Решение № 13580 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10996/2016 г.

Решение № 13580 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10996/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. К. К. с адрес в гр. С. срещу решение № 1064 от 18.07.2016 г. на Административен съд Б. по адм. дело № 256/2016 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1040-01-13/11.04.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № 015-00-70-3/9.03.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Б. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Б. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Б. Предмет на спора пред него е жалба срещу разпореждане от 9.03.2016 г. с което се отпуска на Л. К. К. парично обезщетение за безработица, считано от 14.12.2015 г. до 13.04.2016 г. в размер на 14.29 месечно. Посочено е в него като последно прекратяване на осигуряването от 14.12.2015 г., осигурителен стаж до датата на прекратяване на правоотношението 2 г. и 8 месеца, с осигурителен доход за периода от 4.12.2015 г. до 13.12.2015 г. 166.67 лева, от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица - среднодневен осигурителен доход 23.81.лева и дневно парично обезщетение за безработица 69% от 23.81.лева - 14.29 лева. Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ в частта за размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица, като е искано да бъде включен реализирания осигурителен доход в Р. Г. за периода 1.12.2014 г. до 3.12.2015 г. влизащ в рамките на 24 месечния период за определяне на обезщетението. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че при издаване на разпореждането е съобразена разпоредбата на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент на съвета /ЕО/№ 987/2009 уреждащи правилата за координация на схемите за социална сигурност. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Прието е, че правото на парично обезщетение за безработица е безспорно установено и такова следва да се отпусне. Относно спорния въпрос за размера е установено, че периода от който следва да се определи размера на дневното парично обезщетение за безработица /последните 24 месеца предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването/ в случая е от 15.12.2013 г. до 14.12.2015 г. като в този период са включени периоди без осигурителви вноски за безработица, период на осигурена заетост по законодателството на Германия и осигурителен период в България. Прието е, че при постановяване на решението правилно е съобразена разпоредбата на чл. 62, § 1, от Регламента. По българското законодателство са въведени изискуем осигурителен период от 24 месеца, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. В случая съдът е отчел, че в този период се включва и период на осигурена заетост при който Кадиева се прилагало законодателството на друга държава членка. При това положение съгласно разпоредбата на чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, следва да се вземе предвид за база трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лица при последната му работа по трудово правоотношение, а това е доход по трудово правоотношение в Р. Б. с приложение на нормите относно конкретния размер съгласно българското законодателство. При тези съображоения от фактическа и правна страна съдът е отхвърлил жалбата. В касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на решението при неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 62, § 1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004. Твърди се, че неправилно съдът приема, че размерът на облезщетението следва да се изчислява без да се съблюдава среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за законоустановения по българското законодателство 24 месечен период преди датата на прекратяване на осигуряване, а единствено среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход от последната заетост, независимо от продължителността й, по не повече от 24 месеца. При този подход съдът е игнорирал придобитите осигурителни права в Р. Г. досежно осигурителния доход и период на осигуряване. Тези доводи са неоснователни. След присъединяването на Р. Б. към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Действително всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви оусловия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в регламент ЕО/№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 1.05.2010 г. както и в регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. По определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законадателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържа в разпоредбите на чл. 65 от Регламент /ЕО/ № 883/2004. В чл. 62, § 1 от регламента "изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия чл. § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се прилагало законодателството на друга държава членка. При така цитираната уредба на регламента, пряко приложим към настоящия спор следва правния извод, че относно размера на обезщетението за безработица се отчита само осигурителния доход в България. Този осигурителен доход е взет предвид в обжалваното решение и размерът на обезщетението е правилно определен според него. Доводите в касационната жалба, че следва да се вземе предвид осигурителния доход в 24 месечния период във всички държави при определяне размер на обезщетението не намира опора в цитираните приложими към случая материални норми на регламента. Тези доводи, справедливи от социална страна за адекватност на размера на обезщетението на осигурителния доход, са в пряко противоречие с нормите на европейското право, поради което не обосновават касационно основание нарушение на материалния закон и необоснованост за отмяна на решението. В този смисъл е и решение № 10444 от 10.07.2013 г. на ВАС шесто отделение по адм. дело № 5083/2013 г. Предвид изложеното същото като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, ВАС шесто отделение