Решение № 2802 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8750/2015 г.

Решение № 2802 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8750/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивелина Игнатова Караилиева и на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър-София чрез техните пълномощници срещу решение № 3461/18.05.2015 г. по адм. д. № 12167/2014 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- кметът на район "Витоша" не взема становище. Ответницата Изабел Тодорова Бъчварова лично, а ответниците Максим Цанков Малинов и Мариета Венелинова Гечева чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 18-10931/7.08.2014 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър-София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - поради грешки и непълноти - е наредено изменение в кадастралната карта и регистър за имоти с идентификатори 68134.1938.1063; 68134.1939. 522; 68134.1939.525; 68134.1939.526, а именно-нанасяне на нови обекти- нов поземлен имот, промяна в границите и заличаване на обекти. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че не е съставен акт за непълноти и грешки, чието съставяне и подписване е предвидено като ред за отстраняване на непълноти и грешки по реда на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистър. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всичките доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че новопроектираните с предприетото изменение имотни граници съответстват на вътрешните регулационни линии, но не съответстват на съществуващите на място материализирани граници и не съвпадат с имотните граници. Спрямо установените факти крайният извод на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед е съответен на материалния закон, макар и не изцяло по изложените от решаващия съд мотиви. На първо място, съставянето на акт за непълноти и грешки към момента на постановяване на оспорената заповед не е предвиден в закона и поради това неговото съставяне /респективно подписване или не/ не е условие за законосъобразност на издадения индивидуален административен акт. На второ място обаче, към датата на предявяване на акта за непълноти и грешки на заинтересованите лица, същите не са го подписали, което сочи на спор за материално право. Такъв безспорно е налице, тъй като се променят граници на съществуващи, нанесени в кадастралната карта обекти-поземлени имоти, като се заличават обекти и се нанасят нови. По делото е беспорно установено, че актът е бил предявен на част от заинтересованите, но не е бил подписан. Поради това за административния орган е било известно наличието на спор за материално право и за същия не са били налице предпоставките на посоченото в заповедта основание за изменение на кадастралната карта и регистър поради непълноти и грешки. Напротив, в този случай административният орган при условията на обвързана компетентност е следвало съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР да не издава заповед за изменение, а да отрази непълнотата и грешката в скица-проект и да отстрани същата след решаване на спора по съдебен ред. Като не се е съобразил с възникналия спор за материално право, администратвният орган е постановил материалнонезаконосъобразна заповед. Поради това изводът на съда в този смисъл е съответен на закона. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба пороци. Като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, съдът е постановил обосновано и в съотвествие със закона решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба Максим Цанков Малинов и Мариета Венелинова Гечева следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 600 /шестстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,