Решение № 1890 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2008 г.

Решение № 1890 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Тодоров Николов в качеството на ЕТ "Иван Николов - ИТН" и от Бойко Георгиев Панов в качеството му на ЕТ "Бойко Панов", двамата от гр. Гоце Делчев, против решение № 2606 от 7.03.2008 г., постановено от Върховния административен съд, пето отделение по адм. д. № 2006/2002 г. От касационната жалба се извличат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът е нарушил материалния и процесуалния закон, защото не е изследвал двете релевантни обстоятелства - налице ли е държавна собственост относно обекта на изземване и държи ли се същия без правно основание. Касаторите оспорват всички изводи на съда, като развиват подробни съображения за неправилност на решението в писмени бележки и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Ценов. Молят петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново решение по същество с отмяна на оспорената заповед. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Благоевград не изразява мнение по касационната жалба. Ответникът - министъра на отбраната оспорва касационната жалба с писмено становище от 11.09.2008 г. чрез упълномощен юрисконсулт Якимова и с молба от 3.12.2008 г. чрез упълномощен юрисконсулт Чюбатарова, които пледират за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" (наименование изм. ДВ, бр. 65 от 2008 г.) не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдебният акт е обоснован с доказателства, от които се установява фактическото основание на чл. 80, ал. 1 от ЗДС за издаване на процесната заповед от областния управител. Като прецени доводите на страните и фактите по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 221, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2606 от 7.03.2008 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ "Бойко Панов", гр. Гоце Делчев против заповед № ОА - 227/29.12.2001 г., издадена от областния управител на област с административен център гр. Благоевград и жалбоподателят е осъден за заплащане на разноски. За да достигне до този резултат Върховният административен съд, пето отделение, е приел, че компетентентността на издателя на процесната заповед произтича от разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че в случая са налице визираните в горепосочената норма предпоставки за изземване на обект - публична държавна собственост, съобразно приетия като доказателство Акт за публична държавна собственост № 0008 от 1997 г., който съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗДС е официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила за обстоятелствата установени в него до доказване на противното - чл. 158, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ППЗДС. Първоинстанционният съд е преценил, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят ЕТ "Бойко Панов" е държал спорния недвижим имот без правно основание, защото на 1.01.1996 г. е изтекъл тригодишният срок на договора за наем от 1.01.1993 г. Според настоящия съдебен състав атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Върховният административен съд, пето отделение, е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че процесната заповед е издадена през 2001 г. преди влизане в сила на текста на чл. 80а от ЗДС през м. октомври 2004 г., поради което компетентността е предоставена от законодателя на областния управител, а не на министъра на отбраната. Неоснователно е възражението на касаторите за липса на компетентност, поради липса на идентичност между имота - публична държавна собственост и имота, който сега се ползва от жалбоподателите с оглед многобройните подобрения в него. Решаващият съдебен състав не възприема това твърдение, защото предметът на процесната заповед е именно обекта, описан в АДС № 0008/18.03.1997 г. и доколкото съществуват подобрения - допълнително изградена търговска площ и др. - те не са обект на изземването, разпоредено със заповедта на областния управител. Неоснователно е оплакването на касаторите, че съдът не е изяснил дали процесният имот се ползва без правно основание. По делото е безспорно установено, че срокът на договора за наем на обекта, сключен с ЕТ "Бойко Панов", е изтекъл на 1.01.1996 г., като допълнително споразумение за продължението му не е сключвано между страните. Настоящият съдебен състав счита, че текстът на чл. 236 от ЗЗД е неприложим по отношение на имот - държавна собственост, тъй като придобиването, управлението и разпореждането с такъв имот е подчинено на специалната уредба в ЗДС и ППЗДС, която не допуска пренаемане на имот - държавна собственост от трето лице, както и обременяване с ограничени вещни права, по аргумент от чл. 15 от ППЗДС (отм.). В конкретната хипотеза е спазен редът, предвиден в чл. 24 от ЗДС (ред. ДВ, бр. 124/27.10.1998 г.) и чл. 30 от ППЗДС (отм.) за прекратяване на наемното правоотношение, предвид отправеното по реда на чл. 238 от ЗЗД предизвестие, получено от наемателя на 18.01.1996 г., с което е изпълнен фактическия състав относно прекратяването на договор за наем. Ползването на имота - публична държавна собственост от този момент до издаване на процесната заповед от жалбоподателя е без правно основание и е предпоставка за издаване на заповед от Областния управител за неговото изземване, съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Решаващият съдебен състав не споделя становището на касаторите, че погрешно като адресат на заповедта е вписан ЕТ "Бойко Панов", който към момента на издаването й не е ползвател на имота. Правилно процесната заповед е издадена спрямо на ЕТ "Бойко Панов", защото с това лице е съществувало наемното правоотношение с Министерството на отбраната, а с ЕТ "Иван Николов - ИТН" изобщо не е възникнало такова правоотношение. В случая е без значение твърдението за извършеното от жалбоподател подобрение в имота. Спорът относно извършени подобрения в чужд имот и претенции за тяхното възмездяване се решават по исков ред и не може да бъде основание за държане на имота. Освен това, правилно първоинстанционният съд е приел, че прехвърлянето на вземане от ЕТ "Бойко Панов" на ЕТ "Иван Николов - ИТН" с договор от 21.12.1995 г. не поражда правно действие по отношение на министъра на отбраната, който не е страна по този договор, поради което визираният договор не може да обоснове законосъобразно задържане на имота, който е публична държавна собственост. Следователно тричленният състав на Върховния административен съд е извел верен и обоснован извод, че касаторите ползват спорния имот при липса на правно основание по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ЗДС и процесната заповед за изземване е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона и неговата цел. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия