Решение № 1335 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5764/2007 г.

Решение № 1335 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5764/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР ГПК обн., ДВ, бр. 59/2007 г. в сила от 01.08.2008 г. Н. Я. Т. от гр. Х. е обжалвал въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 240 от 26.07.2007 г. по гр. д. № 198/2007 г. Ответникът О. С. не е подал писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срок, съдържа мотивирано изложение на отменителните основания и е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделени намира следното: Производството е по чл. 108 ЗС. Хасковския окръжен съд е оставил в сила решението на С. районен съд № 211 от 22.11.2006 г. по гр.д. № 185/2005 г., с което е отхвърлен иска на Н. Я. Т., конституиран в процеса на основание чл. 120 ГПК като законен наследник на първоначалния ищец Я. Н. Т., починал на 27.09.2005 г.за предаване владението на част от имот № 8* по плана на гр. С. от 1922 г. с площ от 1280 кв. м., от които 1093 кв. м. попадащи в имот пл. № 1* кв. 95А и 187 кв. м. отредени за зелена площ и попадащи в кв. 95А по ЗРП на гр. С. от 1993 г. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал собствеността върху имота, за който иска да му бъде предадено владението, защото не са установени факти за наличие на някое от основанията за реституция по ЗВСОНИ, каквито са твърденията в исковата молба, освен това липсва и идентичност между процесния имот и този, който е посочен в нотариалния акт на праводателя на ищеца. При извършената служебна проверка на решението, Върховният касационен съд констатира, че то е процесуално недопустимо. На основание чл. 2 ГПК (отм.) съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да възникне това задължение обаче, съдът трябва да е надлежно сезиран - с молба, която отговаря на изискванията, посочени в закона за нейното съдържание и петитум. На основание чл. 98, ал. 1, б. "г" и "д" ГПК (отм.) исковата молба трябва да съдържа изложение, на обстоятелствата, на които се основава иска, както и точно формулиране на искането. По настоящето дело съдът е сезиран с иск по чл. 108 ЗС . Основанието на ревандикационния иск включва не само твърдение, че ищецът е собственик на имота, а посочване на съответния придобивен способ, а ако това е реституция - съответно основанието за одържавяване и възстановяване на собствеността. Освен това имотът, предмет на ревандикация следва да бъде индивидуализиран по начин, който да дава яснота за спорното право - той следва да бъде описан със сигнатурата му по плана, ако е регулиран, а ако е извън регулация - със землище, местност, квадратура и граници. В разглеждания случай въззивният съд е следвало да констатира, че и след дадените двукратни указания и направените уточнения от ищеца исковата молба е останала нередовна, тъй като в нея липсват фактически твърдения за основанието, на което е отнет имота, за да се определи налице ли е фактическият състав на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, а имотът е индивидуализиран с несъществуващ планоснимачен номер по плана от 1922 г. В заключението на единичната експертиза е посочено, че имотът, описан в нотариален акт № 55/1941 г. е представлявал бивша маслобойна, нанесен в картон на плана в смисъл на помощен план от 1922 г. като имот пл. № 1* но не фигурира в разписния лист, а тричленната експертиза е дала заключение, че имотът по нотариалния акт от 1941 г. не е нанесен в нито един от плановете от 1922 г. до сега. Следователно като обект на правото на собственост са посочени несъществуващи имоти по отменените планове, а по сега действащия план се претендират реални части от имоти с определена квадратура, но без граници. Освен това не са изложени факти относно отнемането на собствеността, за да се определи и основанието за реституция и конкретно налице ли е фактическия състав на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ , което изрично е било констатирано в първоинстанционното решение, но дори и да е налице това основание, то защитата на собствеността не може да се проведе преди попълване на кадастралната основа с нанасянето на съответната реституирана част. От изложеното следва, че липсва обект на правото на собственост според индивидуализацията в исковата молба, поради което искът е недопустим, което води до недопустимост и на постановените решения, които следва да се обезсилят на основание чл. 218ж, ал. 2 във връзка с чл. 209 ГПК (отм.), а производството по делото да се прекрати. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение