Решение № 213 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3398/2015 г.

Решение № 213 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3398/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. [фирма], [населено място], [фирма], г. София и [фирма], [населено място] са подали касационна жалба против решение № 144 от 15.05.2015 г. по т. д. 205/15 г. на Варненски апелативен съд. Касаторите са поддържали оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка е развит довод за неправилно третиране на решението на ДКЕВР за определяне на временни пределни цени за достъп до електропреносната мрежа и неговата отмяна, като страната подробно е изложила доводи за обоснованост на искането за връщане на процесните суми на отпадналото основание. По доводите за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, настоящият съдебен състав се е произнесъл с определението по чл. 288 ГПК. Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си - адв. Н. Г. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. С определение № 730 от 03.08.2016 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е отменил решение № 23 от 12.01.2015 г. по т. д. 1085/14 г. на В. за уважаване на предявените от касаторите против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3-то ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и по същество е отхвърлил исковете. За да постанови този резултат, въззивният съд е мотивирал подробно извод, за това, че задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа е елемент от съдържанието на договора, който производителите на ел. енергия са длъжни да сключат с оператора - съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЕ и чл. 104 ЗЕ, като само размерът на тази цена подлежи на регулация от административния орган- ДКЕВР. Съдът е направил извод, че в случая макар и да не е сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора, доказателствата сочели наличие на фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договори, а заплащаните цени за достъп от производителя, съставлявали доказателство за възникнало договорно правоотношение по смисъла на чл. 11, т. 3 вр. чл. 14 ПТЕЕ Функцията на ДКЕВР при издаване на решение за определяне временни цени за достъп била само регулаторна т. е. само относно определяне на пределна цена за тази услуга. Направен е решаващ извод, че решението на ДКЕВР не е основание за заплащане на процесните суми, а оттам и неговата отмяна от ВАС не заличава с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението, поради което исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД са неоснователни С оглед допускане на решението до касационно обжалване са поставени въпросите -" Кой е източникът на отношенията между В. производители и Е., касателно достъп до електроразпределителната мрежа и основание за заплащане на цени, установени с решение на КЕВР и за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа. Настоящия състав на ВКС на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но към настоящия момент, практиката по идентични на разглежданите правни въпроси е уеднаквена с постановяване на решения по реда на чл. 290 ГПК- решение № 155 по т. д. № 2611/2014 г., решение № 212 от 23.12.2015 г. по т. д. 2956/14 г. на ВКС, I т. о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т. д. 3018/14 г. на ВКС, II т. о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т. д. 2611/14 г. на ВКС, II т. о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т. д. 353/15 г. на ВКС, II т. о., с които е обобщено, че влязлото в сила решение за отмяна на индивидуален административен акт, какъвто е характера на решение Ц -33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ има обратно действие. В част от постановените по този ред съдебни актове, изрично е прието, че правоотношението по предоставяне услугата достъп на производителите на електроенергия до В. до електроразпределителните мрежи, в разглежданата хипотеза, уредена от § 197, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент- фактическо присъединяване към мрежата на съответния оператор и административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на временна цена на достъп. С решение № 58 от 16.08.2016 г. по т. д. № 332/15 г. на настоящият състав изрично е прието, че несключването на договор за достъп, съобразно § 197 ПЗР ЗИД ЗЕ /ДВ. бр. 54/12 г./ не оставя без правно основание фактическото осигуряване на достъп, като обслужващо валидно възникналите и непреуредени с обратна сила от разпоредбите на чл. 84, ал. 2 ЗЕ респ. чл. 30., ал. 1 ЗЕВИ правоотношения по предоставяне на услугата присъединяване към Е./Е., както и по договорите за изкупуване на електрическа енергия, вкл. и тази от възобновяеми източници, за които е дължима и платена цена за достъп и от различни от производителите субекти. Обоснован е извод, че "пар. 197, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ /ДВ бр. 54/12/ урежда административна намеса в подлежащо по закон урегулиране чрез договор гражданско правоотношение, в случаите на бездействие на страните по същото за установяване на същественото му съдържание, предпоставено от обществената значимост на това урегулиране и невъзможността да бъде игнорирано, чрез простото преустановяване на вече осъществено без договор фактическо присъединяване и достъп, като рефлектиращо върху гарантирани от закона права на самите производители на ел. енергия, както и върху правата на други правни субекти ползватели на мрежите". Или след като с разпоредбата на § 197, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ е предвидена възможност за сключване на договор, регламентиращ условията за достъп, при липса на договор между страните и наличие на фактическо присъединяване, правоотношението следва да бъде уредено чрез намеса на регулаторния административен орган ДКЕВР, с което тези условия се определят административно. В този смисъл и решения № 171/16 г. по т. д. 3046/15 г., решенияе170/16 г. и др. на ВКС, I т. о. Така и с оглед отпадане на правните последици от тази административна намеса по вторият поставен въпрос с решение № 212/15 г., съставът на ВКС, I т. о. е мотивирал, че нормата на чл. 195, ал. 1 АПК, предвиждаща действие занапред само на съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт, урежда изключение от базисното общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията на чл. 146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от административният орган- техен издател, правни последици. С решение № 28/16 г., състав на ВКС, II т. о. е мотивирал, че с постановяване на неподлежащото на обжалване решение на петчленен състав на ВАС, с което е потвърдено решението за отмяна на решение Ц -33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е приключило оспорването по съдебен ред на законосъобразността на издадения от ДКЕВР индивидуален административен акт за определяне временни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносните мрежи на съответните оператори. Отмяната на този акт е осъществена поради това, че той не отговаря на предвидените в чл. 146 АПК изисквания, поради което и не може да произведе правни последици. Направен е извод, че наличие само на едно от изброените нарушения по чл. 146 АПК е основание за отмяна на акта и констатираната от ВАС незаконосъобразност на решението на ДКЕВР води с обратна сила и до отпадане на разпоредените с него последици. Посочено е още, че това разбиране относно конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт, състоящо се в отпадане на правните последици от същия с обратна сила се поддържа и в трайната практика на ВАС.