Решение № 68 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2021 г.

Решение № 68 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 70 от 25.02.2022 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2 от 04.01.2021 г. по в. гр. д. № 419/2020 г. на Окръжен съд Смолян по подадената против него касационна жалба от К. Д. Ч.. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че процесният недвижим имот не попада под действието на забраната на чл. 59 ЗУТ (отм.), съответно по отношение на него не намира приложение и разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, тъй като не представлява реална част от дворищнорегулационен парцел. В подадения писмен отговор на касационната жалба ответниците Н. Ш. А. и А. Ш. Б. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първа гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение, поправено с решение № 101 от 18.05.2021 г., е потвърдено решение № 146 от 17.07.2020 г. по гр. д. № 307/2019 г. на Девинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Д. Ч. против Ф. А. Б., Н. Ш. А., А. Ш. Б. и Н. Ш. Д. установителен иск за собственост на поземлен имот с проектен №.... с площ 165 кв.м в кв..... по плана на [населено място], общ. Девин, който имот е част от имот пл. №..... в кв...... по плана на селото, очертан в зелен контур на скица № 1 от заключението на инж. М., и в частта, с която е отхвърлено искането на К. Ч. за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 46, т. І, дело № 28/2009 г. на нотариус З.. И. по отношение на този имот. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по отношение на процесния недвижим имот са приложими забраните на чл. 59 ЗТСУ (отм.)в редакция ДВ бр. 29/73 г., чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.) в редакция ДВ бр. 34/2000 г. и чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от поземлени имоти. Затова макар ищецът да е ползвал имота с намерение за своене в продължение на повече от 10 години преди предявяване на иска, и да е демонстрирал това намерение както чрез построяване на стопанска сграда, за която през 1966 г. е било издадено разрешение за строеж на неговия баща, така и чрез построяване на два гаража и ползване на незастроената част, той не е придобил по давност правото на собственост. Този извод на въззивния съд е явно необоснован, тъй като противоречи на установените по делото факти относно статута на спорния имот от момента на установяване на владение върху него от наследодателя на ищеца /1966 г./ до завършване на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Предмет на спора за собственост е недвижим имот с площ 165 кв.м., за който ищецът е твърдял, че е придобил по наследство и давност. Имотът се е владял от неговия баща Д. Р. Ч. към 1966 г. до смъртта му през 1992 г., а след това се владее от ищеца. По делото е установено, че първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен през 1980 г., т. е. повече от 10 години след посочения от ищеца начален момент на владението. Действалите през този период ЗПИНМ (отм.) и ЗТСУ (отм.) до изм. в ДВ бр. 34/2000 г. установяват ограничения и забрани за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели - чл. 40 ЗПИНМ, чл. 59 ЗТСУ в първоначалната редакция /ДВ бр. 29/1973 г. /, които не се отнасят до реални части от неурегулирани с дворищнорегулационен план имоти. При тази правна уредба разрешаването на въпроса за придобиване по давност на реална част от недвижим имот е обусловено от статута на имота към момента на завършване на фактическия състав на този придобивен способ. Ако към този момент владяната реална част не представлява част от дворищнорегулационен парцел, няма законова пречка владелецът да бъде признат за собственик по давност на тази част. По настоящото дело е установено, че в кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен през 1980 г., е заснет имот пл. №....., който по графични данни има площ 642 кв.м. За него е отреден парцел /УПИ/..... в кв..... по плана на селото, с площ 534 кв. м, а 93 кв.м от имота попадат в отреждане за улица. Имот пл. №..... граничи от изток с имот без планоснимачен номер, но с нанесени в плана имотни граници, с графично определена площ от 60 кв.м, от които ЗЗ кв.м са включени в парцел....., а 24 кв.м попадат в отреждане за улица. Имотът без планоснимачен номер е повдигнат в жълт цвят в скица № 5 към заключението на в. л. М., прието пред въззивната инстанция. От приложената към същото заключение скица № 4 е видно, че в границите на имота без планоснимачен номер попадат сграда 01, за която вещото лице е посочило, че е отразена в кадастралния план от 1980 г. като сграда "2 СмС", както и сграда 02, която не е заснета в плана от 1980 г. В процесния имот е попада и сграда 03- гараж, за която по делото не е било спорно, че е построена от ищеца и се ползва от него. Между тази сграда и южната граница на имота без планоснимачен номер има празно място, представляващо част от имот пл. №....., която е извън границите на парцел..... и попада в отреждането за улица. Установено е също, че през 1966 г. на наследодателя на ищеца- Д. Р. Ч., е било издадено строително разрешение построяване на обор-плевня върху 20 кв.м на собствено място при съседи: И. Р. Б., път, скала и градина на братя Б.. След извършен оглед вещите лица са установили, че на място съществува скала като северна граница на претендирания от ищеца имот, която е отразена и в плана от 1980 г. Спорният имот с проектен №..... има площ 165 кв.м, която включва 79 кв.