Решение № 17306 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14129/2013 г.

Решение № 17306 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14129/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владислав Кирилов Ташков, от гр. София, срещу решение № 6768/10.12.2012 г., поправено с решение № 5784/10.09.2013 г. по адм. дело № 3110/2012 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което жалбата му срещу Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса битови отпадъци (АУПОВМТБО) № РД-22-22-66 от 21.12.2011 г., издаден от кмета на Столична община, е отхвърлена в частта за установено задължение в размер на 829.60 лв., ведно с начислената лихва. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се претендира неговата отмяна. Ответната страна - кметът на Столична община (СтО), не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична незаконосъобразност на съдебния акт, по подробно и обосновано изложени съображения. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора, съдът съобрази следното: С обжалваното решение АССГ е установил, като не е спор по фактите, че жалбоподателят е собственик на 1/2 ид. ч. от земя с площ 544 кв. м, находяща се на ул. "Проф д-р Димитър Атанасов" № 20, УПИ ХII - 896,897 и 901, квартал 36 по плана на гр. София и апартаменти № 5 и № 6 и гаражи № 8 и № 9 на адрес ул. "Проф д-р Димитър Атанасов" № 20. Ежегодно Столичният общински съвет (СтОбС) с решения е определил размера на ТБО за жилищни имоти на гражданите за периода 2004 г. - 2009 г. Със съответни заповеди на кмета на СтО са определени и границите, в които се организират дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, в които попадат и процесните имоти. На 15.12.2008 г. жалбоподателят е подал декларация, че през 2009 г. няма да ползва гореописаните апартаменти № 5 и № 6. В резултат на извършена проверка с предмет установяване задължения за ТБО, на Владислав Ташков е издаден оспореният пред решаващия съд АУПОВМТБО, с който е определен общ размер на задълженията за ТБО за периода 2005 г. - 2009 г. в размер на 1712.60 лв. В рамките на производството съдът е назначил съдебно-техническа и икономическа експертиза, установила неправилно определен размер на данъчната основа, поради което се е наложил извода, че общият размер на определените задължения също следва да се редуцира. Във връзка с така приложените доказателства АССГ е приел, че за да не се събира ТБО за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за граждани и предприятия, които няма да ползват имотите през цялата година е необходимо същите да са подали декларация за това обстоятелство в общината по местонахождение на имота. В рамките на производството обаче е установено, че такава декларация е подадена само за 2009 г. Поради това, след като е констатирал, че АУПОВМТБО е издаден от компетентен орган, съдът е приел, че същият следва да бъде частично отменен поради материална незаконосъобразност. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 64 ЗМДТ и необходимостта от несъмнено наличие на предпоставките - да е налице размер, определен от органа за всяка от услугите поотделно, имотът да попада в границите, където услугите се предоставят и същите да са реално осъществени, АССГ е счел, че органът е определил неправилно данъчната оценка за притежаваните от жалбоподателя имоти, рефлектирало върху размера на определената ТБО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Приел е, че органът не е отчел извършените от жалбоподателя плащания в размер на 521.56 лв., включително не е отчетена и подадената от лицето декларация, че през 2009 г. имотът няма да се ползва, поради което общият размер на задълженията за периода 2005 г. - 2009 г. следва да се редуцира на 829.60 лв., вместо определените от органа 848.52 лв., ведно с начислената лихва върху разликата между двете суми. Решението е правилно. Необходимостта от специални знания относно начина на изчисление, както на данъчната основа, така и на приложения от СтОбС математически метод на изчисление на данъчната основа на недвижимите имоти, съобразно определения коефициент за ТБО спрямо цялата застроена площ, както и застроената площ от сградата, попадаща в процесното УПИ, налага назначаването на съдебно-техническа и икономическа експертиза. Даденото от страна на вещото лице заключение, кредитирано изцяло от съда, не е било оспорено от страните. По силата на чл. 200 ГПК заключението на вещото лице може да бъде оспорено, докато трае изслушването. Първоначалното заключение, дадено от в. л. в заседание от 13.09.2012 г. не е било оспорено, напротив, жалбоподателят е поставил допълнителни въпроси, което е наложило и изготвяне на допълнително заключение от страна на вещото лице. Същото заключение, представено в заседанието от 8.11.2012 г. не само не е оспорено от страната, но последната е поискала то да бъде взето предвид от съда. В рамките на настоящето касационно производство също не е налице твърдение, акцентиращо върху порочността на начина, по който е извършена самата