Решение № 9104 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15182/2011 г.

Решение № 9104 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15182/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елена Георгиева Точкова, чрез пълномощника й адв. Л. Дюлгерова, против решение № 4452/18.10.2011 г., постановено по адм. д. № 8404/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 1004031/30.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение № 1491/07.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя искане да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Елена Георгиева Точкова против РА № 1004031/30.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение № 1491/07.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта, с която е допълнително определен данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 372.50 лв. за 2008 г. и в размер на 14 662.64 лв. за 2009 г. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Обосновал е изводите си като е приел за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на Е. Точкова за ревизираните периоди. Така постановеното решение е частично правилно. При извършване на ревизията е установено от органите по приходите, като това правилно е съобразено от административния съд, че за 2008 г. от Ел. Точкова не е подавана ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Относно визирания период на 2008 г. съдът е споделил констатацията на органите по приходите, че извън получения доход от 1275 лв., изплатен на Точкова от "Метрополис-06" ООД, не са установени други източници на доходи, като единственото твърдение е за получаване на заем в размер на 5 000 лв. от Васил Точков- брат на жалбоподателката. Съдът правилно е приел това твърдение за неоснователно, като обосновано е посочил, че макар да може да се направи извод, че лицето е разполагало с такива средства, то не са налице доказателства, че същите действително са предоставени на Елена Точкова. За да изгради този извод, съдът е извършил задълбочен анализ на относимите писмени и гласни доказателства и е установил противоречия между тях, с отчитане и на възможната заинтересованост на свидетеля Точков предвид роднинската му връзка с жалбоподателката. Както вярно е посочено в мотивите на оспореното решение, свидетелят е заявил, че е дал в заем средства, предоставени му в заем от "Про кредит банк" АД като земеделски производител, като този факт по необходимост води до извода, че предоставеният банков кредит е целеви и средствата са били предназначени за определена дейност. При тези данни и предвид реалния характер на договора за заем правилно е прието за недоказано, че са предоставени именно средствата, придобити от свидетеля за точно определена цел. Независимо от това, че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, върху ревизираното лице въз основа действието на общия принцип, пада доказателствената тежест да посочи или да представи доказателства за положителните факти от които същото черпи права. В случая фактическите констатации на акта по тази част от спора са подкрепени с убедителни писмени доказателства и решението на съда не е постановено в нарушение на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Правилно жалбата срещу РА в частта на определените допълнително задължения по ЗДДФл за 2008 г. в размер на 372.50 лв. е била отхвърлена и решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. Решението е неправилно в частта, с която е потвърден РА за периода 2009 г., като конкретните съображения на настоящия състав на касационната инстанция за това са следните: За 2009 г. ревизираното лице също не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В подадената декларация за семейно и имуществено състояние от ревизираното лице е декларирано, че за 2009 г. е получен заем в размер на 10 000 лв. от "Стефи и Марти" ЕООД. До посоченото дружество е изготвено ИПДПОЗЛ № КПД 1565/14.04.2010 г., с което са изискани доказателства за произхода на средствата в размер на 10 000 лв. и първични документи, въз основа на които са извършени счетоводните записвания. В отговор на искането е представено копие на РКО от 01.12.2009 г. и обяснителна записка, съгласно която средствата са оборотни на дружеството и са предоставени като заем на Ел. Точкова. От ревизираното лице и от "Стефи и Марти" ЕООД не е представен Договор за заем и разписка за предаване на сумите. Съдът е счел жалбата за неоснователна в тази й част, приемайки, че не е доказано съществуването на заем и предоставянето на средства. Относно визирания по- горе РКО е посочил, че същият съставлява частен документ и не притежава достоверна дата, нито установява по несъмнен начин факта на реалното предаване на средства. В допълнение на тези аргументи, съдът е приел, че дори и същото да е настъпило, не е ясно дали паричната сума е била предоставена на Елена Точкова в заем или в качеството й на управител на "Стефи и Марти" ЕООД, във връзка с дейността на дружеството. Според съда, видно от оборотната ведомост за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. по дебита на сметка 499 е осчетоводена сума 10 000 лв., но това обстоятелство само по себе си не доказвало предоставянето на заем от страна на дружеството на ревизираното лице- не е ясно въз основа на какви предхождащи документи е извършено счетоводното записване. Така, административният съд е установил, че действително за 2009 г. е налице приход на парични средства в размер на 146 626.14 лв., произходът на които не може да бъде доказан от ревизираното лице, като не е възприел (аналогично на органите по приходите) неговото твърдение, че паричните средства са оборотни за "Стефи и Марти" ЕООД, а касата на дружеството се съхранява в апартамента, в който живее Елена Точкова. За да обоснове извод за законосъобразност на РА в така разглежданата му част, съдът е обсъдил в мотивите си и Постановление от 22.01.2010 г., издадено от Костадин Прешелков- прокурор в Окръжна прокуратура- гр. Благоевград, материализиращо факта на образуването на досъдебно производство № 182/2009 г. по описа на РУ на МВР, гр. Петрич, за това, че на 21.03.2009 г. в с. Първомай, община Петрич, ул. "Москва" № 17, в дома на Елена Точкова и Росен Назъров са иззети парични средства на обща стойност 146 626.44 лв. Счел е, че