Решение № 293 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Е. Г., от гр. Ловеч чрез неговия пълномощник срещу решение 842/24.04.2024 г. по адм. д. 167/2021 г. на Административен съд Ловеч. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-кметът на община Ловеч и "Тоникар" ЕООД в писмени становища чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна. Ответницата Д. Д. П. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от лице, за което съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Е. Г. срещу заповед против заповед 3-672/26.04.2021 г. на кмета на община Ловеч, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за УПИ XI-704 от кв. 9036 по плана на Северна индустриална зона (СИЗ), гр. Ловеч по зелените и червените линии надписи и означения, съгласно приложения проект, неразделна част от заповедта, като с него: 1. На УПИ XI-704 от кв. 9036 по плана на Северна индустриална зона (СИЗ), гр. Ловеч се променя отреждането за обществено обслужване; 2. Определен е режим на устройство на територията на УПИ XI-704 от кв. 9036 по плана на Северна индустриална зона (СИЗ), гр. Ловеч при спазване на следните нормативи: плътност на застрояване да не надвишава 60%, интензивност на застрояване - 1.2 и площ за озеленяване - минимум 40 %; 3. Ограничителните линии на застрояване, до които застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях са прокарани, съгласно графичната част, като на запад регулационната линия се проектира по улична регулация, а на изток на 3 метра от източната регулационна линия в УПИ; 4. Предвиденото свързаното застрояване, със съседните УПИ XVI-705 и УПИ X- 553 от кв. 9036 по плана на Северна индустриална зона (СИЗ), гр. Ловеч остава непроменено, съгласно скицата предложение и графичната част към проекта. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в гранците на неговата териториална и материална компетентност. Съгласно чл. 129, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината. Оспорената в настоящото производство заповед касае изменение на ПУП в обхват от един квартал и е издадена от кмета на община Ловеч, на чиято територия се намира и имотът, който е предмет на плана. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ. Посочени са относимите правни основания, като административният орган е изложил и съответните мотиви за постановяването на акта, като фактическите основания покриват хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. В конкретния случай са спазени административнопроизводствените правила по издаване на акта за одобряване на изменението на плана. Съгласието на жалбоподателя за изменението на ПУП не е необходимо. С одобряването на плана не е нарушен чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, забраняващ изменението на влезли в сила подробни устройствени планове с цел узаконяване на незаконно изградени строежи, в случая на съществуващия строеж в УПИ XI-704. Незаконността на строежите се установява в нарочно административно производство по чл. 225 или чл. 225а от ЗУТ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно при следните съображения: Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че постройката, намираща се в имота, предмет на плана, е изградена през периода 1993-1995 г. Към момента на изграждането й същата е разположена на имотната граница към съществуващ път. Сградите в УПИ XI-704 /предмет на плана/ и X-553 /на жалбоподателя, в която се намира двужетажната му жилищна сграда/ са изградени пред различни периоди от време-жилищната сграда е изградени пред 2004 година.Производствената сграда в имота, предмет на плана, е изградена съобразно разрешение за строеж при условията на чл.120 ППЗТСУ, т.е. като временно строителство, а за жилищната сграда е издаден акт за узаконяване 2/17.12.2010 г. от главния архитект на община Ловеч. Въпреки че е разрешена като временно строителство, за производствената сграда е издадено разрешение за ползване. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроивоствените правила. Проектът за ПУП-ПРЗ е внесен за одобряване в ОЕСУТ към Община Ловеч, който на 09.04.2021 г. е разгледал заявлението и е приел, че представеният проект отговаря на изискванията за обем и съдържание и е предложил на кмета на община Ловеч да издаде заповед за одобряването му. Съгласието на жалбоподателя за изменението на ПУП не е необходимо, а неуведомяването му не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като правата му на защита са реализирани в пълен обем чрез съдебното обжалване. Обжалваната заповед е и материалнозаконосъобразна, в какъвто смисъл е и заключението на решаващия съд, тъй като е налице правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Според таз норма влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. В случая административното производство е започнало по почин и със съгласието на собственика на имота по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ - т. е. на имота, предмет на плана, но не и на собствениците на съседни имоти, какъвто е жалбоподателя. Т. е. налице е посочено правно основание. В тази хипотеза не е необходимо съгласието на собствениците на съседния имот, като това им качество обуславя единствено правото на жалба против предметната заповед. Налице са и основанията за преотреждането на имота от жилищно в обществено обслужване. В конкретния казус намиращата се в имота, предмет на плана производствена сграда е по същността си автосервиз. По принцип преобладаващото предназначение на територията се определя с ОУП, а с ПУП-конкретното такова. Съгласно чл. 17, т. 7 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в жилищните територии и устройствени зони отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план за сгради, площи, мрежи и съоръжения за нежилищни нужди, както следва: автосервизи. В случая, видно от представената извадка от общия устройствен план на община Ловеч проектът съответства на предвижданията на общия устройствен план. ОУП на община Ловеч е приет с Решение 177/27.08.2020 г. на Общински съвет - Ловеч като видно от удостоверение за факти и обстоятелства по териториалното и селищно устройство с изх. 11-00-1713-8 от 08.12.2023 г. поземлен имот с идентификатор 43952.519.704 по КККР на гр. Ловеч (който е предмет на процесния ПУП), попада в ГР. ЛОВЕЧ - ЖИЛИЩНИ ТЕРЕНИ -ЖМ 16 съгласно ОУП на Община Ловеч. Поради това законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че предвидената с обжалваната заповед промяна на отреждането на имота за обществено обслужване е допустима, доколкото в съответствие с цитираните нормативни разпоредби е регламентирана възможност в жилищни територии да се предвиждат обекти за обществено обслужване. Проектът за изменение на ПУП предвижда режим на устройство на територията на УПИ XI-704 от кв. 9036 по плана на Северна индустриална зона (СИЗ) гр. Ловеч при спазване на следните нормативи: плътност на застрояване да не надвишава 60%, интензивност на застрояване - 1.2 и площ за озеленяване - минимум 40 %. Тези нормативи напълно съответстват на предвидените такива в чл. 19, ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. досежно урегулираните имоти за жилищно застрояване в жилищните територии. Т.е., макар и с предназначение за обществено обслужване, което е допустимо съобразно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, т. 1 и чл. 17, т. 7 от Наредба 7 от 22.12.2003 г., с процесния ПУП-ПРЗ са съобразени нормативите на бъдещото застрояване, установени за конкретната зона. Както пред първата инстанция, така и пред касационната инстанция се поддържа, че с ободреното изменение се създава узаконяване на незаконно строителство. Съответен на материалния закон е изводът на съда, че в случая не е налице по предвидения за това ред установяване на незаконно изграден строеж в УПИ XI-704, предмет на плана при изпълнение на процедурата по чл. 225 и 225а от ЗУТ. С одобряването на плана не е нарушен чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, забраняващ изменението на влезли в сила подробни устройствени планове с цел узаконяване на незаконно изградени строежи, в случая на съществуващия строеж в УПИ XI-704. Що се касае до твърденията в касационната жалба, че с обжалваната заповед се предава на стопанската сграда градоустройствен статут, поради което тя остава в режим на свързано застрояване със законно изградената жилищна сграда на жалбоподателя на страничната регулационна линия, настоящата инстанция намира следното. На първо място производствената сграда в имота, предмет на плана, е построена през 1993-1995г., докато жилищната сграда на жалбоподателя е построена през 2004 г. и узаконена през 2010 г. Поради това жалбоподателят сам е построил своята сграда при условията на свързано застрояване със стопанската сграда. В случая от обжалваната заповед не се установява дали производствената сграда се запазва, тъй като, видно и от обяснителната записка е налице ново застрояване с огранаичителни линии на застрояване. Пред вид тези съображения не може да се твърди, че с обжалваната заповед се придава траен градоустройствен статут на производствената сграда. За производствената сграда е налице променено предназначение на "автосервиз и подмяна на гуми", като има разрешение заползване от 1995 г. В този смисъл съдът адекватно подчертава, че инцидентно установяване дали изграденото в процесния имот предствлява временно строителство или незаконен строеж в производство по оспорване на изменение на ПУП е недопустимо. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал същестени нарушения на процесуалните норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на община Ловеч следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат и на "Тоникар-80" ЕООД , гр. Ловеч сумата от 1 250 / /хиляда двеста и петдесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,