Решение № 4040 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2015 г.

Решение № 4040 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив /БДУВИБР - Пловдив/, против Решение № 474 от 16.03.2015 г. по адм. дело № 3447/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което се отменя Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 7/17.11.2014 г., издаден от същата дирекция. Ответникът - "П. А. Л. - БГ" ЕООД - гр. София, в съдебно заседание, чрез адв. Магдалена Плугчиева - САК, оспорва жалбата по съображения, изложени подробно в писмения отговор. Моли да се остави в сила решението на Административен съд - Пловдив, като постановено при точно прилагане на материалния закон, с оглед установената фактическа обстановка. Иска и присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно административният съд е отменил АУПДВ. Посочва, че ответникът има разрешение за водовземане от 23.06.2010 г. от подземни води за отглеждане на риба, като съгласно чл. 194, ал. 7, т. 4 от Закона за водите в приложимата редакция, /сега ал. 11/, такса водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а" от повърхностни води по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗВ, не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от специалния закон, т. е. за аквакултури, отглеждане на риба и свързаните с тях дейности. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административния съд - Пловдив е образувано по жалба на "П. А. Л. - БГ" ЕООД гр. София, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 7/17.11.2014 г., издаден от Директора на БДУВИБР - Пловдив, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2 от ЗВ, вр. с п-ф 9 от ПЗР ЗВ, във вр. с чл. 166 от ДОПК по отношение на дружеството е установено задължение в общ размер на 24 728 лева, за времето от 29.08.2009 г. до 31.12.2013 г. АС - Пловдив приема за установено, че с Разрешително № 31520200/23.06. 2010 г., издадено от Директора на БДУВИБР - Пловдив, на търговското дружество е разрешено водовземане от подземни води, посредством водовземно съоръжение Каптирани естествени извори - /КЕИ - 1/ в м. Ленища и /КЕИ - 2/ в м. Добросте в землището на гр. Девин, обл. Смолян, за водоснабдяване на обект "Рибарник - Девин 3", с разпределение на годишния воден обем до 1 168 000 куб. м и със срок на действие от 23.06.2010 г. до 23.06.2020 г. Прието е, че оспореният АУПДВ № 7/17.11.2014 г. е обоснован с факти, установени в двата протокола от 30.07.2014 г., с констатирани незаплатени такси за използване на повърхностни води за периода 2009 г. - 2011 г. и за водовземане от подземни води за периода 2012 г., изчислени на база разрешено годишно количество, поради липса на монтирано измервателно устройство. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив е отменил АУПДВ № 7/17.11.2014 г., издаден от БДУВИБР - Пловдив. За да постанови този правен резултат, админ. съд е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен поради допуснато нарушение на материалния закон, като в чл. 194 от Закона за водите е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АС - Пловдив е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. Детайлно и подробно АС Пловдив е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Единственият неправилен извод от съдебния акт, който следва да се отбележи, е тезата, че Тарифата от 28.07.2000 г., за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект в относимата й част следва да се счита мълчаливо отменена, като противоречаща на закона. Отмяната на нормативен акт става само с изрична правна норма - чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Посочената тарифа от 2000 г. е била отменена с приемане на Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, обнародвана в ДВ, бр. 50 от 1 юли 2011 г., в сила от 1 януари 2012 г. Този неправилен извод на админ. съд е несъществен и не обуславя отмяна на съдебното решение. Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че при издаване на процесния АУПДВ на основание чл. 195в от ЗВ, е допуснато съществено процесуално нарушение, като в него за първи път е посочена цел на водовземането, която цел би следвало да е определена единствено в разрешителното, съобразно чл. 56, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Целите на разрешителните за водовземане са посочени в чл. 50, ал. 4 от ЗВ, а целите на разрешителните за ползване са посочени в чл. 46, ал. 1, т. 1 - т. 10 от ЗВ. Тези цели имат обуславящ характер, както с оглед определяне на приоритетите при издаване на разрешителните - чл. 50, ал. 5, във вр. с ал. 4, т. 1 - 4 от ЗВ, така и при определяне на дължимата такса по чл. 194 от ЗВ. В случая в издаденото разрешително не е посочена цел на водовземане, а единствено се посочва, че "заявлението на дружеството е подадено за водоснабдяване", което е термин, означаващ - транспортиране и доставка на водни количества и може да е свързано с всяка от целите по чл. 50, ал. 4 от ЗВ. Освен това в точка такса за водовземане не са посочени нито релевантните обстоятелства, нито конкретната хипотеза от ал. 1 - 9 на чл. 194 от ЗВ. Посочването за първи път в АУПДВ на цел на водовземането - аквакултури, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като АУПДВ има финансов характер, като определя дължимата такса по чл. 195б от ЗВ и не следва в него първоначално да се констатира базисен елемент от разрешената дейност - чл. 56, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 50, ал. 4 от ЗВ, свързана с въздействието на водния обект, посредством водовземане. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, подкрепени със съдебна практика, че освободени от такса водовземане са онези титуляри по разрешителни в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ само, когато аквакултурите се отглеждат във воден обект - публична собственост, въз основа на издадено от компетентния орган разрешение за ползване, което изключва случаите, при които е разрешено право на водовземане, свързано с отнемане на води от водните обекти. От решаващия съд е направено разграничение между разрешителните по чл. 44 от ЗВ, които се издават за извършване на водовземане, осъществявано, чрез отнемане на води от водните обекти и отклоняването им от тях и разрешителното по чл. 46 ЗВ за ползване на воден обект, които се издават за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. 1 до 10, свързани с въздействие, без намаляване на водните обеми. Настоящата инстанция счита, че буквалното и систематично тълкуване на чл. 194, ал. 7, т. 4 /към момента ал. 11/ от ЗВ определя, че освободени от такса за аквакултури и свързаните с тях дейности (риборазвъждане) са именно случаите, в които се извършва водовземане с тази цел. Действително в първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите в т. 1 е било предвидено заплащане на такса за водовземане и по т. 2, б. "б" - такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С въведените две изменения на посочената разпоредба обаче (ДВ, бр. 36 от 2008 г.) е отпаднала б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което съответно отпада и задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. С второ изменение е приета нова т. 4 на чл. 194, ал. 7, т. 4 /към момента ал. 11/ от ЗВ, съгласно която такса за водовземане по ал. 1 не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно за аквакултури и свързаните с тях дейности. Оттук напълно обосновано следва изводът, че с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите отпада задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности, т. е. те са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 /към момента ал. 11/ от ЗВ и на такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.). Освобождаването от заплащане на такса е с оглед целта на използване - отглеждане на аквакултури и не се предвиждат изключения, предвид собствеността на водния обекти или водностопанското съоръжение. Достигайки до тези изводи, АС - Пловдив е постановил правилен и обоснован съдебен акт. С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК следва от касатора да се заплатят направените от ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 1 271 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,