Решение № 9175 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3630/2017 г.

Решение № 9175 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3630/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "П. Б. център", подадена чрез юрк. К. К. - Гелова, срещу решение № 209 от 16 февруари 2017 г., постановено по адм. дело № 2050/2014 г. по описа на Административен съд Б. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - "Л. Н. Б." АД със седалище гр. Б., чрез пълномощника му юрк. В. М., е постъпил писмен отговор, с който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище е изложено и в представените по делото писмени бележки. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на "Л. Н. Б." АД срещу решение № 32-104515/05 септември 2014 г. на началника на МП "П. Б. център", потвърдено с решение № 32-117513/03 октомври 2014 г. на началника на М. Б. О. в първоинстанционното производство административен акт е издаден във връзка с ЕАД 11BG001007Н0024429/27 октомври 2011 г. след извършването на повторна проверка на "Л. Н. Б." АД и с него административният орган е разпоредил промяна в тарифното класиране в кл. 33, първо и второ подразделение за стоката, допусната за свободно обращение и крайно потребление след осъществен лабораторен анализ - код ТАРИК 2707 99 99 00; променил е кл. 37 първо подразделение - код "4000" и второ подразделение - код "000"; определил е размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания; определил е дължимите суми за доплащане: мито (А00) в размер на 88 181,13 лева и ДДС (В00) в размер на 17 636,23 лева. За да извърши претарифиране на стоката, органът се е позовал на заключението на митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), с което при анализа на взети проби от продукта е установено, че същият е със смесен въглеводороден състав с преобладаващо тегловно съотношение на ароматните съставки спрямо неароматните. Направен е извод, че внесената стока не се класира в декларирания от дружеството код 2710 19 71, тъй като съгласно забележка 2 към Глава 27 от Комбинираната номенклатура (КН) и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) за позиция 2710 в обхвата й се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно спрямо ароматните, каквато характеристика стоката, предмет на лабораторния анализ, не притежава. Затова за продукта със смесен въглеводороден състав, за който е установено обратното, а именно - ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, органът е приел, че на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за позиция 2707, класирането му следва да се извърши в код 2707 99 99 по КН, а не по декларирания такъв. За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Обосновал е извод, че определеният от митническите органи нов код за тарифно класиране не отговаря на химико - физическия състав на продукта. Достигнал е до заключение за неправилно претарифиране на стоката, представляваща тежко масло с нефтен произход с код 2707 99 99, тъй като не е установено по категоричен начин преобладаването тегловно на ароматните съставки спрямо неароматните. Решението е правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, основно и допълнително заключения на съдебно - химическите експертизи и решението, постановено от СЕС по дело С-330/2013 г. относно тълкуването на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан в ЕАД като "тежки масла, смазочни масла, други масла - предназначени да претърпят специфична преработка". Изложил е съображения за кредитирането на заключенията на вещото лице относно информацията и изводите, за които са необходими специални знания. Направените фактически констатации съответстват на събраните доказателства. По делото е установено, че според физико - химичните показатели внесеният от ответното дружество продукт има нефтен произход с въглеводороден състав. Съгласно заключенията на приетите по делото съдебно - химически експертизи използваният метод за анализа, извършен от МЛЕ - Р., не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се отделят предварително нафтените и асфалтените въглеводороди и не се определят тегловно другите неароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. МЛЕ сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". В случая правилно съдът е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решение от 12 юни 2014 г. по дело С-330/13 относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Митническата експертиза сочи като показател за изпитване - съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат посочва съдържанието само на ароматните въглеводороди. Изпитването само на съставката "ароматни въглеводороди" при изготвянето на митническата експертиза не е спорно по делото. Изводът по отношение на неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" съобразно тълкуването по смисъла на т. 2 от решението на СЕС по дело С-330/2013 г., е законосъобразен и обоснован. При тези данни правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на МП "П. Б. център" за промяна на декларирания код по КН, като издадено в противоречие с материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски в писмения отговор на процесуалния представител на ответника, касаторът ще следва да бъде осъден на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, да му заплати юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,