Решение № 3978 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2015 г.

Решение № 3978 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "К Сервиз" ООД, гр. София, подадена чрез пълномощник адв. Даниела Паунова, против решение № 3068 от 04.05.2015 г. по адм. дело № 10648/2014 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо № 02-220-2600/1567 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че не е извършил цялостен контрол на оспорения акт, както и не е съобразил липсата на фактически и правни основания в него. Излага, че съдът не е съобразил, че заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой е издадена без да е извършено актуално ортофозаснемане на обработваните площи, както и не са извършени проверки на място, а само проверка на физически блокове от ОС "Земеделие - Плевен, която е оспорена като нищожна, поради утвърждаване от некомпетентен орган. Излага, че е допуснато нарушение на чл. 54 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., поради това, че не е уведомено дружеството за тези проверки. Излага също, че съдът не е съобразил СТЕ, която установява, че допустимия слой не извършен по актуално сателитно и самолетно заснемане. Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество се отмени уведомителното писмо или се върне преписката на административния орган с указание за изплащане на подпомагането. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Излага, че мотивираността на оспорения ИАА се съдържа в таблиците към уведомителното писмо, както и в материалите от административната преписка. Излага, че с касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на Заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е бил одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., контролът върху която излиза извън предмета на настоящото съдебно производство. Смята, че са неоснователни твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения ИАА, поради неизвършването на теренни проверки, тъй като действащата към момента на издаване на оспореното уведомително писмо нормативна уредба - чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП /ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г./, не задължава административния орган да извършва проверки на място по всички подадени заявления за подпомагане, а само и единствено на най-малко 5 на сто от същите, въз основа на анализ на риска. Излага, че от събраните по делото доказателства, включително и от приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че административният орган правилно е определил, както размера на недопустимите за подпомагане площ по СЕПП, така и процента на наддекларирането им, като установената недопустима за подпомагане площ е над 50% от заявената, а именно - 87.78%, и съобразно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. законосъобразно РА е отказала изцяло подпомагане и е наложила санкции за бъдещ период на дружеството - касатор. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3068 от 04.05.2015 г. по адм. дело № 10648/2014 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав, е отхвърлена жалбата на "К Сервиз" ООД против Уведомително писмо № 02-220-2600/1567 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че в уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ и същият е издаден при вярно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, а таблицата е неразделна част от него и легендата към нея. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи, както и процентното съотношение между наддекларирани и установени площи, респ. размерът на отказаната оторизация и наложена санкция за бъдещ период. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещото лице, както по отношение на двойно заявените площи, така и до площи, които не попадат в одобрения специализиран слой. Съдът е приел, че е законосъобразен отказът за финансова помощ по исканата от жалбоподателя схема, както и наложената санкция. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "К Сервиз" ООД против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-220-2600/1567 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което изцяло е отказано да оторизира сумата от 34504.46 лева и е наложил санкция за бъдещ период в размер на 16129.14 лв., която да бъде прихваната от бъдещи плащания на лицето. Установено е, че по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е заявена площ - 111.37 ха. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", както и са налице неотстранени застъпвания на двойно заявени площи, поради което е установена недопустима площ - 52.06 ха. Процентът на наддеклариране по заявлението е в размер на 87.78%. Въз основа на тази констатация административния орган е санкционирал по СЕПП площ от 59.31 ха на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, във вр. чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която изцяло и без разминавания е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Установено е, че размерът на недопустимата площ по СЕПП е в размер на 52.06 ха, а процентът на наддеклариране възлиза на 87.78% и санкционираната площ следва да бъде 59.31ха. Също така по СТЕ подробно е разгледано и мотивирано за всеки един от имотите състоянието на парцела въз основа на извършената от него проверка на цифровата ортофотокарта /ЦОФК/, слоя на допустимите за подпомагане площи, както и на протоколите от направените проверки от ОСЗ Плевен, като резултатите от тези проверки са въведени в Таблица 2 към СТЕ. Съдът е съобразил заключението на СТЕ, че за част от процесните парцели е установено застъпване, което не е било отстранено от земеделския стопанин, а за други БЗС не попадат в одобрения специализиран слой. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, във вр. чл. 58 § 3 от Регламент № 1122/2009 г., като не е оторизирал изобщо исканата сума за подпомагане по СЕПП, както и е наложил санкция за бъдещ период. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблицата и поясненията към него. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в колона 3 и колона 5 от таблицата, а правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 3 и колона 5, а именно: по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой, както и тези след извършена процедура по чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., предвид установени двойно заявени площи, за които земеделският стопанин е бил уведомен с писмо изх. № 02-220-2600/2377 от 10.09.2013 г., но не е било отстранено. В обясненията към колона 5 е посочено още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване (с декларация от 08.10.2013 г. изцяло се отказва от всички двойно установени площи от административния орган). Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещото лице по делото. В последното е посочено, че за кампания 2013 г. специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е в съответствие с новата цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната изготвена въз основа на самолетно и сателитно заснемане от 2013 г. Обективно съдът е съобразил заключението на вещото лице за установения размера на наддекларираните площи по СЕПП, процента наддекларирана площ, причините за недопустимост на площите, както и наличието на неотстранени от жалбоподателя застъпвания, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за отказа за подпомагане. Съдът правилно е съобразил, че жалбоподателят е подал възражение срещу специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" с вх. 2602/19.12.2013 г. относно обхвата на специализирания слой, одобрен със Заповед № РД-09-840/02.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, като е получил уведомление, че възражението му не е уважено с писмо изх. № 01-2600/9310. С последваща жалба с вх. № 02-2600/3287 от 28.05.2014 г. жалбоподателят е оспорил одобрения слой, като по отношение на резултата няма данни, като в тази връзка следва да се има предвид възможността за отделно обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт в съответствие с ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС. Неоснователно е възражението на касатора и по отношение изводите на съда относно характера на проверките извършени от ОС "Земеделие" Плевен. Правилно е съобразено от съда, че проверките на място се извършват от "Технически инспекторат" на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция, които не са аналогични на извършваните от МЗХ теренни проверки на физическите блокове, резултатите от които се отразяват в СИЗП. В случая протоколите от проверките на ОСЗ - Плевен не са послужили като фактически основания за отказа за подпомагане и не са обективирани в уведомителното писмо, поради и което не се отразяват на неговата законосъобразност. В случая са установени наддекларирани площи въз основа на двойно заявени площи от земеделския стопанин, както и площи, които не попадат в допустимия специализиран слой за съответната кампания 2013 г., като техния размер и основанията за изключването им от установените площи, се установява по безспорен начин от съдебно - техническата експертиза. В тежест на земеделския стопанин е да докаже, че заявените за подпомагане площи съответстват на изискванията на ЗПЗП за допустими за подпомагане площи. В случая земеделския стопанин не е отстранил установените застъпвания за отделните БЗС, както и не доказал за част от площите, че следва да бъдат включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение