Решение № 7980 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2009 г.
ВАСII отделение16.06.2009 г.докладчик т Веселина Тенева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 08.01.2009 г. по адм. дело № 1389/2007 г. на Административен съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7980 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК . Образувано е по касационна жалба на адв. Деян Стойков като процесуален представител на Катина Тодорова, Людмила Тодорова и Димитър Тодоров и тримата от гр. Бургас срещу решение № 16 от 08.01.2009 г. по адм. дело № 1389/2007 г. на Административен съд - Бургас, като са изложени доводи за неговата неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Началника на РДНСК - Бургас чрез юрисконсулт Савова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Катина Тодорова, Людмила Тодорова и Димитър Тодоров против заповед № ДК-02-БС-17 от 09.10.2007 г. на началника на РДНСК - гр. Бургас. Не са налице касационни основания за отмяна на решението съгласно чл. 209 от АПК . Съдът е обсъдил въпроса за компетентността на органа издал оспорения административен акт и правилно е приел, че обжалваната заповед на началника на РДНСК - Бургас, който е валидно упълномощен е компетентния орган, с оглед предоставените му правомощия, поради което не е засегната компетентността на органа издал акта. Със заповед № ДК-02-БС-17 от 09.10.2007 г. на началника на РДНСК Бургас е наредено на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ реконструкция на съществуваща постройка, изпълнена в УПИ VIII-493, кв. 54 гр. Поморие. Безспорно е установено по делото, че е налице незаконен строеж, това е видно и от съставения констативен акт, който не е опроверган по делото. В касационната жалба са преповтарят възраженията, които са били направени и пред първоинстанционния съд. Съдът е отговорил с обосновани мотиви на всички възражения, поради което обжалваното решение е обосновано и правилно е приложен материалния закон. В хода на съдебното производство пред административния съд на жалбоподателите са допуснати поисканите и изслушани свидетели, но съдът е стигнал до обоснования извод, че със свидетелски показания не се опровергава установеното с констативния акт, който е официален документ. Касаторите са имали възможността да ангажират и други доказателства във връзка с поддържаната от тях теза, в това число са могли да поискат назначаването на съдебно-техническа експертиза. Такава възможност от съда им е дадена, видно от протоколно определение от 20.05.2008 г. Също така видно от протокола от проведеното съдебно заседание от 07.10.2008 г. по повод направеното искане за назначаването на вещо лице от заинтересувана страна по делото Миленко Гачев на адвоката на жалбоподателите - касаторите в настоящото производство, е дадена възможност да поставят въпроси на вещото лице в три дневен срок. Поради невнасяне на депозит за вещото лице, както и поради не поставяне на въпроси към вещото лице от страна на жалбоподателите, допуснатата експертиза е заличена от съда по искане на страните, в това число и по искане на пълномощника на жалбоподателите, видно от протокола на проведеното съдебно заседание на 09.12.2008 г. При тези данни, доводът на касаторите, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради не изпълнение от съда на служебното начало за насочване на страните да представят доказателства във връзка с настоящото административно производство и поради неназначаване на съдебно-техническа експертиза, е неоснователен. Съдът е обсъдил всички представени относими доказателства за спора по отделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че в случая е налице установено по безспорен начин извършен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд