Решение № 15278 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2011 г.

Решение № 15278 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационна жалба на Людмила Павловна Павлова от гр. София против решение № 9730 от 30.06.2011 г., постановено по адм. дeло № 12123/2010 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. От изложените в касационната жалба оплаквания може да се направи извод, че касаторката обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Камарата на архитектите в България, чрез пълномощника си адв. Пелова, оспорва касационната жалба. Счита, че същата не съдържа мотивирано посочване на конкретни пороци на обжалваното решение, поради което моли за оставянето й без разглеждане и прекратяване на делото. Алтернативно, моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Ответникът Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба з-а неоснователна по същество. С решение № 175 от 28.07.2010 г. по преписка № 100/2009 г. Комисията за защита от дискриминация е установила, че заплащането на пълен размер на встъпителната вноска при възстановяване на членство в Камарата на архитектите в България за лица над 70-годишна възраст по отношение на Людмила Павловна Павлова представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и съставлява нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр; установено е, че липсата на диференциран подход при определяне размера на годишните вноски в КАБ по отношение на Людмила Павловна Павлова представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и съставлява нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. са наложени следните принудителни административни мерки (ПАМ) на председателя на УС на КАБ: предприемането на конкретни мерки занапред общото събрание на КАБ да разработи критерии при определяне размера на годишните вноски (т. 1) и на встъпителната вноска (т. 2), осигурявайки привилегировано положение за членовете над 70-годишна възраст. От фактическа страна е установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба на архитект Людмила Павлова, притежаваща пълна проектантска правоспособност по смисъла на чл. 7, ал. 7 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), с оплакване за дискриминационно третиране на по-възрастните архитекти във връзка с размера и начина на определяне на имуществените вноски за членство в КАБ, дължащо се на липса на диференциран подход към различните категории лица съобразно тяхната възраст и образование. По силата на чл. 9 от ЗКАИИП архитектите с пълна проектантска правоспособност, каквато е касаторката, членуват задължително в КАБ. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Устава на КАБ поддържането на членството в Камарата е неотменимо условие за поддържането на пълната проектантска правоспособност. Според разпоредбата на чл. 49 от Устава всеки кандидат за членство в Камарата внася еднократна встъпителна вноска, чийто размер се определя от общото събрание за следващата календарна година, като при възстановяване на членство се дължи еднократна вноска равна на встъпителната. Членовете на Камарата дължат годишна вноска в размер, определен от Общото събрание за следващата календарна година, съобразно проектантската им правоспособност, като управителният съвет има възможност да приеме решение за разсрочване или опрощаване плащането на годишните вноски (чл. 49, ал. 3 и чл. 4 от Устава). От задължението за годишна вноска са освободени ветераните от войните и почетните членове на КАБ. Членството в Камарата се прекратява при изрично изброените в чл. 13 от Устава на КАБ хипотези, една от които е неплащане на годишната вноска в установения срок (чл. 13, т. 2). Видно от приложена в административната преписка справка, за периода 2004 г. - 2009 г. размерът на годишната вноска за чл. с пълна проектантска правоспособност, определен от ОС на КАБ, е 240 лева, а този на встъпителната вноска варира, както следва: 2003 г. - 50 лева; от 2004 г. до 2008 г. - 100 лева; от 2009 г. - 1 минимална работна заплата. По делото е представено и извлечение от Протокол от 22.06.2010 г. на Комисията по предложения за решения на 8-то ОС на КАБ с предложение за решение по размера на вноските за 2011 г., което предвижда заплащане само за членство на сумата от 80 лева. По данни на КАБ арх. Павлова се е възползвала от възможността за разсрочено плащане на годишната вноска през 2006 г. и 2008 г., като през 2008 г. с решение на УС й е опростена дължимата допълнителна имуществена вноска от 120 лв., взето е решение да й се предостави еднократна финансова помощ, от която тя не се е възползвала през същата година и такава й е предоставена през 2009 г. с договор за дарение. При така установената фактическа и правна обстановка КЗД е приела, че липсата на диференциран подход при вземане на решение от Общото събрание на КАБ за определяне размера на годишните вноски представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Според КЗД с въвеждането на еднаква за всички членове на КАБ вноска се поставят в по-неблагоприятно положение възрастните й членове, тъй като последните не са в работоспособна възраст и може да се направи обосновано предположение, че получават значително по - ниски доходи от тази дейност в сравнение с тези на членовете в активна трудоспособна възраст. Счела е, че по този начин достъпът до заетост на лица в напреднала възраст се ограничава, поради което е оправдано създаването на специални условия за тази категория уязвими лица при определяне размера на годишната им вноска. Досежно повторното заплащане на встъпителна вноска след загубване на членски права, комисията е преценила, че това изискване има дискриминационен характер само по отношение на предвидения еднакъв размер за всички желаещи да възстановят членството си без оглед възрастта им. С тези мотиви КЗД е постановила решение № 175 от 28.07.2010 г. по преписка № 100/2009 г., с което в отменената му от първоинстанционния съд част е приела, че спрямо арх. Людмила Павлова е осъществена непряка дискриминация по признак възраст и е дала задължителни предписания на ръководните органи на КАБ за отстраняване на констатираните нарушения на ЗЗДискр. За да отмени решението на Комисията в тази му част, съдът е приел, че същото е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби. Според първоинстанционния съдебен състав еднаквият размер на вноските за архитектите с пълна проектантска правоспособност, респективно - със задължително членство в КАБ, не сочи на наличие на дискриминация по възрастов признак. Съдът е счел, че различните имуществени възможности на лицата обуславят различния резултат, тъй като изискването за заплащане на процесните такси засяга по-тежко тези от тях, които имат по-ниски доходи, независимо от възрастта им. Посочено е, че Комисията не е извършила сравнителен анализ на лицата от различните възрастови групи с прекратено членство, причините за това и колко от тях са поискали същото да им бъде възстановено, както и не е обосновала защо приема, че задължението за заплащане на еднакви по размер такси има несъразмерно по-неблагоприятен ефект именно спрямо лицата над 70-годишна възраст. От материалите по делото е изведено заключение, че различното положение на лицата, спрямо които се прилага едно и също правило, не е основано на защитения признак "възраст", поради което не може да се приеме, че е налице непряка дискриминация спрямо тези над 70-годишна възраст при заплащане на встъпителна (при подновяване на членството) и годишна вноска. Липсата на дискриминация по възрастов признак е обоснована и с предвидената в Устава на КАБ възможност за разсрочено плащане и за опрощаване на дължимите вноски при възникнали финансови затруднения без значение възрастта на лицата, която възможност им позволява да упражняват дейността си през съответната година. По отношение на предписанията за прилагане на диференциран подход като се даде предимство само на разглеждания възрастов сегмент (лица над 70 години), тричленният съдебен състав е преценил, че наложените ПАМ нямат характер на насърчителни мерки, защото не е налице неравенство, произтичащо от признака "възраст", което по този начин ще бъде премахнато. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съoбразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцялo от касационната инстанция. Атакуваното решение е обосновано и правилно е приложен материалният закон. В съответствие с установените факти и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на решението на КЗД в частта, с която е установена непряка дискриминация по отношение на касаторката с оглед възрастта й и са наложени съответни ПАМ на председателя на УС на КАБ. Съответни на закона и на фактите са изводите на съда за отсъствие на нарушение на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Доколкото в случая е налице хипотеза на прилагане на еднакви правила към лица с различни възможности, от значение за правилното решаване на спора е преценката дали предвиденото задължение за плащане на еднакви по размер еднократна встъпителна вноска (заплащана и при възстановяване на загубено членство) и годишна вноска за всички членове с пълна проектантска правоспособност съставлява непряка дискриминация по признак възраст. Правилно е в тази връзка заключението на тричленния състав на Върховния административен съд, че в случая възрастта няма отношение към определяне на размера на таксите и начина на формирането им. Анализът на фактите по делото, извършен на плоскостта на антидискриминационното законодателство, води на извод, че липсата на диференциран подход за лицата над 70-годишна възраст при определяне размера на имуществените вноски за членовете на КАБ (еднократна встъпителна и годишната вноска) не поставя автоматично и само тази категория лица в по-неблагоприятно положение в сравнение с всички останали възрастови групи и не означава, че е налице дискриминация спрямо тези лица поради тяхната възраст. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че еднаквостта на вноските за членуване би могла да ограничи достъпа не само на лицата над 70-годишна възраст, но и на тези, навършили пенсионна възраст, както и на най-младите архитекти, на които предстои да се утвърждават в разглежданата професионална област. Следователно, възприетият от КЗД разграничителен критерий във възрастта под и над 70 години е необоснован и сочи на неправилно приалгане на материалното право. Въвеждането и прилагането на еднакви правила за всички членове на КАБ цели равнопоставеното им третиране, независимо от пол, възраст, имуществено положение или други характеристики. Оплакванията на касаторката не се асоциират с дискриминация по признак "възраст", а с липса на финансови възможности, затрудняващи реализирането на членството й в професионалната организация. Финансовото положение на лицата е променлива величина, която не зависи само от възрастта, а се влия от множество фактори от най-различно естество - социални, икономически, културни и др. Недоказана е тезата на Комисията, че именно архитектите над 70-годишна възраст, притежаващи пълна проектантска правоспособност, получават значително по-ниски доходи от тези на останалите членове на КАБ на възраст под 70 години. Липсват доказателства, че лицата от разглежданата възрастова група не могат да плащат дължимите членски вноски поради недостиг на финансов ресурс и това е реална пречка за упражняване на членството им в КАБ, респективно - на професионалната им правоспособност. Именно с оглед подпомагане на членовете в затруднено имуществено положение независимо от причината за това (възраст, болест, липса на проекти и т. н.), с разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от Устава на КАБ е предвиден механизъм за преодоляване на финансовата бариера чрез разсрочване на плащането или опрощаване на дължимата годишна вноска. С други думи КАБ прилага насърчителни мерки, за да може невъзможността за плащане на годишната вноска да не препятства членственото правоотношение и професионалната реализация. По делото не се спори, че такива мерки са били предприети и спрямо касаторката, която се е възползвала от предвидената в чл. 49, ал. 4 възможност. Наред с това, с решението на ОС на КАБ за размера на вноските за 2011 г. е определена такса за членство от 80 лева, в случаите когато лицата не упражняват дейността. При липса на неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. по признак "възраст" незаконосъобразни се явяват и дадените от Комисията задължителни предписания на КАБ. Правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че предписаното създаване на привилегирован режим за членовете над 70 години при определяне размера на встъпителната и годишната вноски не може да постигне целите на закона. След като нарушението, за чието отстраняване са постановени, не съществува, тези мерки са безпредметни. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховния административен съд