Решение № 11319 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2015 г.

Решение № 11319 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Георги Ценев от гр. Дупница срещу решение № 30 от 25.03.2015 г. по адм. д. № 248/2014 г. на Административен съд - Кюстендил. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кмет на Община Дупница не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 ЗУТ съдебен акт и е процесуално допустима. Категорията на разпоредения за премахване незаконен строеж с оспорената пред Административен съд - Кюстендил заповед № 1908/25.07.2014 г. на кмета на община Дупница, неправилно е определена като VI категория и от административният орган и от съда. Установено е, че незаконния строеж "входно антре с термопанели и алуминиева дограма" е основен ремонт на съществуващо входно антре на жилищната сграда в УПИ ХХVI - 2783, кв. 159 по плана на гр. Дупница, която по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ е V категория, поради което и процесния строеж е V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗУТ. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 1908/25.07.2014 г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 3 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "входно антре с термопанели и алуминиева дограма" в УПИ ХХVI - 2783, кв. 159 по плана на гр. Дупница. Прието е, че се касае за извършен основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, който е строеж съгласно т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ и за него е изискуемо издаването на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквото не се представя. Обсъдена е подробно и във връзка с останалите доказателства по делото, приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, сочеща на вида на извършените СМР и определяща процесния строеж като основен ремонт на съществуващо антре. Изложени са подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 9 от 27.06.2014 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на разрешение за строеж за ограждане на входната площадка с термопанели не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото, че процесният незаконен строеж съставлява "затваряне" с термопанели и алуминиева дограма на съществуващо входно антре към втория етаж на жилищната сграда, обособено като такова от стълбищната площадка към този етаж през 1970 г. Вещото лице е описало извършените строително-монтажни работи като подмяна на съществувалото първоначално остъкляване с метални профили със стени от тухли "YTONG", а впоследствие с ограждащи стени от "сандвич - панели" /южна стена с дължина 2,90 м, а източната стена с дължина 1,50 м/, монтирани върху стар масивен парапет, укрепени с дървена колонка, подмяна на покрива със "сандвич - панели" и монтиране на алуминиева врата и пластмасов прозорец. В устното си заключение в съдебно заседание, проведено на 25.02.2005 г., вещото лице сочи, че се касае за основен ремонт, тъй като има цялостна подмяна на материала. Това заключение правилно е кредитирано от съда, тъй като кореспондира на нормата на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ - извършен основен ремонт, изразяващ се във възстановяване и подмяна на елементи и части от строежа, с което се възобновява експлоатационната годност на същия. Безспорно е по делото и обстоятелството, че строежа е извършен през периода след 2010 г., от което следва неприложимост на режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършеното строителство са неоснователни, тъй като установените строително-монтажни работи не могат да се квалифицират като текущ ремонт по § 5, т. 4 от ДР на ЗУТ, с оглед цялостната подмяна на елементи. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,