Решение № 108 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11529/2018 г.

Решение № 108 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11529/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Али, [гражданство], подаден чрез пълномощника адв. А. Димова от Адвокатска колегия - София, против решение № 4780 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 4673/2018 г. по описа на Административния съд София - град. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, при несъобразяване с разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован, не се явява и не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Участващия по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционния съд е обсъдил фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател, както и доказателствата, относими към ситуацията в Пакистан. Счита, че не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на С. Али, [гражданство], против Решение № 7474/30.08.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Производството пред Административен съд София – град е с предмет цитираният по-горе административен акт, в частта му относно отказа да се предостави хуманитарен статут, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. За да отхвърли оспорването на горепосоченото решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В мотивите си съдът е съобразил че молбата на жалбоподателят е последваща, по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗУБ, като предходните производства са завършили с влезли в сила съдебни решения, като исканията за предоставяне на статут са оставени без уважение, както и че в настоящото производство не се сочат нови различни обстоятелства от посочените в предходните производства. При обсъждане обясненията на жалбоподателя, в които не се твърди да са налице преследване или основателен страх от тежки посегателства по смисъла чл. 9, ал. 1 от ЗУБ е направен извод, че не се установява да са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут, а желанието за оставане в Република България е продиктувано от социални и икономически фактори, с оглед на твърдяното от жалбоподателя, че е създал семейство Република България. В тази връзка първоинстанционния съд е приел твърдяното за недоказано и неотносимо към исканата от жалбоподателя субсидиарна защита /хуманитарен статут/, съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не се спори и, че не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ с оглед на това, че в държавата по произход не е налице вътрешен въоръжен конфликт и не съществуват опасности по смисъла на цитираната разпоредба. Видно от бежанската история на жалбоподателя не е твърдял и не са било установено да е налице заплаха от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му или поради наличие на международен конфликт в страната му по произход. Единственото, с което С. Али е мотивирал молбата си са твърдения за социални и икономически фактори – същият е в Република България от 2015 г. и сочените от него причини от личен характер, каквито са били твърденията за създадено семейство, което изтъква като пречка да се завърне в страната по произход. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В разглеждания случай поддържаните от жалбоподателя факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила. Съдът е изследвал обстоятелствата, изложени в молбата за закрила, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която, както бе отбелязано по-горе, е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите, правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради и което оспорването на административния акт е неоснователно. С оглед на факта, че С. Али не е представил нови обстоятелства, на които на основе молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение,