране на изтекъл вече срок за оспорване на експертното решение. Предвид изложеното, настоящият касационен състав споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че НЕЛК се е произнесла по просрочена жалба против експертното решение на ТЕЛК, поради което решението й правилно е отменено от съда. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 300 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0267257 от 7.03.2012 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,