Решение № 15322 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 174/2018 г.
ВАСVI отделение10.12.2018 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 466/23.11.2017 г. по адм. дело № 80/2017 г. на Административен съд – Д.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15322 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 174/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Д. против решение № 466/23.11.2017 г. по адм. дело № 80/2017 г. на Административен съд – Д.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69 б от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че административният съд необосновано е категоризирал от първа категория трудът, положен от Т. И. за периода 23.06.2011 г. – 16.12.2015 г. на длъжност "механошлосер шахти" в "Евроманган" ЕАД, с. Ц.. Ответникът по касационната жалба – Т. И., от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 466/23.11.2017 г. по адм. дело № 80/2017 г. Административен съд – Д. е отменил решение № 34/09.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Д. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 11.11.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, с които на Т. Иванов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 б КСО и е изпратил преписката на длъжностното лице за издаване на нов акт по заявление вх. № 2113 – 24 – 1062/11.07.2016 г. Присъдил е разноски. По делото е установено, че органите на ТП на НОИ са били сезирани със заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 б, ал. 1 КСО. Приели са, че Т. Иванов има придобит осигурителен стаж както следва: от първа категория 01 г. 04 м., 22 дни; от втора категория 06 г., 06 м. и 06 дни; от трета категория 16 г., 07 м. и 01 дни; по чл. 104, ал. 3, 5, 7 КСО - 05 г., 06 м. и 12 дни или общо превърнат към трета категория труд 43 г., 07 м. и 26 дни. Молителят е [дата на раждане] и към 11.07.2016 г. (датата на заявлението) има навършена възраст 54 г., 02 м. и 09 дни. Спорен между страните е осигурителният стаж за времето от 23.06.2011 г. – 16.12.2015 г., който не е признат от пенсионните органи за такъв придобит при условията на първа категория труд и е категоризиран от втора категория. Съгласно приложения по делото анализ към ревизионен акт/ревизионна записка № РЗ – 5 – 24 – 00208848/15.12.2016 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Д. е установено, че Т. И. от 20.11.2009 г. е сключил трудов договор с "Евроманган" ЕАД, с. Ц. като "подземен механошлосер", при който положения труд е от първа категория. За периода 23.06.2011 г. – 16.12.2015 г., с допълнително споразумение (без да е индивидуализирано с номер и дата) той е бил преназначен на длъжност "механошлосер шахти", за която длъжност според НКТП трудът е от втора категория. Съгласно приложените фишове за заплати за процесния период не е извършена промяна в осигуряването и вписаната длъжност е "механошлосер подземен", а не "механошлосер шахти". В трудовата книжка е налице запис на длъжността "механошлосер шахти", но в трудовото досие на работника, приложено по делото не са открити договори и допълнителни споразумения за преназначаване. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза потвърждава посочените факти. Тя не е оспорена от страните и съдът законосъобразно я е кредитирал с доверие. Видно от приложената по делото справка от ТД на НАП – В. за актуално състояние на всички трудови договори на Т. И. е, че последното допълнително споразумение между него и "Евроманган" ЕАД, с. Ц. е от 15.04.2010 г., съгласно което той е бил преназначен на длъжността "механошлосер подземен". Не е отразено допълнително споразумение, считано от 23.06.2011 г. за преназначаване на длъжност "механошлосер шахти". При така констатираните противоречия в доказателствения материал административният съд законосъобразно е кредитирал с доверие първичните диспозитивни и свидетелстващите документи, които са част от официално воден регистър. Съобразил е тяхната доказателствена сила анализирайки ги по отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото и приетите заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Съгласно чл. 69 б, ал. 1 КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд могат да се пенсионират на 52 г. и 10 м възраст, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст 100, и ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4 в КСО. При преоценка на характера и тежестта на положения труд за процесния осигурителен стаж, касаещ периода 23.06.2011 г. – 16.12.2015 г. за Т. Иванов са налице материалноправните основания за ранно пенсиониране. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение