Решение № 4364 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2010 г.

Решение № 4364 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Мартин Стефанов Радев от гр. София против решение № 1446 от 12.05.2010 г., постановено по адм. д. № 1159/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 133232 от 6.11.2009 г. на внд. заместник-началник на "Пътна полиция" при СДВР за отнемане свидетелството му за управление на МПС до представяне на валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалноправните норми. Иска се отмяна на решението. Ответникът началникът на ОПП - СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Съгласно представения АУАН № 998441 от 31.10.2010 г., жалбоподателят Радев е управлявал лек автомобил, собственост на търговско дружество, без да притежава задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Тези обстоятелства не са оспорени пред административния орган, както и пред първоинстанционния съд. Относимите факти са установени по надлежния ред. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че е осъществена фактическата предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от Закона за движение по пътищата. При спазване на процесуалните и материални изисквания за издаване на оспорената заповед, е достигнал до съответния на закона извод за неоснователност на жалбата. Възраженията на касационния жалбоподател са поддържани и пред първоинстанционния съд. Същите са подробно обсъдени в решението, като настоящата инстанция ги споделя изцяло. Неоснователен е доводът, че спрямо Радев не следва да се прилага конкретната принудителна мярка, тъй като задължението за сключване на задължителната застраховка е на собственика на моторното превозно средство. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на адресата. Противно на твърденията в касационната жалба, заповедта за прилагане на ПАМ е мотивирана от фактическа страна, като органът е възприел изложените в АУАН фактически констатации, които не са оспорени и оборени по надлежния ред. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП може да бъде приложена ПАМ от вида "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до отпадане на основанието" на водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Законът не разграничава задължението за носене на документ за сключената застраховка между водача и собственика на МПС. Жалбоподателят не спори, че не е носил документ за удостоверяване сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Следва да се отбележи, че законодателят е въвел прилагането на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП под условие - до представяне на сключена валидна застраховка. С издаването на оспорената заповед не се изследва административнонаказателната отговорност на адресата, за да се установява извършването на административно нарушение и вина, в каквато насока се развиват доводи. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, но не са санкция. Достатъчно е установяването на обективната противоправност на деянието. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното решение на Административния съд - София град е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,