Решение № 7465 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11184/2012 г.

Решение № 7465 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11184/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Айман Мохамед Сулайман, палестинец, против решение № 4258 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 4180/2012 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван от юрк. Кулинова в съдебното заседание счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Айман Мохамед Сулайман, палестинец, без гражданство, с държава на произход Ливан, срещу решение № 205/20.03.2012 г. на председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че в мотивите на административния акт са обсъдени всички факти, съобщени от жалбоподателя за личното му положение, както и за обстановката в Ливан, относими към основанията за статут в Република България, като правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Приел е също така, че доколкото в Ливан е предоставено по принцип правото на труд, то по-неблагоприятно заплащане на палестинците за равен труд не е основание за предоставяне на убежище. Кредитирана е и оценката за ситуацията в Ливан, съдържаща се в справка вх. № 6453/16.12.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, че в страната не е налице въоръжен конфликт, съществува религиозен плурализъм и възможност за разселване. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ливан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Не е приел твърденията, че животът на чужденеца е заплашен от съпруга на неговата сестра, тъй като това са семейни отношения, които впоследствие са се подобрили. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Съдът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15, "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Не могат да се приемат и твърденията на касатора, че е налице "преследване" в страната му по произход, представляващо основание за предоставяне на убежище, предвид липсата на данни да е арестуван, осъждан, политически ангажиран или преследван от официалните власти. Цитираните в касационната жалба правила и насоки за определяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, определени с Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец и Директива 2005/85/ЕО, с нищо не променят фактическата обстановка, свързана конкретно с бежанската история на касатора, в която не са налице обстоятелствата, обуславящи предоставянето на такъв статут. Всичко това води до извода, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Айман Мохамед Сулайман да са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Като е стигнал до същия извод Административен съд София-град е постановил правилно решение. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,