Решение № 4383 от 10.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба министъра на правосъдието против решение 5893/19.10.2021 г. постановено по адм. дело 2403/2021 г. по описа на Административен съд София- град,с което е отменена заповед СД-05-7 от 19.01.2021 г., издадена от същия административен орган и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението за преместване на нотариус Г. Иванов в друг съдебен район, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че предпоставките на чл. 34б, ал. 1 Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) не са изпълнени и изводът на съда в обратен смисъл е направен без да е отчетено, че при преценка на необходимостта от откриване на допълнително място за нотариус в определен район, министърът на правосъдието изпълнява правомощията си в условията на оперативна самостоятелност. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Г. Иванов чрез адвокат Л. Тришкан оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът Съвет на нотариусите при Нотариалната камара на Република България не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Г. Иванов срещу Заповед СД - 05 - 7 от 19.01.2021 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателя в качеството му нотариус е отказано преместване от съдебния район на Районен съд - Гоце Делчев в съдебния район на Районен съд София. За да отмени заповедта съдът е приел, че са нарушени административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и не е уведомил заявителя за събраните по преписката доказателства, отнасящи се за броя на действащите нотариуси в съдебните райони на PC - София и PC - Гоце Делчев, както и информация за вакантните места в района на PC София. Според съда, посоченото нарушение е съществено, тъй като препятствана възможността на заявителя да се запознае и вземе становище по всички материали към преписката и още повече, че същите пряко се отнасят за наличието на вакантни места, което е една от предпоставки по чл. 34б, ал. 1 ЗННД. Съдът е посочил още, че по отношение на заболяването на детето на жалбоподателя и необходимостта от полагане на повече грижи от обичайните, следва да се има предвид, че тези обстоятелства се преценяват с оглед многообразието и интензитета им в личен, социален и професионален аспект. Според съда, административният орган не е изяснил всички факти по местопребиваването на детето и необходимите грижи за него с оглед заболяването му. Не е установено колко пъти нотариусът е отсъствал от работа, което да се дължи на причини, свързани с отглеждането на малолетния му син. Изясняването на тези обстоятелства са от значение за установяване наличието на частична невъзможност за извършване на нотариалната дейност. При преценката не следва да се държи само сметка дали детето може да се отглежда в гр. Гоце Делчев, а да се държи сметка на съвкупността от всички обстоятелства в София (учебна среда, възраст на детето, приспособимост към нова среда, възможност за полагане на грижи от другия родител, връзка на детето с местопребиването си, разстояние межди София и Гоце Делчев, умения за съчетаване на семейни и професионални ангажименти и други) следващи от поставянето на диагнозата на детето. Посочено е, че това води до извод за нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК от страна на административния орган, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са събрани релевантните за изясняване на спора доказателства. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед СД-05-7 от 19.01.2021 г., издадена от министъра на правосъдието, с която не се разрешава преместване на нотариус Г. Иванов, вписан в регистъра на НК под [номер], с район на действие съдебния район на Районен съд Гоце Делчев, в съдебния район на Софийския районен съд. Правилно е преценено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до противоречие на административния акт с материалния закон. Обосновано е прието от съда, че в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК от страна на административния орган не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са събрани релевантните за изясняване на спора доказателства. Правилно е прието, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и не е уведомил заявителя за събраните по преписката доказателства, отнасящи се за броя на действащите нотариуси в съдебните райони на PC - София и PC - Гоце Делчев, както и информация за вакантните места в района на PC София. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е препятствана възможността на заявителя да се запознае и вземе становище по всички материали към преписката и още повече, че същите пряко се отнасят за наличието на вакантни места, което е една от предпоставки по чл. 34б, ал. 1 ЗННД. Както административният съд правилно приема, посочените процесуални пропуски водят до постановяване на заповедта в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 ЗННД. Съгласно цитираните разпоредби нотариус може да бъде преместен в друг район на действие поради важни причини обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, семейно положение и др., които са настъпили независимо и извън волята му, след придобиване на правоспособността и които му пречат да изпълнява нотариални функции в съществуващия район на действие и при открито място по чл. 10 от ЗННД, разпоредба, която регламентира минималния брой места за нотариуси в определен район, съобразно числеността на населението и конкретната необходимост по преценка на министъра на правосъдието (чл. 10, ал. 4 от ЗННД). Изброените предпоставки са кумулативни, т.