Решение № 20 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6259/2007 г.

Решение № 20 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6259/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Пазарджишки окръжен съд от 2.10.2007 г. по гр.д. № 417/2007 г. е отхвърлен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен отГ. А. С. от с. М. клисура против Г. Б. М. от с. М. клисура, Пазарджишка област за премахване на второстепенна постройка - лятна кухня, застроена на западната регулационна линия с имот IV-456 в кв. 35 по плана на селото. Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд е постъпила от Г. А. С. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът не е обсъдил доводите за нарушение на чл. 31 ЗУТ и чл. 119, ал.1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм.); формирал е необосновани изводи за търпимост на строежа, както и че извършеното незаконно строителство не създава пречки на ищеца за пълноценното използване на имота му, игнорирайки доказателствата, че извършеното строителство е без строителни книжа и съгласие на съседите на имота, както и доказателствата, че строежа засенчва дворното място на касатора, в което се стичат дъждовните води от незаконната постройка и съществува прозорец с видимост към съседния имот и тоалетно помещение, изградено без одобрен архитектурен проект. Ответникът по касационната жалба Г. Б. М. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В обжалваното решение на Търговищки окръжен съд е прието за установено, че ищецът Г. А. С. е собственик на УПИ * 456 в кв. 35 по регулационния план на с. М., Пазарджишка област, а ответницата Г. Б. М. - съсобственик на съседния имот № V* На регулационната линия между двата съседни имота, в западния край на дворното място на ищеца е съществувала стара постройка с предназначение пещ за хляб, която през 1987 г. е била съборена от ответницата и върху основите и е била застроена стопанска постройка с тухлени стени, стоманобетонова носеща и дървена покривна конструкция с двускатен покрив, включваща лятна кухня с кухненски бокс, складово помещение и баня с прозорец на западната и фасада, с обща застроена площ от 57 кв. м. и височина до стряхата 2,98 кв. м., която сграда е била заснета при изработване на кадастралния план от 1986 г.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен. Приел е, че осъщественото от ответницата строителство е в нарушение на строителните правила и норми, към момента на извършването му - в нарушение на чл. 121 от Наредба № 5 от 1969 г. за правилата и нормите по териториалното и селищно устройство, тъй като допълнителното застрояване на страничната регулационна линия е било извършено без да е покрито от калкан на сграда и без съгласието на собственика на съседния имот; че строежът не отговаря и на изискванията на действащите правила и норми за допълнително застрояване на регулационна линия - чл. 42, ал. 2 ЗУТ, поради което не се касае за търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Съдът е приел, че така извършеното незаконно строителство на регулационната линия с имота на ищеца не създава обективни пречки за ползване на имота му; че се касае за състояние, съществувало около 30 години, а с оглед характера и височината и, сградата не създава пречки за пълноценно ползване на съседния имот - поради разположението и не засенчва имота на ищеца, нито е установено стичане на дъждовни води в дворното му място с оглед планинския характер на селището и обстоятелството, че процесната постройка е разположена на границата с дъното на имота на ищеца, далеч от жилищната му сграда и друго застрояване, съдът е приел, че строежа не препятства ищеца да ползва пълноценно собствения си имот. Решението е правилно. Основателността на негаторния иск предполага кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем. По делото не е установено съществуващото в продължение на повече от 30 години допълнително застрояване в имота на ответницата да пречи на ищецът да упражнява правата си на собственост върху имота, граничещ с постройките, поради което формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото. Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и формирал обосновани изводи за релевантните факти по спорното правоотношение. В съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че извършеното строителство е в отклонение от действащите към момента на извършването му строителни правила и норми; че е в отклонение и от правния режим по действуващото законодателство, поради което оплакванията за неправилно приложение на чл. 31 ЗУТ и чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм.) са неоснователни. Правилни са и формираните в решението изводи, че незаконността на извършеното строителство не обосновава необходимост от премахването му по реда на чл. 109 ЗС. Когато допуснатите нарушения по благоустройствения закон не създават пречки за упражняване правото на собственост, то искът за премахване на извършеното строителство по реда на чл. 109 ЗС е неоснователен, предвид възможността за узаконяване и легализация на строежа след привеждането му в съответствие с изискванията на строителните правила и норми. Техническата възможност или благоустройствената допустимост на строежа в съответния вид се установяват от съответния административен орган, констатиращ извършеното строителството и разполагащ с правомощия да даде предписания за привеждането му в съответствие с изискванията на техническите правила и норми или за премахването му, без обаче административния орган да разполага с юрисдикционни правомощия да се произнесе дали е нарушено чуждо право на собственост, съответно кому и доколко е нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж - ТР № 31 от 6.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. ОСГК ВС НРБ. Обосновани са и изводите, че намиращата се в дъното на границата на имота му постройка, не създава пречки на ищеца за пълноценното използване на имота му; че височината на допълнителните постройки и разположението им не могат да засенчат дворното му място в степен, пречеща да бъде използвано пълноценно, както и че не е установено да са създавани неудобства от стичащи се дъждовни води, а съществуващият прозорец на западната фасада на постройката не създава пречки за ползване на съседния имот, тъй като наличието на прозорец не предоставя възможност за видимост към съседния имот, по-голяма отколкото от всяко друго незастроено място по границата на двата имота. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение