Решение № 16155 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2010 г.

Решение № 16155 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" против решение № 640 от 26.03.2010 г. по адм. дело № 8520/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 739/16.11.2009 г. на същия административен орган за налагане на Наталия Тодорова Начева дисциплинарно наказание "забележка", на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е подробно мотивирана и е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителката. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Начева против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма. Спазена е и процедурата по налагане на дисциплинарната санкция - служителката е наказана след като в съответствие с чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е изслушана от административнонаказващия орган и са приети писмените й обяснения, проведено е дисциплинарно производство, а заповедта на дисциплинарно наказващия орган е издадена в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Законосъобразни са и изводите на съдебния състав, че оспорената заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е постановена в нарушение на формалните изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, тъй като в заповедта не са описани конкретни фактически действия или бездействия, които служителката е предприела или пропуснала да извърши, които са в нарушение на служебните задължения и етичните правила. Не е уточнено и времето на извършване на второто описано в заповедта нарушение. В случая посоченото детайлизиране е съществено, тъй като липсата на конкретен час е пречка да се установи дали констатираното неизпълнение на служебните задължения за около 30 минути не съвпада с периода на разрешената в агенцията от 12.30 часа до 13.00 часа обедна почивка. Налице са и противоречие в мотивите на заповедта в тази част, които опорочават акта, тъй като са пречка да се установи действителното нарушение, за което служителката е наказана. Прието, че на 9.09.2009 г. следобед, служителката не е спазила работното време, като е провела 30-минутен разговор с външно лице, а в същото време са изложени съображения, че по време на престоя си в стаята на агенцията гражданинът е имал достъп до данните, които Начева в изпълнение на служебните си задължения е въвеждала. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, тъй като не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от закона. В случая съвсем аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения и на етичните правила от страна на служителката. Последната е санкционирана дисциплинарно за това, че на 9.09.2009 г., следобед, е допуснала 30-40 минутен престой на външно лице в стая № 219 в сградата на агенцията, провела е разговор с него, като през този период не е изпълнявала служебните си задължения, т. е. не е спазила установеното работно време. Прието е, че с тези действия са нарушени изискванията на Вътрешните правила за технологията и организацията на документооборота в агенцията, утвърдени със заповед № РД-167/26.06.2007 г., както и заповед № РД-01-139/30.06.2008 г. за изменение на вътрешните правила и изготвените във връзка с това указания изх. № 11-01-88/4.07.2008 г. до директорите на всички дирекции в централното управление на агенцията, които забраняват достъпа на външни лица до работните места на служителите в агенцията по въпроси, свързани с предоставянето на административни услуги (т. 5 от указанията), с изключение на определените за това помещения, между които стая 219 на втория етаж на сградата (т. 1 и т. 2 от указанията), както и нормите на чл. 6, ал. 1 и чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, които задължават служителя да спазва служебната йерархия и да изпълнява заповедите на горестоящите органи и да спазва установеното в съответната администрация работно време. Съобразявайки горните факти аргументирано съдът приема, че посочените дисциплинарни нарушения на са осъществени. Стая 219 е такава, предназначена за достъп на външни лица, поради което присъствието на гражданин в нея не е в противоречие с изискванията на установените вътрешни правила и дадените в този смисъл указания. Освен това служителката Начева, която заема длъжността "главен експерт" в дирекция " Професионална компетентност, психологически подбор и водачи" в изпълнителната агенция няма конкретни задължения, свързани с ограничаване на достъпа на външни лица в сградата на агенцията (длъжностна характеристика). Ето защо присъствието на гражданин в стая 219 на агенцията, помещение, предназначено на извършване на административни услуги, не е свързано с действия или бездействия от страна на Начева, поради което поведението на служителката не може да се приеме за нарушение на утвърдените вътрешни правила и указанията на изпълнителния директор. На последно място представените по делото указания на изпълнителния директор на агенцията не са съобщени на служителката. Същите са адресирани до директорите на дирекции и следователно служителите би следвало да бъдат уведомени изрично за тях. Поради това поведението на служителката не може да се квалифицира като нарушение на посочените указания, съответно неизпълнение на заповедите на горестоящия орган и на правилата на Етичния кодекс в този смисъл. Не е установено и второто от посочените в заповедта нарушения. Работното време в агенцията е от 9.00 часа до 17.30 часа с половин час обедна почивка от 12.30 до 13.00 часа. В случая е установено на 9.09.2009 г. служителката Начева изпълнява служебните си задължения, като няма данни същата да е напускала работното си място или да е отсъствала. Обстоятелството, че същата е провела 30- минутен разговор с гражданин в сградата на агенцията не може да се квалифицира като неспазване на работното време, тъй като липсват данни това да е направено извън установеното време за обедна почивка. Освен това от изложеното в заповедта за налагане на наказание изрично е посочено, че през периода на разговора служителката е продължила да изпълнява служебните си задължения, съображения, които са в противоречие с твърденията за допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на работното време. С оглед изложеното правилно административният съд приема, че не се установяват посочените в заповедта нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл, поради което не се налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Ето защо като отменя оспорената заповед на това основание, съдът постановява акт в съответствие със закона. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд се обосновават от представените по делото доказателства. Заключението, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, следва от съдържанието на представените по делото длъжностна характеристика, Вътрешни правила за технологията и организацията на документооборота и указания на изпълнителния директор на агенцията до директорите на дирекции, както и от обстоятелството, че не са представени доказателства служителката да е запозната с указанията и въведените с тях изисквания, въпреки че такова задължение за директорите е изрично предвидено. Анализът на всички събрани доказателства, мотивира първоинстанционния съд да приеме, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения и на етичните норми не са установени. Представената декларация, удостоверяваща, че служителката е запозната с Вътрешните правила за технологията и организацията на документооборота не може да обоснове различен извод, тъй като служителката е наказана за това, че е осигурила достъп на външно лице в помещения на агенцията, а помещенията за административно обслужване и достъпът на външни лица са изрично регламентирани с указанията до директорите, за които няма данни служителката да е информирана. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,