Решение № 9220 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2019 г.

Решение № 9220 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 94 от 23.01.2019 г., постановено по адм. д. № 1116/2017 г. Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Сървиз 47" - ЕООД, ЕИК 202850216, със седалище и адрес на управление – [населено място], [жк], [жилищен адрес] представлявано от управителя Г. Конгаров, против Ревизионен акт № Р - 02002016003035 – 091 -001/11.01.2017 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК от М. Бораджиева, на длъжност началник сектор "Ревизии" – възложил ревизията, и С. Колев на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 62/27.03.2017 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Бургас, като е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1 614 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Сървиз 47" - ЕООД, ЕИК 202850216, със седалище и адрес на управление – [населено място], [жк], [жилищен адрес] представлявано от управителя Г. Конгаров, чрез процесуалния му представител адв. Д. Петров от АК – Сливен. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи в тази насока. Моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Бургас. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас не е взел становище. На 15.03.2019 г. по делото /л. 28 е депозирано допълнение към касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. С решението Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на "Сървиз 47" - ЕООД - гр. Сливен, против Ревизионен акт № Р- 02002016003035 – 091 -001/11.01.2017 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК от М. Бораджиева, на длъжност началник сектор "Ревизии" – възложил ревизията, и С. Колев на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 62/27.03.2017 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Бургас, с който на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди 10, 11, 12 на 2015 г. и 01. и 02. за 2016 г. в размер на 18 495, 49 лв. и лихви за забава в размер на 1 896, 72 лв., поради непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Парита 68" - ЕООД, "Парита 99" - ЕООД, "Керос 2012" – ЕООД, "Тид Ауто" - ЕООД, "Фамилия Христов" - ЕООД, "Ото" - ЕООД и "Булгара 2005" - ЕООД и задължения за корпоративен данък в размер на 4 019, 99 лв. за 2014 г. и 10 167, 75 лв. за 2015 г. и лихви за забава общо в размер на 1 536, 93 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно – производствените правила. На стр. 2 – 22 от решението /л. 708 – 717 от решението/ решаващият съд е описал подробно установените факти и обстоятелства по време на ревизията, съответно констатациите на приходните органи за непризнаване на право на данъчен кредит по отношение на посочените доставчици, съответно за определяне на задължения за ДДС и корпоративен данък. След това на стр. 23 – 35 от решението, л. 718 – 724 от делото, първоинстанционният съд е възпроизвел съдържането на заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи – стр. 35 и сл. от решението. По отношение на определените задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит съдът е дал на първо място тълкуване на относими разпоредби от ЗДДС относно възникване на правото на данъчен кредит, в това число за значението на реалността на доставката за възникване на това право. Направен е извод, че по делото са налице обективни данни, въз основа на които може да се направи извод, че доставка на описаните стоки и услуги не е осъществена от посочените във фактурите доставчици, като са изложени подробни мотиви за всеки един от тях. По отношение на определените задължения за корпоративен данък е посочено, че констатациите на приходния орган за наличие на хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО и преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество са правилни. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. Бургас е не правилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В първоначалната касационна жалба се правят основно оплаквания за материална незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, свързани с изводите на първоинстанционния съд относно налице ли е реално изпълнение по процесните фактури, съответно възниква ли право на данъчен кредит за задълженото лице и налице ли е хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. В допълнението към касационната жалба се правят и оплаквания свързани с правната валидност на оспорения ревизионен акт, в това число относно начина на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, редовността на положените електронни подписи, компетентността на органите, издали ревизионния акт, както и за други допуснати нарушения. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Тъй като допълнението към касационната жалба е подадено след изтичане на срока за оспорване на първоинстанционното решение, следва да бъде уточнено следното: Разпоредбата на чл. 218 АПК, регламентираща предмета на касационната проверка разпорежда, че за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В същото време нормата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, уреждаща правомощията на първоинстанционния съд при разглеждане на делото при оспорването пред съд на потвърдената част от ревизионния акт определя, че съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Казано по друг начин, първоинстанционният съд е длъжен да следи служебно за валидността на оспорения ревизионен акт, в това число дали същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административно-производствените правила, а доколкото касационната инстанция има задължение служебно да следи за правилното приложение на материалния закон, същата следва да проконтролира и изводите на първоинстанционния съд относно валидността на оспорения ревизионен акт. В този смисъл оплакванията, изложени в допълнението на касационната жалба, касаещи изводите на първоинстанционния съд относно валидността на оспорения ревизионен акт, следва да бъдат разгледани. В допълнението на касационната жалба за пръв път от данъчно-задълженото лице се правят възражения относно валидността на оспорения ревизионен акт, свързани с твърдени пороци при връчване на заповедта за възлагане на ревизия, компетентността на органите, издали оспорения ревизионен акт, валидността на електронните подписи, с които е подписан акта. Изложените обстоятелства са съществени и са от значение за валидността на оспорения ревизионен акт. По същество тези обстоятелства не са изследвани обстойно от първоинстанционният съд, който в тази насока е изложил едно единствено изречение, според което актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Тази преценка не може да бъде извършена за пръв път от касационната инстанция, тъй като това би довело до накърняване на правото на защита на страните. От друга страна, по някои от възраженията административната преписка не е пълна /например по възражението за невръчване на първоначалната и последващите заповеди за възлагане на ревизия няма надлежно представени доказателства за връчване по електронен път съгласно изискванията на чл. 30, ал. 6 ДОПК, или по възражението за валидност на електронните подписи на съставителите на акта/, като съдът не е указал на административния орган, че следва да я допълни и че носи доказателствената тежест за доказване на валидността на издадения ревизионен акт. Липсата на произнасяне по валидността на оспорения ревизионен акт съставлява допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което обоснована необходимостта от отмяна на първоначалното решение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Разглеждането по същество на въпроса за материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт предполага същият да е правно валиден, поради което направените касационния оплаквания по същество на спора както в първоначалната, така и в допълнението към касационната жалба, не следва да бъдат обсъждани. При новото разглеждане на делото съдът следва да разгледа направените възражения от задълженото лице относно валидността на оспорения ревизионен акт, както и да даде указания на ответната страна, че носи доказателствената тежест за установяване на валидността на акта. При новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение,