Решение № 2675 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2009 г.

Решение № 2675 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Огоста - Т" ЕООД - гр. Враца, представлявано от управителя Михаил Тодоров Петков, против решение № 402/29.07.2009 г., постановено по адм. дело № 403/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 800412/9.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Враца. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрисконсулт Св. Русева оспорва жалбата, като излага съображения в писмено възражение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Огоста - Т" ЕООД гр. Враца против ревизионен акт № 800412/9.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Враца, потвърден с решение № 147/13.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, в частта по ЗДДС, в която за данъчен период м. 05/2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4364 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1086,29 лв., както и в частта по ЗКПО, в която за 2005 г. е определен допълнително корпоративен данък в размер на 2250 лв., а за 2006 г. - 1923 лв. и са начислени съответните лихви, в размер на 921 лв. за 2005 г. и 533,81 лв. за 2006 г. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 671,56 лв. За да постанови това решение съдът е приел относно облагането по ЗДДС, че правилно е отказано право на данъчен кредит за периода м. 05/2007 г. по фактура № 310/31.05.2007 г., издадена от "Огоста"АД с предмет "услуги СМР - ремонт на помещение ул. "Г. Митов" № 13 по акт от м. 12.2006 г. и наем на автокантар съгласно договор 2006 г.", на основание чл. 72, т. 1 ЗДДС, тъй като фактурираните услуги са извършени през м. 12.2006 г. Съдът е приел за безспорно, че първата от услугите - СМР, е завършена през м. 12.2006 г., когато е съставен и акт обр. 19 от 15.12.2006 г., а втората от услугите е осъществена също през 2006 г., като според договора за наем от 29.12.2005 г. цената се дължи за всеки месец и за цялата 2006 г. наемът е следвало да се плати до 29.12.2006 г. Предвид това, данъчните събития са възникнали през м. 12.2007 г. и за този период данъкът е станал изискуем. Издаването на данъчна фактура през м. 05.2007 г. не обуславя право на данъчен кредит за получателя по фактурата, тъй като не е спазен срокът по чл. 72 ЗДДС за упражняване право на данъчен кредит, считано от датата на възникване на данъчното събитие съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Наред с това съдът е възприел и изложеното в решението на директора на дирекция "ОУИ" допълнително основание за отказ на право на данъчен кредит във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС относно извършените СМР. Извършената услуга е за безвъзмездни доставки, доколкото наемателя не получава насрещна престация за услугата и няма данни извършените СМР в наетото помещение да са за сметка на наема, който "Огоста Т" ЕООД дължи на наемодателя си "Огоста"АД. Относно облагането по ЗКПО, съдът е приел, че за 2006 г. правилно е извършено увеличение на финансовия резултат с отчетени разходи за СМР в размер на 9820 лв. по фактура № 310/31.05.2007 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Разходите не са документално обосновани, тъй като жалбоподателят не разполага с първичен счетоводен документ за тях, издаден през данъчния период, през който са отчетени. Наред с това разходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, поради това че са отчетени по сметка 602 - разходи за външни услуги, вместо като разходи за дълготраен нематериален актив, за който има правно ограничение за периода на ползване на актива, по смисъла на § 1, т. 68 ДР ЗКПО (отм.). Съдът е изложил, че по делото не е установено в какво състояние се е намирал наетия офис към момента на предаването му, но при уговорената наемна цена от 80 лв. за месец, се установява, че размерът на разходите за ремонт - 9820 лв., надхвърля повече от два пъти наемната цена на имота за целия петгодишен период на наемането му. Поради това съдът е приел, че извършения ремонт значително надхвърля обичайната ремонтна дейност за поддръжка на имота в състояние, годно за обичайната му употреба. Извършените в имота СМР водят до съществено увеличаване на икономическите изгоди от актива над първоначално определената стандартна ефективност, поради което и в съответствие с § 1, т. 54, б. "г", посл. пр. от ДР ЗКПО (отм.) за целите на данъчното облагане следва да се определят като ДНМА. Относно увеличението на финансовия резултат за 2005 г. и 2006 г. с разходите за наем на складово помещение, съответно с 15000 лв. за първата година и 3000 лв. за втората, съдът е приел, че е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.), поради това че посочените разходи са отчетени в нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. За да аргументира извода си съдът е посочил, че не се спори относно факта, че наетия имот изобщо не е използван от жалбоподателя, следователно същият не е черпил изгоди от направените разходи за наем. Наред с това, за 2005 г. дружеството не е разполагало с първичен счетоводен документ за тези разходи, поради това че фактурата е издадена през м. 03/2006 г. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя относно неправилна правна квалификация на основанието за увеличението, като е посочена разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 4 /вместо т. 3/ ЗКПО. В тази връзка е посочил, че от фактическите констатации и правните изводи на органите по приходите е видно, че се касае за техническа грешка при изписването на правната норма. Освен това, дори и да се приеме, че е допусната неправилна правна квалификация съдът следва да реши спора по същество, поради което РА не може да бъде отменен само на това основание. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно, последователно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Направените фактически и правни изводи от съда са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав на съда. Изложените в касационната жалба оплаквания са поддържани и пред първата инстанция и съдът се е произнесъл по всяко едно от тях. Относно облагането по ЗДДС съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА като е приел, че за ревизираното лице "Огоста Т" ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4364 лв. по фактура № 310/31.05.2007 г., издадена от "Огоста"АД. Фактурата е издадена за две различни услуги - извършване на строително-монтажни работи /СМР/ - ремонт на помещение по акт от м. 12.2006 г. на стойност 9820 лв. и наем на автокантар, съгласно договор за 2006 г. на стойност 12000 лв. По делото е безспорно, че и двете услуги са били завършени към м. 12.2006 г., тъй като за извършените СМР има съставен акт обр. 19 от 15.12.2006 г., който е цитиран и в издадената фактура, а наема на автокантар е за 12 месеца, считано от 29.12.2005 г., когато е сключен договора за наем, или наемния период, за който е издадена фактурата е до 29.12.2006 г., което съответства на уговорената месечна наемна цена от 1000 лв. и общата сумата по фактурата - 12000 лв. Предвид това, данъчното събитие е възникнало през м. 12.2006 г., данъкът е станал изискуем от доставчика през същия период и ревизираното лице, като получател по доставките е следвало да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит през този или през един от следващите три данъчни периоди, съгласно чл. чл. 72, ал. 1 ЗДДС, в приложимата за периода редакция. Правото на данъчен кредит не е упражнено в този срок, поради което правилно с РА е отказано признаване на данъчен кредит през м. 05/2007 г. Правилни са съображенията на съда и за това, че доставката на СМР представлява безвъзмездна доставка и за нея е налице основание да бъде отказано право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Ремонтните дейности са извършени в чужд имот, ремонтът не е за сметка на наема и няма данни за получаване на насрещна престация от ревизираното лице. Настоящият състав приема, че такова плащане не се доказва с представения пред настоящата инстанция протокол за прихващане на насрещни задължения от 29.12.2006 г., според който се прихващат задълженията на "Огоста Т" ЕООД към "Огоста" ЕООД в размер на 21820 лв. със задължението на "Огоста"АД към "Огоста Т" ЕООД в размер на 31790 лв., до размера на по-малкото. Това доказателство няма достоверна дата, представя се за първи път пред касационната инстанция, въпреки че жалбоподателят е страна по споразумението за прихващане и би следвало да притежава екземпляр от протокола. Наред с това по делото не е имало и твърдения за осъществяване на плащане чрез прихващане. Отделно от това стои въпросът, че съществуването на насрещното задължение не е доказано. Поради това настоящата инстанция приема, че протоколът е съставен единствено с оглед нуждите на процеса и не отразява действителното фактическо положение. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против РА в частта относно непризнатия данъчен кредит. Относно облагането по ЗКПО, правилно съдът е приел, че е налице основание за увеличение на финансовия резултат за 2006 г. по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) с разходите в размер на 9820 лв. за извършени СМР по акт обр. 19 от 15.12.2006 г., за които е издадена фактура № 310/31.05.2007 г. Безспорно е, че през периода, за която е отчетен разходът, жалбоподателят не е притежавал първичен счетоводен документ, тъй като фактурата е издадена през м. 05.2007 г. Поради това е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), според която финансовият резултат се увеличава, когато разходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Само това е достатъчно за да бъде потвърден РА относно направеното увеличение, поради което не следва да бъдат повтаряни останалите съображения, изложени в мотивите на съдебното решение. Относно увеличението на финансовия резултат с разходите за наем, съответно в размер на 15000 лв. за 2005 г. и 3000 лв. 2006 г. е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.). Безспорно е по делото, че договорът за наем на складово помещение не е изпълнен, като обектът изобщо не е използван от ревизираното лице. В тази връзка безспорно е, че не е налице икономическа изгода от разхода, поради което е нарушен принципа за съпоставимост на приходите и разходите по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч, изискващ отчитане на разходите през периода, през който дружеството черпи изгода от тях. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с причините, поради които имотът не е ползван, са обсъдени подробно от първоинстанционния съд и настоящият състав споделя неговите съображения и изводи, поради което не следва да бъдат повтаряни. След като отчетените разходи произтичат от плащания за наем на обект, който не е ползван по никакъв начин от ревизираното лице, то тези разходи не представляват такива свързани с осъществяваната от него търговска дейност и не могат да бъдат признати за целите на облагането по ЗКПО. Наред с горното, разходът за 2005 г. е и документално необоснован, тъй като жалбоподателят не е притежавал първичен счетоводен документ към края на периода, през който е отчетен разходът, тъй като данъчната фактура е издадена през м. 03/2006 г. За този разход е налице основание за увеличение и по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството през касационната инстанция. Дирекция "ОУИ" има право на едно юрисконсултско възнаграждение за цялото производство по делото на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, а не на отделни възнаграждения за всяка инстанция. В случая вече е присъдено такова възнаграждение с първоинстанционното решение, поради което не следва да се присъжда повторно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,