Решение № 7880 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2012 г.

Решение № 7880 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, направено от Валентин Йорданов Проданов чрез адвокат Стефан Дюлгеров за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на решение № 6792 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 13159/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е обезсилено решение № 1502 от 12.07.2010 г. по адм. дело № 840/2010 г. на Варненския административен съд и производството по делото е прекратено. Прави доводи за влезли в сила съдебни решения и определения на Върховния административен съд по същата категория дела в обратния смисъл. Ответната страна не изразява становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството, в което е постановено решението, предмет на отменително производство е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Варна против решение № 1502 от 12.07.2010 г. по адм. дело № 840/2010 г. на Варненския административен съд. С него по жалба от Валентин Йорданов Проданов е изменена заповед № 0391 от 23.02.2010 г. на кмета на общината, като продажната цена за поземлен имот № 10135.3515.353 е намалена от 8570 лева на 4935 лева. Възраженията на касатора са били за процесуална недопустимост на жалбата, поради липса на предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Извършено е позоваване на определение по адм. дело № 3566/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение. По касационната жалба е образувано адм. дело № 13159/2010 г., приключило с решение № 6792 от 16.05.2011 г. С него съдът е приел жалбата за основателна. Обосновал се е с обстоятелството, че заповедта на кмета не съставлява властническо волеизявление в качеството му на орган на власт, а само предложение, отправено до кандидат купувача в гражданскоправна сделка. Последното няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Поради това и жалбата, подадена срещу заповедта се явява процесуално недопустима по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Решението, постановено по недопустима жалба също се явява недопустимо. Касационната инстанция го е обезсилила и едновременно с това е прекратила първоинстанционното производство. В искането за отмяна на това решение, молителят се позовава на четири определения по четири дела на Върховния административен съд: адм. дело № 3685/2010 г.; адм. дело № 5428/2010 г.; адм. дело № 6032/2010 г. и адм. дело № 7007/2010 г. Всички те са постановени по частни жалби на различни лица срещу прекратителни определения на първоинстанционните съдилища. Тричленните съдебни състави са приели, че заповедта за определяне оценката на имота е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. По тези съображения са отменили прекратителните определения на административните съдилища и са върнали делата с указания за разглеждане на споровете по същество. Молителят не е страна по нито едно от цитираните четири дела. Отделно от това, те имат за предмет други заповеди, издадени от кметове на общини. При тези данни по делото, съдът намира, че искането за отмяна на основание чл. 237, т. 4 от АПК е неоснователно. Въпросът за приложение на цитираната разпоредба е разрешен с Тълкувателно решение на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд № 6 от 25.11.2010 г. В него изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове. Прилагането на тълкувателното решение налага извод за неоснователност на искането за отмяна, поради което същото ще следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия