Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г.

Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Момчил Петров Стоянов от гр. Варна срещу решение № 874 от 14.04.2014 г. по адм. дело № 630/2014 г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради необоснованост. По-конкретно заявява, че съдът не е взел предвид свидетелските показания, които установяват, че не бил извършвал обществен превоз на пътници в нарушение на закона. От друга страна твърди, че насила свидетелите са карани да дават показания в обратен смисъл в Първо РУП - гр. Варна, като полицейските служители били настоявали за това. Съставеният му АУАН бил неверен и са го били изнудили да го подпише. Стоянов твърди също така, че решаващият състав не е съобразил и с оплакването му, че има болно дете и колата му трябва непрекъснато в негова помощ, поради което приложената спрямо него ПАМ е незаконосъобразна. Иска отново да бъдат разпитани свидетелите по делото пред административния съд в рамките на касационното производство. По същество иска отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Ответникът директорът на РД "Автомобилна администрация" - Варна, в представен по делото отговор по касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд Варна е оставил без уважение като неоснователна жалбата на Момчил Стоянов срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-286 от 14.02.2014 г., издадена от и. д. директора на РД "Автомобилна администрация" - Варна, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на жалбоподателя му е приложена ПАМ - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № 004137877 на лек автомобил "ВАЗ 2107" с рег. № В 6872 КВ. Със същата заповед е определено и място за домуване на автомобила - охраняем паркинг с адрес - гр. Варна, ул. "Тролейна" № 48. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 14.02.2014 г. служители на областен отдел "КД ДАИ" - Варна, съвместно със служители на КАТ Варна, са спрели описания по-горе лек автомобил. Установили, че жалоподателят Стоянов е собственик и водач на МПС-то и на посочената дата возел още четири лица. При последвалите разпити, двама от свидетелите Юлия Ибрям и Яшар Ахмед за заявили, че са платили на водача на автомобила да бъдат закарани от автобусна спирка, находяща се до бензиностанция "Лукойл", преди Аспаруховия мост, до кв. "Аспарухово" в гр. Варна. Третият свидетел Йордан Петров е заявил, че имал уговорка с жалбоподателя да го закара от центъра на гр. Варна до м. Боровец, след кв. "Аспарухово", като сумата за превоза е следвало да се заплати след извършването му. Четвъртият свидетел Генадий Наумов е потвърдил, че е имал уговорка със Стоянов да го закара до м. Боровец, където да поправи телевизора му и след това да се разплатят. При извършената проверка е установено и че с процесния автомобил не е разрешено да бъдат извършени таксиметрови превози, поради което на нарушителя е съставен АУАН от проверяващите, въз основа на констатациите по който ответникът по касационната жалба е издал процесната заповед на прилагане на ПАМ. При така установените факти и като е анализирал подробно обясненията на свидетелите, дадени в рамките на административното производство, които е кредитирал, както и е изложил подробни съображения за обясненията на свидетелите Юлиян Калов, Емине Осман, Пейо Павлов и Светослав Стоилов, на които не е дал вяра поради това, че същите взаимно си противоречат и не си съответстват, решаващият състав е приел, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно, че за извършения превоз е заплатено. Съдът е посочил също така, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че при така действащата законова уредба, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, без да има възможност за преценка дали да издаде или не процесната заповед. Предвид изложеното по-горе, последната се явява законосъобразна и жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна. Мотивиран по този начин, административният съд е постановил решението си. Обжалваният съдебен акт е правилен. За да прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е необходимо да е осъществено административно нарушение извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП и представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Заплащането на услугата превоз е различно от плащането само на част от разхода на гориво (при т.н. споделено пътуване), който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство на касационния жалбоподател е извършен превоз на пътници срещу заплащане. От обясненията на свидетелите Юлия Ибрям и Яшар Ахмед безспорно се установява, че са договорили и заплатили на Стоянов за превоз от автобусна спирка, находяща се до бензиностанция "Лукойл", преди Аспаруховия мост, до кв. "Аспарухово" в гр. Варна. Същите са дадени по надлежния ред, приобщени са към административната преписка и са годно доказателство в процеса. Показанията на Юлиян Калов, Емине Осман, Пейо Павлов и Светослав Стоилов правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд, като същият е изложил съображения, че обясненията са противоречиви, както и че установяват обстоятелства около начина на извършване на проверката, а не относно самото нарушение. Освен това тези свидетели не са пътували със Стоянов по време на извършване на превоза, поради което не са присъствали на заплащането и не могат да удостоверят, нито отрекат този факт. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаните по делото свидетелски показания, както и в съответствие с приложимите законови разпоредби, като правилно е приел за недоказана защитната теза на жалбоподателя, за липса на осъществено административно нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Съдът обосновано е приел, че са осъществени обстоятелствата по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП като основание за прилагане на ПАМ. Установените от органа релевантни факти не са оборени от касационния жалбоподател по надлежния процесуален ред. Не са налице изтъкнатите в касационната жалба основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касационната жалба, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,