Решение № 4059 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13433/2018 г.

Решение № 4059 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13433/2018 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска агенция по безопасност на на храните(БАБХ), чрез процесуалния представител юриск. П., срещу решение № 5136/03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 6939/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е уважен иска на В. Н. за неимуществени вреди от 3900 лв. предявен срещу БАБХ, ведно със законната лихва считано от 11.03.2015 г. Поддържа доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно са преценени събраните гласни доказателства с оглед близките роднински връзки между тях, което прави решението постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приети факти и обстоятелства по делото. Счита се, че не е отчетено обстоятелството, че всъщност се претендират вреди от акта, с който Н. е отстранена от работа и решението е недопустимо, още повече, че са оспорили своевременно в съдебно заседание на 13.04.2016 г. направеното уточнение на исковата молба с което е уточнено, че се претендират неимуществени вреди в размер на 5 000 лева причинени от отмяната на заповедта за дисциплинарното и уволение. Иска отмяна на съдебното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли иска изцяло, като съдът се съобрази факта, че ищцата е обезщетена по чл. 104, ал. 4 от Закона за държавния служител при отмяната на заповедта за уволнение. Подадена е и касационна жалба от В. Н. срещу решението в отхвърлителната му част, като иска присъждане на иска в целия му размер от 5000 лева. Счита мотивите на съда относно присъдената сума от 3900 лева за недостатъчно обосновани и постановени в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Излага съображения, че за да е налице справедливост, при наличие на претърпени неимуществени вреди, каквито са доказани от нея е необходимо обезщетението да е съразмерно, бързо и справедливо. От друга страна със съдебното решение, с което е обезсилено първоначалното съдебно решение, не е коментиран размера на присъденото обезщетението, а само допуснатите процесуалните нарушения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба подадена БАБХ. Решението е необосновано и е постановено в несъответствие със събраните доказателства и установените факти по делото. С решение № 7789/20.06.2017 г. постановено по адм. д. № 13079/2016 г. на ВАС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София -град, като са дадени подробни указания във връзка с редовността на исковата молба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, съдът приема касационната жалба подадена от БАБХ за частично основателна, а касационната жалба подадена от Недялкова за неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град се е развило по исковата молба на В. Н. подадена против БАБХ, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирала обезщетяване за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт - заповед за дисциплинарно уволнение отменена по съдебен ред. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото след връщането му за ново разглеждане от друг състав на АС - София- град, от съда е дадена възможност за уточнение на ИМ, указано е да се ангажират доказателства, като са събрани такива, относими към предмета на спора, видно от протокола от съдебно заседание на 30.10.2017 г. и разпореждането на съда от 24.07.2017 г. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи, като са изпълнени и указанията за уточнение на иска - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - претендира се обезщетение от 5000 лева във връзка с отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение на Н. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди, като го е уважил до размер на 3900 лева. В останалата част е отхвърлил иска, като неоснователен. В мотивите си към решението съдът е приел, че от доказателствата по делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приел е, че в хода на производството иска е доказан както по основание така и частично относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е приел, че уволнението на ищцата е засегнало не само имуществената и сфера за което тя е обезщетена по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДС, но и нейното душевно и емоционално състояние. Лицата от най-близкото и обкръжение, описват тежкото преживяване на дисциплинарното уволнение от Недялкова, но независимо от това те не могат да бъдат изключени от събраните доказателства. Решението е валидно, допустимо и частично правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Административният съд правилно е приел в мотивите си, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Доказателствата по делото установяват наличието на кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на БАБХ. В случая с писмените доказателства, на които се е позовал съда се установява категорично и безспорно първата предпоставка на иска по ЗОДОВ - наличие на отменен административен акт. Неоснователни са доводите на касатора БАБХ изразени в касационната жалба и в писменото заявление(защита)подадено по делото за липсата на елементите на отговорността по ЗОДОВ. Напротив по делото са доказани и трите елемента от фактическия състав: отменен незаконосъобразен акт; вреда за ищцата и причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Причинната връзка е пряка и безспорна – от отменения акт е породена и вредата за ищцата - безпокойството, че е останала без работа, начина на уволението - дисциплинарно, което е накърнило професионалното и усещане, оставането без трудови доходи и пречило да помага на възрастните си родители финансово, както и притеснения свързани с възможността да си намери бързо работа. Не са налице твърдяните в касационната жалба на БАБХ, допуснати процесуални нарушения. Напротив съдът е изпълнил всички указания дадени с отменителното решение, относно уточняване на исковата молба и от тук относно определяне на конкретния предмет на спора, за което е изложил и подробни мотиви. Правилно и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът е преценил гласните доказателства, още повече, че касаторът не е представил други с които да ги обори. Решението, обаче е постановено при допуснато нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. Съдът е задължен да следи и служебно за съответствието с материалния закон - чл. 218, ал. 2 АПК. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на цитираната законова разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, обективно съществуващи при всеки отделен случай. Такива могат да бъдат видът, характерът на увреждането - продължителност, интензитет, които в този случай съдът неправилно е преценил. Степента на засягане на неимуществената сфера на ищцата във връзка с дисциплинарното и уволнение е завишен от съда и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. С определения размер на обезщетението се превишава неговата обезщетителната репарираща функция. Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта от преодоляването им, което неправилно е преценено от решаващия съд при определяне на размера. За това настоящата инстанция счита, че справедливия размер на обезщетението се явява този от 2500 лева. Неоснователна е изцяло касационната жалба подадена от В. Н.. Отговорността по ЗОДОВ не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки на законовата разпоредба. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие " справедливост " не е абстрактно. Многократно в своята съдебна практика Върховния административен съд е отбелязвал, че по своето естество " справедливостта" представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-точно и пълно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. За всеки конкретен случай съдът следва да прецени увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, причинения душевен дисконфорт и морални страдания. От установената по делото отмяна на незаконосъобразния административен акт не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето то този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично и субективно усещане. Както се посочи по-горе в мотивите естеството и характерът на на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие на увредения, но и с конкретните факти по делото. Неоснователни се явяват и доводите относно частична отмяна на решението. Видно от отменителното решение на ВАС по адм. д. № 13079/2016 г. първонистанционното решение е обезсилено изцяло, включително и допълнителното такова постановено относно дължимата лихва с което съэдът се е съобразил изцяло. С оглед на установената фактическа обстановка в конкретния казус, решението следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска в размер над 2500 лева до 3900/лв. / и да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500/две хиляди и петстотин/лева, който действително биха репарирали неимуществените вреди претърпени от ищцата, с оглед естеството, продължителността и интензитета на вредното въздействие. При така изложените съображения решението на съда, следва да бъде изменено, като се отхвърли обезщетението в частта от 2500 лева до определения размер от 3900 лева. Правилно се явява решението в частта относно началния момент на дължимата лихва и в тази му част следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение