Решение № 5886 от 5.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу Решение 2018 от 11.11.2022г., постановено по административно дело 915/2022г. на Административен съд-Пловдив/АС-Пловдив/, с което е отменена негова заповед 8121К-2707/22.03.2022г., за налагане дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване служебното правоотношение на В. Празов- полицейски инспектор III степен в група Организация и контрол на патрулно-постова дейност на 01 сектор Организация на охранителната дейност към отдел Охранителна полиция при СДВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна В. Празов чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционния съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, в предвидените от чл.195 ЗМВР преклузивни срокове, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Съдът е счел, че описаният от ДНО фактически състав на разпоредбата на 203, ал.1, т.13 ЗМВР не е доказано да е осъществен, а установените факти са неправилно квалифицирани като съставомерни за това дисциплинарно нарушение. АС-Пловдив е приел, че въпреки дадените по време на дисциплинарното производство множество сведения на служители от РУ Асеновград, никъде в тях не става дума за пряко разпореждане или участието на Празов в използване на физическа сила без причина над мирно население или нехуманно отношение към гражданите. По отношение нарушението по т.19 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР съдът е приел, че от доказателствата по делото не се извежда извод случаят да е с такъв интензитет, агресивност и публичност, че реално да застрашава доброто име на институцията, респективно и да уронва престижа на службата, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът е посочил, че няма данни лицата, възприели ситуацията да са я оценили не като битов конфликт, като проява на полицейско насилие, освен четиримата свидетели, подали сигнал, като обстоятелството, че действията на Празов са по повод овладяване на битов инцидент и не могат да се конкретизират във връзка с твърденията на пострадалия за нанасяне на телесна повреда, ограничения кръг граждани, които са станали неволни свидетели на инцидента, отсъствието на негативни оценки сред обществеността, обосновават извод за неправилната квалификация на извършеното като уронване престижа на службата . Според АС-Пловдив за нарушаване на етичните правила на служителите когато не е уронен престижът на службата е предвидено да се наказват с дисциплинарно наказание порицание по чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР, но подобна хипотеза не е обсъдена от ДНО поради грешната правна квалификация на деянието на Празов. Съдът е посочил, че липсват в оспорения акт каквито и да е мотиви, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по-леко по вид и също възможно дисциплинарно наказание, което обуславя извод за нарушен принцип за съразмерност и издаване на акта в несъответствие с целта на ЗМВР. АС-Пловдив е достигнал до извод, че не се установява причинно-следствена връзка между уронването престижа на МВР и конкретни действия и бездействия именно на уволнения служител В. Празов, и по делото е останало недоказано обвинението, че Празов като свидетел на неправомерната употреба на физическа сила не е предприел действия за предотвратяване на насилие и е станал съучастник в причиняването на телесна повреда и унизително отношение спрямо гражданско лице. Решението е правилно. Споделят се изводите на Административен съд- Пловдив, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин извършването на вмененото на В. Празов дисциплинарно нарушение. Същото е определено от наказващия орган като действия и бездействия на Празов, свързани с упражнено насилие върху жители на гр.Асеновград- О. Георгиев, М. Георгиева и Р. Георгиев, при специализирана полицейска операция, ръководена от комисар В. Празов, по овладяване на битов инцидент /скандал и сбиване/ в ромската махала в гр.Асеновград, възникнал между синовете на лицето О. Георгиев-Ангел, Р. и Я., а именно: на 06.05.2020г. в гр.Асеновград, на [адрес], инспектор Празов е възприел, допуснал и по никакъв начин не се е противопоставил на упражняването на полицейско насилие спрямо граждани, без наличието на правно основание за тези действия, и конкретно- издаване разпореждане от Празов на полицейски служители за удряне на граждани, участници в инцидента; непрепятстване на служители на МВР да упражняват полицейско насилие спрямо граждани, чрез използване на полицейски палки. Видно от данните по делото, в проведеното дисциплинарно разследване не са събрани доказателства, които да установяват по категоричен начин извършването от служителя на посоченото по-горе деяние. Противно на възприетото от административния орган, събраните сведения от лицата А. Георгиева, Н. Рибарова, Д. Салимова, Я. Георгиев, Р. Георгиев, М. Георгиева и А. Георгиев не установяват факта на извършено от Празов деяние, описано от ДНО в оспорената заповед. Сведенията са противоречиви (сведение от Н. Рибарова- не съм видяла никой да бие никого на 06.05.2020г. , сведение от Ц. Риков), поради което спорна е обективността на информацията, дадена от посочените по-горе лица(свидетели), обективирана в сведения от 30.11.2021г., съпоставима с информацията, съдържаща се в сведенията, дадени от служителите Ангелов, Василев, Ваклинов, Бабугеров, Колев, Димитров, Кирков, Узунов, Петков, Иванов и Савков, както и с показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели О. Георгиев, Р. Георгиев, Я. Георгиев, М. Георгиева, Й. Кръстев, И. Стоянов, П. Даянов, и тя не установява релевантните относими към спора факти, че именно служителя В. Празов е издал разпореждане на полицейски служители за удряне на граждани, вкл. О. Георгиев, Р. Георгиев, М. Георгиева и Я. Георгиев, и че не е препятствал служители на МВР да упражняват полицейско насилие спрямо граждани, чрез използване на полицейски палки, без правни основания за тези действия, въпреки наличието на данни по делото за хипотеза на чл.75, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.72, ал.1 ЗМВР, предвид осъществявана по време на вмененото нарушение дейност на служителите от МВР по чл.14, ал.1 и ал.2 ЗМВР, които данни на практика са игнорирани в хода на дисциплинарното разследване. В проведеното дисциплинарно разследване органа има задължение да установи обективната истина, а неговите изводи следва да са основани на безспорно и еднозначно установени факти. В конкретния казус ДНО не е съпоставил и анализирал събрания в хода на проведеното дисциплинарно разследване доказателствен материал обективно и в неговата цялост, което е имало за последица заключение, основано на само част от събраните доказателствата, съдържащи сведения дадени предимно от лицата-участници в битови инцидент, формиращи предположение за извършено деяние, но без категорично и безпротиворечиво да го установяват. При тези данни изцяло се споделя от настоящия състав извода на първостепенния съд, че тази част от доказателствения материал по делото не установява по безспорен начин извършването на вмененото нарушение, в т.ч. на деяние, което да уронва престижа на службата. След като конкретното деяние, квалифицирано от ДНО като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР( т.15, т.19, т.20, т.33, т.69, и т.83 от ЕК), уронващо престижа на службата, не е установено, на служителя не може да се ангажира отговорност за тежко нарушения на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР. Не се кредитират възраженията на касатора. Същите се основани на извършено деяние по см. на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, уронващо престижа на службата, каквото в процесния случай не е установено. Изводите на АС-Пловдив са обосновани- същите кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, следва министерство на вътрешните работи да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1200лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, платено по договор за правна защита и съдействие от 27.03.2023г. с адвокат Тренев. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение