Решение № 2589 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2012 г.

Решение № 2589 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Николай Кръстев Карамфилов от с. Бачево, община Разлог срещу решение № 140 от 1.02.2012 г., постановено по адм. дело № 20117030700822 от 2011 г. по описа на Административен съд - Благоевград, поправено с Решение № 200/14.02.2012 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, областният управител на област Благоевград, редовно призован, не се явява. От същия е постъпил писмен отговор на жалбата, в който се твърди неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юриск. Костова, която оспорва касационната жалба, а по същество моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Ответниците- заинтересовани страни в първоинстанционното съдебно производство, общински съвет - Разлог, община - Разлог, Атанаса Коюмджиева, Катерина Кифева, Коста Рашев, Фиданка Лейкова, Спас Пенджаков, Виолета Пенджакова, Мария Иванова, Елица Пенджакова, Спас Карамфилов и Петра Кокалчева, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания. С обжалваното решение АС - Благоевград в производство по чл. 45, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е обявил нищожността на Решение № 171 на общински съвет - Разлог, прието с протокол № 9 от заседание на общинския съвет, проведено на 19.09.2011 г., с което е разпоредено: 1) Да се изпълни решение № 127/26.06.2008 г. на ОбС - Разлог, с което е приета новата кадастрална карта /ПУП/ на с. Бачево и където е посочено името на собственика на въпросния имот /УПИVIII-944 в кв. 76, с. Бачево/ - Никола Атанасов Карамфилов и 2) Да се възложи на кмета на община - Разлог да деактува имота, актуван с акт № 933 от 8.04.2009 г. за публична общинска собственост, тъй като актът е незаконосъобразен. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение в своята точка първа е неясно като съдържание и лишено от смисъл и предмет, тъй като от формулировката му не може да се определи дали с решението, чието изпълнение се разпорежда, е одобрена нова кадастрална карта по ЗКИР или ПУП по ЗУТ, поради което същото в тази част е нищожно. Съдът е стигнал до извода за нищожност на решението и по точка втора, тъй като общинският съвет няма материалната компетентност да разпорежда деактуване на имот - публична общинска собственост. Съгласно чл. 64 от Закона за общинската собственост дали да състави акт за общинска собственост за един имот или да реши да деактува такъв имот и да го предаде на собствениците му е от изключителната компетентност единствено и само на кмета на общината. При извършване на вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК служебна проверка за допустимост на съдебното решение, настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира, че решението на АС - Благоевград е недопустимо като постановено по недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалба. Видно от съдържанието на оспореното решение на ОбС- Разлог, същото и в двете си части не съставлява нито нормативен, нито общ, нито индивидуален административен акт, поради което не подлежи на оспорване, включително и от областния управител на област Благоевград. В своята точка първа оспореното решение № 171/19.09.2011 г. на ОбС - Разлог не е властническо волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации, нито волеизявление, с което се декларират, констатират или признават, упражняват или погасяват права или задължени по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК. С решението по тази точка се заявява, че влязло в сила решение на общинския съвет, с което е одобрен ПУП на гр. Разлог, следва да бъде изпълнено. Оспореното решение в тази си част съставлява приповтаряне на законовото задължение издателят на един административен акт да осигури изпълнението му, поради което същото няма самостоятелен характер. Евентуално, би могло да се приеме, че същото решение в тази си част попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК, съгласно която не са индивидуални административни актове волеизявленията, когато са част от производствата по изпълнение на индивидуални административни актове. Оспореното решение в своята т. 2 също не съставлява индивидуален административен акт. Видно от трайната съдебната практика на ВАС волеизявленията, с които се разпорежда актуване на имот като общинска собственост или деактуването на такъв имот - общинска собственост, не съставляват индивидуални административни актове, а вътрешнослужебни такива, поради което не подлежат на контрол за законосъобразност. В горния смисъл указанията на орган на местно самоуправление до местен орган на държавната власт да издаде или да не издаде един вътрешнослужебен акт, /отделно от това, че не ангажират органа, в чиито правомощия разпоредбата на чл. 64 от Закона за общинската собственост предоставя правомощията по съставяне на акт за общинска собственост, съответно - по деактуване/ не подлежат и на контрол за законосъобразност, тъй като следват характеристиките на самия вътрешнослужебен акт. Видно от разпоредбата на чл. 45, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗМСМА актовете на общинските съвети подлежат на оспорване по инициатива на областния управител по отношение тяхната законосъобразност пред съда по реда на АПК. Доколкото съдът по смисъла на АПК е компетентен да се произнася за законосъобразността единствено на индивидуални, общи или нормативни административни актове, то именно такива административни актове подлежат на съдебен контрол, включително и в случаите на оспорването им от страна на областния управител. С оглед гореизложеното и предвид факта, че решение № 171 на ОбС - Разлог, прието с Протокол № 9/19.09.2011 г., не съставлява индивидуален административен акт, то оспорването на областния управител на област Благоевград се явява недопустимо като насочено срещу акт, неподлежащ на оспорване по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество по недопустимо оспорване, АС - Благоевград е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,