експертиза или резултатите от нея. Поради това твърденията на касатора, че е налице неправилно изчисление на размера на ТБО са неоснователни. Ето защо настоящият състав счита изводите на първоинстанционния съд относно определеният размер ТБО за съобразени с материалния закон и обосновани от доказателствата по делото. В допълнение касаторът твърди, че е заплатил ТБО за 2007 г. и 2008 г. в указания му със съобщение от данъчния орган размер, поради което органът не е можел да извърши преизчисление на задължението, без да е налице задължително производство по реда на чл. 106, ал. 1, вр. чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), респ. без да е известено лицето за допуснати грешки от органа при първоначалното изчисление и без да е дадена възможност на задълженото лице да подаде коригираща декларация. Извеждайки наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, касаторът твърди и ненадлежно установен, респ. недължим размер на ТБО за 2007 г. и 2008 г. На първо място, следва да се отбележи, че е налице изведено едва на касационна инстанция твърдение. Съдържанието, духът и целите на чл. 218 и 219 АПК налагат извода, че същото е недопустимо. Безспорно допуснатото нарушение на производствените правила от страна на административния орган, неустановено от първоинстанционния съд, в пределите на задължителната проверка съобразно чл. 168, вр. чл. 146, т. 3 АПК, налага извод за порок на правораздавателната дейност, изразяващ се в неизпълнение на задължението по чл. 168 АПК. Основателността на същото твърдение представлява материална незаконосъобразност на акта, каквото твърдение макар и бланкетно, касаторът излага в жалбата си. Поради това настоящият състав, с оглед основателността на твърденията на касатора, прецени следното: За да бъде приложим текстът на чл. 105 и сл. ДОПК следва да е налице задължение по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. В процесния казус обаче разпоредбата на чл. 66 и сл. ЗМДТ прогласява категорично, че размерът на таксата се определя с решение на общински съвет, при съобразяване на определени нормативно заложени критерии. Т. е. съответните разпоредби са относими към друго производство. Наред с това, не са налице никакви данни лицето да е подавало декларации, чиито неточности да корегира в хипотезата на чл. 106 и сл. ДОПК. Напротив, налице е заповед № РД-09-1952/17.11.2010 г. на кмета на СтО, с която е разпоредено извършването на проверка по установяване задължения по ЗМДТ, същата с правно основание чл. 9б, ал. 2 (отм.) ЗМДТ. В приложимата редакция към момента на издаване на заповедта, нормата гласи, че вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК, а предходната алинея 1 на чл. 9б регламентира, че невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този контекст фактът, че лицето е заплатило част от задълженията си за 2007 и 2008 г. по никакъв начин не ограничава органа във възможността му да разпореди проверка за периода 2004 - 2009 г., в които се включват разбира се и 2007 г. и 2008 г., нито фактът, че е връчено съобщение за дължимите ТБО за 2007 и 2008 г. ограничава органа в правото на проверка и издаване на АУПОВМТБО за дължимите суми. Както правилно е установил и приел АССГ, от общия размер установени задължения следва да се приспаднат вече платените за 2007 и 2008 г. И това е материалноправната незаконосъобразност на АУПОВМБТО, която съдът установява и коригира. Извън това обаче не може да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, т. к. не е налице задължение по декларация, чиито размер лицето установява само така, че да бъде задължителна процедурата по корегиране на данните в декларацията, а като контратеза на това - чл. 66 ЗМДТ регламентира, че размерът на ТБО се определя от Общинския съвет. Фактът, че за дължимите през 2007 г. и 2008 г. ТБО на лицето е било връчено съобщение също не налага подобен извод. Нито фактът на връчване на подобно изчисление с определен размер, нито фактът на частично плащане от страна на данъчно-задълженото лице (ДЗЛ) могат да наложат извода за незаконосъобразност на определения с АУПОВМТБО размер на задълженията, при несъмнената установеност на точното му изчисление с оглед релевантните за отчитане и формиране на задължението обстоятелства. В заключение - фактът, че ДЗЛ вече е заплатило част от задълженията си, вече е бил отчетен от АССГ и относно изчислението му не е налице спор. В този контекст твърдението, че начинът по който е установено задължението за ТБО е в съществено нарушение на производствените правила, поради което същото следва да се счита недължимо, е неоснователен. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Наред с това установената от съда фактическа обстановка е подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства и установените факти по делото. С оглед липсата на други спорни между страните обстоятелства и след изчерпване на проверката по чл. 218 АПК, обжалваното решение е правилно, поради което и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,