Решение № 4505 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2019 г.

Решение № 4505 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Фенеров, [населено място], [адрес] срещу Решение № 2820 от 24.04.2019 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 11380/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърли жалбата на г-н Фенеров срещу Заповед № 230 з-620 от 04.10.2018 г. на началника на 06 Районно управление в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и ловно оръжие.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – К. Фенеров, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел факта на мотивиране на искането за издаване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана и за ловни цели. Не е обсъдил доводите му за необходимост от самоотбрана във връзка с осъществяваната търговска дейност, както и доводите му за основание за придобиване на ловно оръжие с оглед на притежавания ловен билет. Сочи, че към датата на издаване на оспорения отказ е реабилитиран и по отношение на него няма образувани досъдебни производства.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от адв. И. Алексиев, Адвокатска колегия, гр. К..

1. Ответникът по касационната жалба – началникът на 06 Районно управление в Столичната дирекция на вътрешните работи, счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и счита за обоснован извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Съдът правилно е приел за недоказан мотива на касатора за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като работата му във външнотърговско дружество и притежаването на ловен билет сами по себе си не са достатъчни за издаване на разрешително.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт И. Ковачев.

1. Представителят на Върховния административен съд дава заключение за основателност на касационната жалба. Първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като не е отчел, че оспорената заповед не съдържа мотиви досежно отказа за издаване на разрешение за ловни цели.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока п чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 18.04.2018 г. г-н Фенеров подава до началника на 06 Районно управление заявление за издаване на разрешение за придобиване чрез дарение и закупуване на ловна пушка 12 калибър, два броя нарезни пушки и един пистолет. Като основание за придобиването са посочени самоотбрана и ловни цели – работа като консултант във външнотърговска фирма, което налага чести командировки и боравене с документи. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 76, ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

1. На 17.05.2018 г. на г-н Фенеров е дадена възможност да обоснове необходимост от придобиване на оръжие като е уведомен за започването на производство за отказ от издаване на разрешение.

1. На 01.06.2018 г. г-н Фенеров представя възражение, в което сочи, че желае придобиването на посоченото огнестрелно оръжие чрез дарение, тъй като го е притежавал в минал период. Сочи, че целта за придобиване на ловните пушки е тази по чл. 77, ал. 2 ЗОБВВПИ, а на пистолета – по чл. 76, ал. 1 ЗОБВВПИ.

1. На 04.10.2018 г., със Заповед № 230 з-620, началникът на 06 Районно управление, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отказва издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие на г-н Фенеров.

1. В хода на съдебното производство органът представя доказателства за заемането на длъжността началник на 06 Районно управление от издалия заповедта.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят не е доказал съществуването на основание за придобиване на искането огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. За неоснователни и недоказани съдът приема мотивите за самоотбрана и за ловни цели. Сочи, че самоотбраната предполага реална опасност от посегателства, която не може да бъде избегната или преодоляна по друг начин, което в случая не е доказано. Представеният ловен билет и членска карта счита за недостатъчни за соченото основание, а твърдението, че е ловец от 1995 г. е недоказано. За неотносими приема и доводите за притежаването в минал период на процесните оръжия.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е частично правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но частично неправилно.

Доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са свързани с преценката на съда на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

Касаторът е сезирал органа с искане за издаване на разрешение за притежаване на оръжие за граждански нужди на две отделни основания – за самоотбрана и за ловни цели. Безспорно е, че и двете, заявени от касатора цели, са по принцип допустими с оглед на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Спорът по делото е за обосноваността на твърдяната гражданска цел.

По отношение на заявената цел самоотбрана касаторът е посочил като основание осъществяваната от него дейност по трудово правоотношение във външнотърговска фирма, което налагало чести командировки и носене на значителни финансови средства. Този довод на касатора е неоснователен. Сама по себе извършваната от касатора трудова дейност въз основа на надлежен трудов договор не изисква осъществяването на самоохранителна дейност за граждански цели. Ако действително в длъжностната характеристика на заемната от касатора длъжност е включена и дейност, която е източник на повишена опасност за сигурността на касатора, работодателят е бил длъжен да организира за служебни цели – по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ, придобиването на огнестрелно оръжие било за охрана, било за самоотбрана или за други разрешени дейности. Охраната или самоотбраната, свързана с осъществяването на трудова дейност, не е гражданска цел по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа в частта досежно искането за придобиване на огнестрелно оръжие за гражданска цел – самоотбрана е правилен.

Но освен искането за издаване на разрешение за самоотбрана, касаторът е поискал такова и за ловни цели. От доказателствата по делото е видно, че със заявлението касаторът е приложил и копие от членска карта в Национално ловно-рибарско дружество, което е заверено за 2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че така представената членска карта не е достатъчно основание за издаване на исканото разрешително. Вярно е, че от представеното копие на ловния билет е видно, че то не е заверено за 2018 г., но видно от мотивите на оспорения акт органът изобщо не се е произнесъл по основателността на основанието за придобиване на огнестрелно оръжие за ловни цели. Това искане е останало необсъдено и органът се е произнесъл без въобще да се произнесе по него.

С оглед на горното изводът на първоинстанционният съд в частта досежно искането за издаване на разрешение за ловно оръжие е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Съдът не е отчел факта, че органът не е изложил мотиви относно това искане, а сам е извърши преценка за достатъчността на доказателствата.

Изложеното прави обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед за отказа за издаване на разрешително за придобиване на оръжие за самоотбрана правилно, но в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта за отказа за издаване на разрешително за оръжие за ловни цели - за неправилно. Съдът следва в тази част да отмени оспорения акт и да върне преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК съдът следва да осъди страните да заплатят направените по делото разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата. Видно от доказателствата по делото направените от касатора за двете инстанции разноски са в размер на 80, 00 лв. държавна такса и 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.10.2018 г. Направените от ответника за настоящата инстанция разноски са в размер на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При този изход на спора съдът следва да осъди Столичната дирекция на вътрешните работи – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, за да заплати на касатора направените по делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 290, 00 лв. и да осъди касатора да заплати на Столичната дирекция на вътрешните работи направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от жалбата в размер на 50, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд