Решение № 5908 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 637/2010 г.

ВАСII отделение05.05.2010 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

Отменя решение № 65 от 4.12.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2363/2009 г. и вместо него постановява: Отменя заповед № ДК-10-18 от 17.02.2009 г. на началник сектор "СК" при СРДНСК, издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ и оставения в сила с нея Отказ за издаване на Разрешение за строеж за "Ограда", находящ се в УПИ IV-3559 за КОО и УПИ VII-3558 за КОО, кв. 46-А, по плана на гр. София, м."Младост-1-Мусагеница", район "Студентски"-СО, материализиран в писмо на Гл. архитект на район "Студентски"-СО с изх. № 94-В-255/24.10.2008 г. Изпраща преписката на главния архитект на район "Студентски"-СО за произнасяне по искането за издаване на Разрешение за строеж, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5908 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 637/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Василев Атанасов от гр. София против решение № 65 от 04.12.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2363/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-18 от 17.02.2009 г. на началник сектор "СК" при СРДНСК, издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ за оставяне в сила Отказ за издаване на Разрешение за строеж за "Ограда", находящ се в УПИ IV-3559 за КОО и УПИ VII-3558 за КОО, кв. 46-А, по плана на гр. София, м."Младост-1-Мусагеница", район "Студентски"-СО, материализиран в писмо на Гл. архитект на район "Студентски"-СО с изх. № 94-В-255/24.10.2008 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на обжалвания отказ за издаване на РС. Ответната страна СРДНСК не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за законосъобразна заповедта потвърждаваща отказ за разрешаване на строеж, тъй като строежът на ограда съставлява инвестиционно проектиране по смисъла на чл. 133, ал. 1 ЗУТ, а междувременно е започнала процедура по първо обявяване на проект за ИПРЗ и РУП на кварталите 46А, 46Б, 46Г и 46Д. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 133, ал. 1 ЗУТ в процеса на изработване на ПУП инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на ПУП, който е извадка от изработвания проект за ПУП. Искането на касатора е за разрешаване строителството на телена прогледна ограда, която представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За издаване на разрешение за строеж за такава ограда не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, а е достатъчно представяне на становище на инженер-конструктор- чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗУТ. Следователно в този случай не се извършва инвестиционно проектиране, при каквото по силата на чл. 133, ал. 1 ЗУТ е необходим план-извадка от изработвания проект за ПУП. Съгласно ал. 6 на същата норма план-извадка не се изработва за част от територията, за която изработвания проект за ПУП не променя предвижданията на действащия ПУП. В тези случаи задължително се издава виза за проектиране, която се съгласува от проектанта на новия устройствен план. Не се спори, че изработвания план за изменение на действащия план не променя имотните граници и регулационни линии, поради което няма основание за отказ да се разреши строителството. Като е потвърдил заповедта, с която е оставен в сила незаконосъобразния отказ да се разреши строителството, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото решено по същество с отмяна на заповедта и на отказа за издаване на разрешението за строеж. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1