Решение № 6174 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14035/2009 г.

Решение № 6174 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14035/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 54, ал. 7 от Закона за подземните богатства. Образувано е по жалби, подадени от кмета на СО - район "Кремиковци" и кмета на с. Локорско срещу решение № 747 от 17.09.2009 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - вулкански скали (трахиандезити) от находище "Лукорско", разположено в землището на район "Кремиковци", Столична община, област София, на "Камико" ООД гр. София. Жалбоподателите считат, че решението е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Жалбоподателите правят искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по жалбата - Министерски съвет, чрез редовно упълномощения си представител юрк. Маринова, оспорва жалбите като неоснователни и прави искане за отхвърлянето им. Заинтересованата страна - министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител юрк. Мочурова, излага доводи за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес у двете оспорващи страни, които не са адресати на оспореното решение. Алтернативно излага доводи за неоснователност на жалбите. Заинтересованата страна - "Камико" ООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Добрев, оспорва жалбите с доводи за недопустимост, поради липса на правен интерес, а алтернативно излага доводи за неоснователност. Заинтересованата страна - кмета на СО - район "Нови Искър", не взема становище по жалбите. По допустимостта на жалбите, предвид възраженията на заинтересованите страни министъра на регионалното развитие и благоустройството и "Камико" ООД, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение констатира следното: С решение № 747 от 17.09.2009 г. на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) във връзка с § 86 от ПЗР на ЗИДЗПБ, Министерският съвет е предоставил концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - строителни материали - - вулкански скали (трахиандезити) от находище "Лукорско", разположено в землището на район "Кремиковци", Столична община, област София на "Камико" ООД гр. София. Със същото решение е определена концесионната площ в размер на 238 640,5 кв. м; срока на концесията - 25 години; определен е концесионерът без търг или конкурс, като титуляр на удостоверение за търговско откритие 0357 от 26.02.2008 г.; определени са основните права и задължения както на концесионера, така и на концедента; определени са условията за осъществяване на концесията; начален срок на концесията - датата на влизане в сила на концесионния договор; видовете гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор и концесионното възнаграждение. Освен това министърът на регионалното развитие и благоустройството е упълномощен да проведе преговори и да сключи концесионния договор; да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване; да организира контрола по изпълнението му и да предявява вземанията на концедента по съдебен ред. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за концесиите (ЗК), предоставянето на концесия за добив на подземни богатства се извършва при условията и по реда на Закона за подземните богатства. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 7 от ЗПБ, която е приложима за случая предвид факта, че концесията е предоставена не чрез провеждането на търг или конкурс, а по предвидения преференциален, решението на Министерския съвет може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок след обнародването му в "Държавен вестник". Конкретното решение е обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2.10.2009 г. Жалбата на кмета на СО - район "Кремиковци" е подадена на 9.10.2009 г. Жалбата на кмета на с. Лукорско е подадена на 9.10.2009 г. При тези данни жалбите са депозирани в преклузивния срок по чл. 54, ал. 7 от ЗПБ. В разпоредбата на чл. 54, ал. 7 от ЗПБ не е посочен кръга на лицата, които са активно легитимирани да подават жалби, поради което следва да се възприеме общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, а именно, че с издадения акт трябва да се засягат правата и законните интереси на лицата, тоест да е налице правен интерес от обжалване. В случая с предоставената концесия се засягат интересите на СО - район "Кремиковци", на чиято територия е концесионната площ, поради което кметът разполага с правната възможност да оспорва решението на Министерския съвет. Правния интерес на кмета на с. Лукорско е обусловен от факта, че определената концесионна площ е гранична на землището на това населено място, като част от площта, определена за търсене и проучване е в землищните граници на това населено място. С оглед всичко изложено до тук, жалбата е процесуално допустима. Разгледани по същество, настоящият състав прецени жалбите за неоснователни. Административното производство е проведено по реда и при условията, предвидени в Закона за подземните богатства. Образувано е по искане на "Камико" ООД до министъра на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне концесия за добив на строителни материали - вулкански скали (трахиандезити) от находище "Лукорско", разположено в землището на район "Кремиковци", Столична община. Представен е работен проект във връзка с искането за предоставяне на концесия и финансова обосновка, изготвена от министерството на регионалното развитие и благоустройството, одобрена от министъра на финансите. От представените писмени доказателства се установява, че с разрешение № 504 от 17.03.2006 г. за търсене и проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, т. 5 от ЗПБ в площ "Лукорско" е разрешено на "Камико" ООД да извърши за своя сметка търсене и проучване, за срок на разрешение една години, с определена площ за търсене и проучване и определени граници на площта. В резултат на извършената дейност, титулярът на разрешението е получил удостоверение за търговско откритие № 0357 от 26.02.2008 г., на основание на което е подал заявление № 70-00-7-8 от 25.03.2008 г. в МРРБ за получаване на концесионни права за добив от находище "Лукорско". Министърът на регионалното развитие и благоустройството е приел, че молбата е подадена при спазване на срока по чл. 29, т. 3 ЗПБ и съдържа необходимите изисквания, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 ЗПБ е внесъл в Министерския съвет предложение за вземане на решение. Към него са приложени: проект за решение, схема на концесионната площ и списък на координатите. Извършено е необходимото съгласуване с останалите министерства и областния управител на област София, резултатите от което са отразени в приложена справка. След съгласуването обжалваното решение е взето по протокол № 34 от дневния ред от заседание на Министерския съвет, проведено на 2.09.2009 г., т. 24. Във връзка с доводите на жалбоподателите по делото е назначена комплексна техническа и екологична експертиза. Съобразно заключението на приетата експертиза, в частта изготвена от инж. Румяна Ненова, концесионната площ, определена с обжалваното решение, е в размер на 238 640,5 кв. м и е част от площта, определена за търсене и проучване, съгласно решение № 504 от 17.03.2006 г. на МОСВ. Вещото лице е установило, че разрешението за търсене и проучване е издадено за площ, значително надвишаваща тази, определена с решението за предоставяне на концесията. Площта за търсене и проучване е 3,23 кв. км, а концесионната площ е 0,238 кв. м. Първоначалното разрешение за търсене и проучване е включвало площи, както в район "Кремиковци", така и в район "Нови Искър", с. Лукорско. В рамките на площта, определена за търсене и проучване и в резултата на извършените геолого-проучвателни и опитно-добивни работи, "Камико" ООД е установило находище "Локорско, регистрирало е търговско откритие на подземни богатства и е получило удостоверение за търговско откритие. Съобразно заключението на вещото лице еколог концесионната площ не попада в чертите на защитена местност "Турченица", като най-близкото отстояние между тях е 1360 м. При това отстояние и при условие, че пробивно-взривните дейности ще се извършват съгласно чл. 7 от Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, вещото лице е дало заключение, че не би трябвало да има последици от добивната дейност върху местообитанията на защитените растителни и животински видове на защитената местното "Турченица". Като кредитира изцяло заключението на комплексната експертиза като компетентно и обективно, настоящият състав прецени за неоснователни доводите на жалбоподателите. С оглед на изложеното настоящият състав прие, че решение № 747 от 17.09.2009 г. е издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и съответства на целта на закона. При служебната проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на представените от страните доказателства настоящият състав не констатира пороци, които да налагат отмяна на оспорения административен акт, поради което жалбите срещу него ще трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,