Решение № 7057 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Н. К. от гр. Варна, чрез адв. Ц. Левашка, срещу Решение № 1762/12.02.2026 г., постановено по адм. д. № 901/2025 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Решение на НЕЛК № 00062 от заседание № 027, издадено на 12.03.2025 г., с което е отменено Решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна № 00506 от 21.10.2024 г. и е издадено ново, с определена 30% трайно намалена работоспособност /ТНР/ на лицето. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, съответно да бъде отменено и процесното експертно решение на НЕЛК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът– Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез юрисконсулт Е. Дурчова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Териториално поделение на НОИ – Варна, чрез гл. юрисконсулт И. Костадинова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответните страни – Районна здравноосигурителна каса – Варна, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, Агенция за хората с увреждания, ТЕЛК при Многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, при редовно уведомяване, не излъчват представители и не ангажират становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил оспорването, обективирано в жалба на Й. Н. К. против Решение на НЕЛК №00062 от заседание № 027, издадено на 12.03.2025 г., с което е отменено Решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.Марина“ – Варна № 00506 от 21.10.2024 г., и е издадено ново, с което на К. е определена 30% ТНР. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност, установявайки следното: На 26.01.2024 г. по време на работа, като полагач на епоксидни и подови настилки, К. е бил ударен в областта на врата от 200 кг. варел. След инцидента е бил прегледан в Спешен център „Св.Анна“, като е направена рентгенография на [заличен текст] – без фрактури, по данни на К.. Прегледан е от неврохирург, предложена е и хоспитализация, която К. е отказал. Няколко дни по-късно е проведен КТ на глава и [заличен текст] – без патологични изменения, по данни на К.. През м. февруари е проведен ЯМР на шиен отдел, след което е бил консултиран с невролог, дадена му е препоръка за консулт с ортопед, за което не е представена медицинска документация. При настъпилата трудова злополука Й. К. е получил [заличен текст], за което е бил издаден болничен лист от АИППМП РОЗИМЕД „Д-р Р. Николова“ ЕООД за домашно лечение от 26.01.2024 г. до 08.02.2024 г., който е бил продължен от ЛКК за още 26 дни от 28.06.2024 г. до 23.07.2024 г. К. подал заявление–декларация до ТЕЛК, в което декларирал, че работи в „МТМ“ ЕООД като полагач на епоксидни и подови настилки, като представил мед. протокол на ЛКК, според който е с водещо заболяване – [заличен текст] и придружаващи диагнози: [заличен текст]. На 21.10.2024 г. било издадено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ “Св. Марина – Варна“ ЕАД, с което К. е освидетелстван като временно неработоспособен за периода от 26.01.2024 г. до 11.09.2024 г., като ТЕЛК е прекратил временната неработоспособност с удължаване на същата с още 40 дни от 11.09.2024 г., с решение лицето да бъде трудоустроено за срок от 6 месеца. Решението е оспорено от К. пред НЕЛК, като на 12.03.2025 г. НЕЛК се е произнесла с процесното Решение № 00062 от заседание № 027, като е отменила ЕР на ТЕЛК по оценката и е издала ново решение за 30% ТНР, без чужда помощ. Дата на инвалидизацията – 21.10.2024 г., тъй като лицето работи. Водеща диагноза: [заличен текст]. По искане на жалбоподателя съдът е допуснал и приел впоследствие заключението по комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица със специални знания в областта на неврологията и психиатрията. Вещите лица са установили, че при направената МРТ не са отбелязани травматични промени в шийните прешлени и прилежащите коренчета. На направените ЕМГ изследвания не се установяват значителни увреждания на проводимостта. При медицинския преглед не са регистрирани парези или трофични промени по мускулите на [заличен текст]. Сетивното изследване е субективно и не покрива зоните на инервиране на процесните коренчета. От извършения на 22.12.2025 г. неврохирургичен преглед не са регистрирани парези и атрофия на мускулатурата. Налице са субективни сетивни нарушения – [заличен текст]. Съобщава за периодични болки. Без нарушена походка или двигателен дефицит. Наличните функционални дефицити, според експертното заключение, не оправдават определянето на 30% ТНР, като този процент би следвало да бъде по-малък. Тези неврологични увреждания не ограничават възможността за упражняване на физически труд, повдигане на тежести и работа в динамична среда. Относно причинно-следствената връзка вещите лица са отговорили, че неврологичните и психичните оплаквания на жалбоподателя са пряко и непосредствено свързани със злополуката на 26.01.2024 г. Прогностично реалният процент на ТНР, изчислен комплексно неврологично-психично според ВЛ, е 20%. Предвид проведеното оперативно лечение на [заличен текст], експертът е възприел, че няма нищо общо и не може да има с инцидента на 26.01.2024 г. Проведеното оперативно лечение на [заличен текст] няма никакво влияние върху общото му здравословно състояние, издръжливост и трудоспособност. Психиатричното освидетелстване на Й. К. е диагностицирало нарушения и смущения в емоционално волевата сфера на К.. Резултатите от изследването дават основание да се поддържа поставената психиатрична диагноза през м. 04.2025 г. – [заличен текст] като последица от инцидента на 26.01.2024 г. Определяне на тежест на ПТСР като степен в МКБ-10 в раздела за психични заболявания няма. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по смисъла на чл.103, ал.4 от Закона за здравето и не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Съдът е обосновал тезата, че установеният процент ТНР спрямо доказателствата по делото, включващи приетата по делото експертиза е 20%, при определени 30% в обжалвания административен акт, поради което е приел, че жалбата е неоснователна, а решението е издадено при правилно прилагане на относимите правни норми. Както правилно е приел съдът, НЕЛК прави оценка на работоспособността на освидетелствания по представен набор от документи. Видно от приложените по делото доказателства /включително медицинското експертно досие на лицето/, експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК и заключението на вещите лица, безпротиворечиво се установява, че настъпилите заболявания не обосновават по-висок процент ТНР спрямо определения. Изводите на НЕЛК са изцяло потвърдени с кредитираната като пълна, ясна и компетентна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.72 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК само при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения. Както се потвърди и от изводите по приетата по делото експертиза, неврологичните и психичните оплаквания на жалбоподателя, които са пряко свързани със инцидента на 26.01.2024 г. се изчисляват на 20% ТНР. Заключението на вещото лице несъмнено сочи, че установената [заличен текст] на ищеца вляво е вродена и няма общо с въпросната трудова злополука. Относно установеното от вещото лице наличие на [заличен текст], вещото лице ясно е посочило, че въпреки че поставената диагноза е свързана със състоянието на [заличен текст] като последица от инцидента на 26.01.2024 г., то същата няма влияние върху крайния процент ТНР. Относно тази част от експертизата, във връзка с [заличен текст], от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е изразено становище за приемане на експертизата, заключението не е оспорено от страните по делото и не е направено искане за назначаване на повторна експертиза. От жалбоподателя не са представени годни доказателствени средства, които да оборват извършените в експертизата констатации. Предвид посочените обстоятелства, не могат да бъдат приети за доказани твърденията и доводите на касатора за наличие на последствия или усложнения, обусловени от злополуката/увреждането, по см. на чл.74, ал.1 от НМЕ. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани от събраните по делото писмени и гласни доказателства и са в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора, на ответната страна- НЕЛК, следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.143, ал.3 АПК, вр.с чл. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,