е. преместването може да се осъществи само при едновременното наличие на двете условия - важни причини, които да налагат преместването и открито място за нотариус в района, в който действащият такъв иска да се премести. В случая правилно и с оглед представените доказателства е преценено, че са налице важни причини за преместването на нотариус Г. Иванов, вписан в регистъра на НК под [номер], с район на действие съдебния район на Районен съд Гоце Делчев, в съдебния район на Софийския районен съд. Това е така, тъй като видно от съдържанието на заявлението за преместване, както и от допълнителните молби, приложени в административната преписка, с които компетентният административен орган е бил сезиран, изтъкнатите като основания важни причини, формиращи субективния елемент от фактическия състав на чл. 34б ЗННД , касаещи както здравословното състояние на детето на нотариуса, така и неговото собствено здраве, са били наведени за обсъждане и обосноваване на причината за преместване в района на РС - София. В тази връзка, правилно е прието от съда, че по отношение на заболяването на детето на Г. Иванов и необходимостта от полагане на повече грижи от обичайните, следва да се има предвид, че тези обстоятелства се преценяват с оглед многообразието и интензитета им в личен, социален и професионален аспект. Административният орган не е изяснил всички факти по местопребиваването на детето и необходимите грижи за него с оглед заболяването му. Не е установено колко пъти нотариусът е отсъствал от работа, което да се дължи на причини, свързани с отглеждането на малолетния му син. Изясняването на тези обстоятелства са от значение за установяване наличието на частична невъзможност за извършване на нотариалната дейност. При преценката не следва да се държи само сметка дали детето може да се отглежда в гр. Гоце Делчев, а да се държи сметка на съвкупността от всички обстоятелства в София (учебна среда, възраст на детето, приспособимост към нова среда, възможност за полагане на грижи от другия родител, връзка на детето с местопребиването си, разстояние межди София и Гоце Делчев, умения за съчетаване на семейни и професионални ангажименти и други) следващи от поставянето на диагнозата на детето. Правилно е прието от съда, че административния орган е направил незаконосъобразен извод, че липсва открито място по чл. 10 ЗННД, според изречение второ на която разпоредба на 10 000 жители се открива едно място за нотариус. От представените по делото доказателства - справка за броя на населението по постоянен и настоящ адрес в Столична община се установява, че към момента на издаване на оспорения акт тази законова предпоставка е била налице, тъй като броят на населението по постоянен адрес е 1 491 710, по настоящ адрес - 1 446 540, а броят на нотариусите е 138. Изложеното обуславя наличието на обективната предпоставка по чл.34б, ал.1 ЗННД. Също така обосновано е прието от съда, че по делото е установено, че през 2021 г. (след издаване на оспорения акт) са заличени 3-ма нотариуси в съдебния район на PC - София, вследствие на настъпила смърт. Този факт има пряко отношение за броя на вакантните места. Неоснователен е доводът на касатора, че тъй като има законова възможност нотариусът да бъде заместван от помощник нотариус или друг нотариус от същия съдебен район, то това изключва важни причини по смисъла на чл. 346, ал. 2 ЗННД. Този довод не се споделя от настоящата инстанция, тъй като законовият принцип на ЗННД е нотариусът да извършва дейност лично, а не чрез заместник. Възражението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, тъй като преценката на министъра на правосъдието по чл. 10, ал. 4 ЗННД е в условията на оперативна самостоятелност, е неоснователно. Следва да се посочи, че административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричния текст на чл. 169 АПК. В случая правото на органа на свободна преценка е упражнено в нарушение на принципите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК, тъй като възможността по чл. 10, ал. 4 ЗННД не е обсъдена с оглед конкретните обстоятелства, установени от събраните доказателства, като не са изложени съображения за съответствието на избрания от органа вариант за поведение с целта, за която актът се издава. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че не са налице материалноправните основания за отказа на министъра на правосъдието да разреши преместване на нотариус Г. Иванов, вписан в регистъра на НК под [номер], с район на действие съдебния район на Районен съд Гоце Делчев, в съдебния район на Софийския районен съд. Издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя оспорения акт на министъра на правосъдието и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно, още повече че конкретни съображения в този смисъл в касационната жалба не са изложени. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след събиране и обсъждане на релевантните за изясняване на спора доказателства. Съдебното решение е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК, като са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда правни изводи. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,