видно от цитираното Постановление, паричните средства са иззети от Точкова в качеството й на физическо лице, но не са представени доказателства за произхода на средствата, нито че същите са получени от Точкова от страна на "Стефи и Марти" ЕООД. В реда на изложеното, първостепенният съд е релевирал данните от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, като е посочил, че макар да е установено, че дружеството разполага с касова наличност, то не може да се направи безспорен извод, че иззетите средства са на "Стефи и Марти" ЕООД. По идентичен начин на този, предприет от органите по приходите, съдът е обсъдил като неотносим приложения РА № 231001260/29.06.2010 г., издаден от ТД на НАП- София, вследствие на извършена ревизия на "Стефи и Марти" ЕООД по ЗДДС. Съгласно приетото в мотивите на съдебното решение, доколкото се касае за определяне на задължения по ЗДДС, то това ревизионно производство няма за цел установяване на приходи, разходи и счетоводна печалба, каквито данни биха позволили да се направи извод относно средствата, с които разполага дружеството. Тези изводи на административния съд са необосновани- в противоречие с относимите към тази част от спора писмени доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Както бе вече посочено, процесната ревизия е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК: поради укрити доходи, както и поради наличие на хипотезата, при която декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период. Посочените основания не намират опора във фактите, установени в двете фази на спора. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият състав счита, че съществуването на договор за заем между ревизираното лице и "Стефи и Марти" ЕООД от 01.12.2009 г. и предаването на сумата 10 000 лв. се установява от представения РКО № 1/2009 г., обяснителна записка от Елена Точкова от 28.04.2010 г., счетоводни записвания по сметка 499- Други кредитори, както и от хронологията към тази сметка, които са приети по делото и не са оспорени от приходната администрация. Действително, като частен документ РКО от 01.12.2009 г. се ползва с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и неговото авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето й и то само когато се декларират неизгодни за издателя на акта факти, но при липса на надлежно проведено оспорване и след обсъждане с останалите документи по делото, няма процесуална пречка същият да бъде ценени като годно доказателства. Аргумент за противното не може да бъде факта, че не е представен и договор за заем и разписка за връщане на сумата, тъй като по този начин се игнорира факта, че РКО е именно доказателство за предаването на сумата, като едновременно представлява и разписка в тази насока. Неправилни са и изводите на съда досежно недоказания произход на сумата 146 626.14 лв., довели до определяне на данъчна основа за облагане в същия размер и до годишно данъчно задължение в размер на 14 662.64 лв. Преди всичко следва да се посочи, че необосновано съдът е счел, че не може да се направи безспорен извод за притежаването на иззетите средства от "Стефи и Марти" ЕООД, по съображения, че не е извършена проверка на източниците на приходи и разходи и на реализираните печалби на дружеството за периода. Тези изводи противоречат на аргументираните и неоспорени констатации на съдебно- счетоводната експертиза, която е имала за задача да извърши проверка в счетоводството на "Стефи и Марти" ЕООД. Такава проверка вещото лице е извършило на място в счетоводството на дружеството, на цялата първична и вторична негова счетоводна документация, цитирало е ПКО, които са формирали приходите на дружеството за посочения период, както и извършените разходи- плащания. Или, както основателно твърди касаторът, вещото лице е извършило проверка на касовата наличност на дружеството, като е взело предвид не само приходите, като е приел съдът, но и извършените плащания за съответните периоди. Следва да бъде споделено и твърдените на касатора, че съдът изобщо не е обсъдил представения Протокол № 598/26.06.2010 г., издаден от ТД София, Офис Ботевград, с който е извършена регистрация на дружеството по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. От този протокол е видно, че след извършена проверка, органите по приходите са констатирали, че към 31.03.2009 г. дружеството е имало налични средства в каса в размер на 166 414.19 лв. (122 596 лв. оборот и 40 000 лв. заемни средства по договор). Или, приходната администрация с цитирания протокол е констатирала именно касовата наличност на дружеството към 31.03.2009 г. Касае се за официален документ, издаден от орган по приходите, за чиято материална доказателствена сила не са налице основания да не бъде зачетена. Неправилен е и изводът на съда, че РА № 231001260/29.06.2010 г., издаден от ТД на НАП- София, е неотносим към спора. Действително, както се твърди в касационната жалба, в рамките на две ревизионно производства органите по приходите са направили противоположни изводи относно една и съща сума, като веднъж са приели, че същата е постъпила като приход на дружеството, а в другото да приемат, че няма такива постъпления. Органите по приходите следва да са обвързани взаимно от собствените си констатации, тъй като обратното би противоречало на принципа на правна сигурност. С оглед гореизложеното, съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Елена Точкова срещу процесния РА досежно определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 14 662.64 лв. и 257.50 лв. лихви, както и съответните допълнителни лихви за забава за периода 03.07.2010 г. - 30.07.2010 г., следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА в така посочената му част. Касаторът Точкова претендирала сторените разноски за двете инстанции, но по делото са налице доказателства само за сторени такива пред първата инстанция (с изключение на 5 лв. държ. такса за касационното производство). С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 34.13 лв., а в останалата част за размера на сумата 751.87 лв. решението следва да бъде отменено. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Точкова и сумата 2 841.04 лв. - разноски, съобразно уважената част от жалбата, за първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,