м от имот пл. № 60 кв.м от имота без планоснимачен номер 6 кв. м от имот пл. №..... и 20 кв.м от съществуващ път. Към основното и към допълнителното заключение на вещото лице инж. М. са приложени скици, видно от които в кадастралния план от 1980 г. като южна граница на имота без планоснимачен номер е заснета паянтова ограда /знак №.... съгласно Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени- мащаби 1:1000 и 1:1500/, отделяща този имот от имот пл. №...... Граница на имота от север е подпорна стена. От нея границата продължава по стената на двуетажната стопанска постройка /2 СмС/, след което завива на юг и на изток и продължава като паянтова ограда до северната подпорна стена. Страните не спорят, че в тези граници имотът без планоснимачен номер е владян от наследодателя на ищеца в продължение на повече от 10 години, считано от 1966 г., поради което следва да се приеме, че към момента на одобряване на първия кадастрален и регулационен план от 1980 г. той е придобил по давност правото на собственост върху тази част. С регулационния план от 1980 г. част от този имот е придаден към парцел /УПИ /...... С гласни доказателства е установено, че тази част се владее от ищеца в продължение на повече от 40-45 години и към момента на предявяване на иска. Съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ с изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образуваните съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадените поземлени имоти, се прекратява. Доколкото по делото не е установено, а и липсват такива твърдения, регулацията да е приложена чрез заплащане на придаваемото място или чрез осъществено 10-годишно владение върху него от собствениците на парцела до влизане в сила на ЗУТ или до изтичане на срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, се налага извод, че правото на собственост върху тази част се е върнала в патримониума на собственика на имота, от който е придадена, респ. на ищеца като негов наследник по закон. При действието на ЗТСУ (отм.) отреждането на имот по уличнорегулационен план няма непосредствено отчуждително действие, а собственикът запазва собствеността си до заплащане на обезщетение. По делото не е установено за останалата част от имота без планоснимачен номер, попадаща в отреждане за улица, да е провеждана отчуждителна процедура или тази част фактически да е заета от предвиденото мероприятие /улицата не е реализирана/, поради което следва да се приеме, че по наследство от Д. Ч. ищецът се легитимира като собственик и на тази част. Процесният имот с проектен номер.... включва и част от имот пл. №....., която е извън границите на УПИ..... по плана от 1980 г. и попада в отреждане за улица. В тази част ищецът е построил гараж /сграда 03/, а празното място между тази сграда и плевнята ползва за паркиране на автомобили. От показанията на разпитаните по делото свидетели, според които тази част също се владее от ищеца в продължение на повече от 40 години, се налага извод, че необходимият за придобиване по давност 10-годишен давностен срок е изтекъл преди изменението на чл. 59 ЗТСУ в ДВ бр. 34/2000 г., с което е установено правилото, че реални части от поземлени имоти могат да се придобиват по давност, но при определени условия - ако отговарят на минималните изисквания за площ и лице, или частта се присъединява към съседен имот, а останалата част отговаря на минималните изисквания за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. До това изменение на закона, в сила от 01.01.2001 г., действа забрана за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели, какъвто статут процесната част няма - към момента на завършване на фактическия състав по чл. 79, ал. 1 ЗС тя е извън определените с дворищнорегулационния план граници на парцел..... По отношение на тази част от имот пл. №....., отредена за улица, не е установено да е извършено отчуждаване, поради което същата не попада и под действието на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на вещи - държавна или общинска собственост. В обобщение на изложеното, на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в периода от 1966 г. до влизане в сила на изменението на чл. 59 ЗТСУ /ДВ бр. 34/2000 г./ и наследство от Д. Р. Ч. ищецът К. Д. Ч. се легитимира като собственик на поземлен имот с проектен номер....., с площ 165 кв.м и с граници, очертани със зелен цвят на комбинирана скица № 1 към заключението на в. л. инж. М., приложена на л. 46 от въззивното дело. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон към установените по делото факти. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага повтарянето или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от ВКС, като предявеният от К. Д. Ч. установителен иск за собственост бъде уважен. С оглед този изход на делото ответниците по касация Ф. А. Б., Н. Ш. А., А. Ш. Б. и Н. Ш. Д. следва да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К. Д. Ч. разноски по водене на делото във всички инстанции в общ размер на 2 710 лв., от които 800 лв. за производството пред районен съд - Девин /включващи 50 лв. държавна такса за завеждане на делото, 200 лв. депозит за вещо лице и 550 лв. адвокатско възнаграждение/; 1125 лв. за производството пред въззивния съд /включващи 25 лв. държавна такса, 300 лв. + 250 лв. депозит за вещо лице и 550 лв. адвокатско възнаграждение/; 785 лв. за производството пред касационната инстанция/ включващи 85 лв. държавна такса и 700 лв. адвокатско възнаграждение/. Водим от гореизложеното съдът.