Решение № 16839 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 226/2019 г.

Решение № 16839 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 226/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба "Салю Д" гр. С., чрез процесуален представител против решение № 2379/14.11.2018 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 2831/2018 г., с което e отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РР-3337 от 10.07.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Поддържат се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, уважаване на жалбата и присъждане на разноски. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" оспорва основателността на касационната жалба по съображения изложени в представеното по делото писмено възражение. Поддържа правилно приложение на материалния закон от съда. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа подробно мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу отказа на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район, с което на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и 3, вр. с чл. 78а от Закона за водите /ЗВ/ е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 31610056/стар № 003758/04.09.2006 г. за водовземане от минерална вода от находище "Пчелински бани"- № 60 по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, от каптиран естествен извор КЕИ /резервно съоръжение сондаж № 3 хг/, за водоснабдяване на обект "Семеен хотел в имот с идентификатор 58863.200.232 по КККР на с. П., община К., област С., собственост на касатора с разрешена цел "други цели (за отдих)". Съдът е установил, че с разрешително № 31610056 (стар № 003758/04.09.2006 г. на "Салю - Д" ООД, е разрешено да водоползва минерална вода от находище "Пчелински бани" - № 60 по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, от Каптиран естествен извор /КЕИ/ (резервно съоръжение сондаж № 3 хг), с място на водоползване-обект: «Семеен хотел в имот с № 58863.200.232 по КККР на с. П., община К.. Срокът на разрешителното вече е продължаван с Решение № РР-1698/05.04.2013 г. на Директора на БДУВИБР – П., като е определен краен срок на действие на разрешителното -01.11.2018 г. Не се спори в процеса и е установено въз основа на констативен протокол, че Семеен хотел, в имот № 58863.200.232 по КККР на с. П., община К., област С. не е изграден. Не е представена декларация по чл. 194 от ЗВ за водовземане за периода 01.01.2016 г- 31.12.2016 г. и за периода 01.01.2017 г. -31.12.2017 г. Не е заплатена дължимата такса за календарните 2016 г. и 2017 г. по разрешени количества както следва: За 2016 г.: T=ExW Е=0, 5, W=3784, 32; За отчетен период 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. -Т = 3784, 32 м3 х 0. 5 лв/м3 = 1892, 16 лева За 2017 г.: T=ExW; Е=0, 5, W =3784, 32; За отчетен период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г; Т = 3784, 32 м3 х 0, 5 лв/ м3= 1892, 16 лева; Общо за периода 2016-2017 г. 1892, 16 +1 892, 16 = 3784, 32 лв. Във връзка с горните констатации е издадено процесното Решение № РР-3337 от 10.07.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и 3, вр. с чл. 78 а от ЗВ е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 31610056/стар № 003758/04.09.2006 г. за водовземане от минерална вода от находище "Пчелински бани"- № 60 по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, от каптиран естествен извор КЕИ /резервно съоръжение сондаж № 3 хг/, за водоснабдяване на обект "Семеен хотел в имот с идентификатор 58863.200.232 по КККР на с. П., община К., област С.. Съдът е установил, че плащане на такса водовземане за 2016 г. е извършено 13.12.2016 г., след изискуемия срок, а на такса водовземане за 2017 г. - на 15.06.2018 г., също след срока. При тези фактически установявания, съдът е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 78 а от ЗВ, съгласно които изменение и продължаване на срока на действие или издаване на разрешително по реда на чл. 78, ал. 2 и чл. 79, ал. 2 се извършват след плащане на дължимите такси по чл. 194 и/или дължимите глоби или санкции по чл. 200. Установено е и нарушение на чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, поради неподаване на декларации от касатора, както и обстоятелството, че обектът, за целите на който е издадено разрешителното, не е изграден. По тези съображения оспорването е счетено за неоснователно. Решението е правилно. Спорът е правен, а не фактически, тъй като жалбоподателят, който е и касатор в настоящото производство не оспорва констатацията, че обектът-семеен хотел не е изграден, че не е подал в срок изискуемите декларации и е платил със закъснение дължимите такси. Съгласно чл. 78, ал. 2 Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Касаторът е нарушил изискванията на чл. 194б от Закона за водите в относимата му редакция и не е изпълнил целта на разрешителното, като обектът, във връзка с който е разрешено водовземането, не е построен. Независимо от обективните и субективни пречки за осъществяване на строежа, не е оправдано разрешителното да действа за обект, който не е построен повече от 12 години след издаване на разрешението за строеж. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание, чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение