Решение № 11323 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Х. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., чрез адв. М. Петкова, против Решение 3964 от 17.04.2025 г., постановено по адм. дело 656 по описа на Административния съд Хасково за 2025 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на С. (собствено име) Х. (бащино име) А. А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]., против Решение 2060 от 28.02.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател се оплаква, че решението, предмет на обжалване, е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с адрес в София, бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител гл. юрк. Е. Хичовски, който оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и провери валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон приема, че касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд Хасково е законосъобразността на Решение 2060 от 28.02.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ, с което на С. Х. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на данните от административната преписка, съдът е установил, от фактическа страна, че С. А. Х. е роден на [дата]. в гр. Камишли, Сирия, има етническа принадлежност [заличен текст], постоянният му адрес е в родния му град, женен е и има две деца. При проведеното с него интервю чужденецът е посочил, че не е арестуван или осъждан в държавата му по произход, нямал е проблеми заради религиозната си принадлежност и не е участвал в религиозни организации/ общности или секти. Обяснил е, че не е служил в армията. Заявил е, че е напуснал родината си заради това, че всички хора носят оръжие и турците ни нападат постоянно . Изразил е опасения, че ако се върне в Сирия, кюрдите, доколкото преди са опитвали, но той е отказвал, ще го вземат в тяхната армия, за да води война с турските проксита . Подчертал е, че не иска да се връща и, защото към настоящия момент, положението е по-лошо заради ислямистите. С писмо, изх. рег. УП 35050/08.10.2024 г. (л. 48 от първоинстанционното дело) от страна на ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е отправено искане до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) за становище по постъпилата от сирийския гражданин молба за закрила. В отговор (писмо, изх. рег. М-280/08.01.2025 г. на л. 38 от първоинстанционното дело), административният орган е уведомен, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на чуждия гражданин, в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 28.02.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 2060, връчено на чуждия гражданин на 13.03.2025 година. При така установеното от фактическа страна, административният съд е формирал извод за неоснователност на подадената от С. А. Х. жалба. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Счел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвената от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство Справка за състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус след падането на режима на Башар Асад към 03.02.2025 г., е извършил правилна преценка за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Съобразил е актуалните данни за сирийската държава, предоставени от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство, както и новините за Сирия от информационния медиен поток. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение 2060/28.02.2025 г. на Председателя на ДАБ. Решението е правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, не се установяват наведените от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяната на обжалваното решение. Обосновано, съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне на бежански статут на С. А. Х.. От данните по делото не може да се направи извод, че спрямо чуждия гражданин е упражнявано физическо или психическо насилие и, че той е бил обект на репресии поради своята религиозна принадлежност. Не твърди да е арестуван или осъждан в родината си или в друга държава, както и да е имал проблеми с официалните власти или с някой от субектите, извършващи преследване по чл. 8, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗУБ заради принадлежността си към етническата група на кюрдите. Спрямо кандидата за статут не е налице и преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, защото той не е направил изявление в хода на административното производство, че ако се завърне в Сирия и евентуално бъде призован от кюрдската армия за изпълнение на задължителната военна повинност по Закона за наборната повинност, приет от кюрдската администрация през юни 2019 г., известен като Задължението за самоотбрана и териториално приложим само за определени райони на Сирия, за него би означавало участие във военни действия, противоречащо на действителните му политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Не твърди, нито се установява от доказателствата по делото, че неизпълнението от негова страна на Задължението за самоотбрана към момента на напускане на Сирия, е станало повод за наказателно преследване или наложени наказания от Сирийските демократични сили (SDF) по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Съгласно т. 168 от раздел B на Глава V от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации (ООН) за бежанците, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Поради това страхът на първоинстанционния и касационен жалбоподател, че ще го вземат кюрдите не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. Чужденецът е изложил противоречива бежанска история. При регистрирането му в РПЦ на ДАБ [заличен текст] на 04.10.2024 г. той е посочил, че семейството му живее в Иракски Кюрдистан въпрос 32 от Протокол от проведено интервю, рег. УП 35050/07.01.2025 г. (л. 39-41 от първоинстанционното дело). При проведеното с него интервю е променил версията си по този въпрос, заявявайки, че през 2021 г. той и цялото му семейство са се завърнали в гр. Камишли (отговор на въпрос 14 от Протокол от проведено интервю, рег. УП 35050/07.01.2025 г.), а в хода на касационното производство е твърдял, че семейството му е разпокъсано и една част от членовете му живеят в Иракси Кюрдистан, други в Сирия. На ниво касация е променил изцяло и обясненията си, защо не може да се завърне в държавата му по произход, заявявайки за първи път, че е арестуван от ислямистки групировки като отишъл да вземе паспорта си, едвам се спасил и идвайки у нас, разбрал, че е търсен да го арестуват. За разлика от изявленията му по време на интервюто, където обяснявайки личното си положение е посочил, че е напуснал Сирия нелегално, в заседанието пред настоящия съд, проведено на 06.10.2025 г. (протокол от същото на л. 29 и л. 30 от касационното дело), е казал за първи път, че е напуснал Сирия легално. Тези разнопосочни твърдения относно конкретни обстоятелства от бежанската история на сирийския гражданин поставят под съмнение нейната достоверност. Освен това, е недопустимо за първи път в касационното производство да се твърдят опасения от преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като Върховният административен съд не е съд по фактите и преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това изложените в съдебното заседание пред настоящия съд твърдения за други обстоятелства следва да бъдат оставени без обсъждане. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, споделя преценката на Административния съд Хасково, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на С. А. Х. хуманитарен статут. Личната бежанска история на чужденеца не съдържа факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в държавата по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсва реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ), тъй като от изготвените в хода на административното, първоинстанционното и касационното производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка и ситуация на сигурност в Сирия се установява, че в сирийската държава липсва, към датата на постановяване на спорния акт и към настоящия момент, вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно и повсеместно насилие. След падането на режима на президента Башар Асад е налице промяна в обстановката по сигурността в родината на търсещия закрила, както и по отношение на политическото управление на страната. Съгласно Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 18.07.2025 г., вх. МД-02-398/21.07.2025 г. (л. 20-27 от касационното дело), на 13.03.2025 г. временният сирийски президент Ахмед ал Шараа подписва конституционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Декларацията гарантира независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване и свободата на медиите, както и политическите, образователните и трудовите права на жените. Сформираното преходно правителство е съставено от 23-ма министри от различен етнически и религиозен произход, включително представители на кюрдски общности. На поста министър на социалните въпроси и труда е назначена жена. На 20.06.2025 г. Федералният съвет на Швейцария издава решение за отмяна на наложените на Сирия икономически санкции. Налице е политически преход, даващ надежда за постигане на стабилност на сирийска земя. По данни от справката за Сирия със същия предмет, вх. МД-02-528/30.09.2025 г. (л. 18 и л. 19 от касационното дело), в бюлетин на Върховния комисариат на Организацията на Обединените нации за бежанците (ВКБООН) от 26.09.2025 г. е посочено, че считано от 08.12.2024 г. до 25.09.2025 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, по данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си от края на ноември 2024 година. Върховният комисариат на ООН за бежанците улеснява, чрез транспортна помощ и друга логистична подкрепа доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. На 25.08.2025 г. Министерство на финансите на Съединените американски щати (САЩ) официално е отменило наложените на Сирия икономически санкции. От този момент нататък е възобновена международната търговия на страната. На 05.09.2025 г., в присъствието на президента Ахмед ал Шараа, е създаден Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Въз основа на изложеното, като е преценил Решение 2060/28.02.2025 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно, Административният съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия